Решение № 10460 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7488/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при ЦУ на НАП срещу Решение 15156/05.05.2025 г., постановено по адм. дело 12694/2024 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което, по жалбата на ВМ АСЕТ ЕООД е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22221723006208-091-001/13.06.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърдена с Решение 1407/17.10.2024 г., поправено с Решение за поправка на ОФГ 232/26.02.2025 г. на директора на Дирекция ОДОП София, относно установения данък по ЗДДС за данъчните периоди от м. 10. 2022 г. до м. 05. 2023 г. общо в размер на 5 913, 45 лв., от които 5 042, 93 лв. главница и 870, 52 лв. лихва за забава. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. След указания за посочване на конкретните пороци на решението, в уточняващата касационна жалба се повтаря решението на директора на дирекция ОДОП София и единственото твърдение за порок на обжалваното решение е, че съдът неправилно не кредитирал заключението на изготвената в хода на ревизията експертиза за пазарна цена на отдадените под наем ателие и гараж. В заключение се иска отмяна на първоинстанционното решение, както и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. В съдебно заседание, касационната жалба се поддържа от юрисокнсулт Калоферова по съображенията, изложени в нея. Претендират се разноски по списък за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 2 564,14 лева за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба, ВМ АСЕТ ЕООД, чрез адв. Димитров моли за постановяване на решение, с което се остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски за касационната инстанция. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, е основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение, АССГ е отменил РА Р-22221723006208-091-001/13.06.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърдена с Решение 1407/17.10.2024 г., поправено с Решение за поправка на ОФГ 232/26.02.2025 г. на директора на Дирекция ОДОП София, относно установения данък по ЗДДС за данъчните периоди от м. 10. 2022 г. до м. 05. 2023 г. общо в размер на 5 913, 45 лв., от които 5 042, 93 лв. главница и 870, 52 лв. лихва за забава. Според фактическите установявания на първостепенния съд, с договор за наем от 25.09.2022 г., ВМ АСЕТ ЕООД отдава под наем на В. И. М. - свързано лице по смисъла на § 1, т. 3, б. "д" от ДР на ДОПК, недвижими имоти - ателие 22 с площ от 285,60 кв.м. и гараж 43 с площ от 34,20 кв.м., находящи се в гр.София, район Витоша, [жк], [улица]срещу месечна наемна цена общо в размер на 1500 лв. и за срок от 01.10.2022г. до 30.06.2023г. Наемател по договора е физическо лице, което не е регистрирано по ЗДДС и няма право на приспадане на данъчен кредит, а наемателят е дружество, осъществяващо дейност по отдаване под наем на собствени активи, за която дейност има право на данъчен кредит. Органите по приходите са приели, че данъчната основа за доставките по отдаване под наем на свързани лица следва да се определи по пазарна цена, съгласно чл. 27, ал. 3, т. 1 ЗДДС. С изготвената в хода на ревизията експертиза е установено, че минималният пазарен наем на ателие 22 без обзавеждане към 25.09.2022 г. е 3 111, 25 лв. без ДДС, а с обзавеждане към 27.02.2023 г. е 4 850, 63 лв. без ДДС и с обзавеждане към 26.05.2023 г. в размер на 5 379, 69 лв. без ДДС. За гараж 43 е дадена минимална цена на месечен наем на гараж в размер на 346, 99 лв. без ДДС. В Табличен вид на стр. 11-15 са посочени, направените от вещото лице изчисления. Използван е метод на сравнимите неконтролирани цени, като пазарните аналози за осъществени реални сделки са взети от сайт www. mirela.bg. Посочена е пазарна цена на кв. м. за съответния вид имот и е приложен корекционен коефициент за площ сгради, за ползване на тераса, за местоположение и теглови. По така коригираната пазарна стойност на кв. м. е определена пазарната стойност на ателието, а при определяне пазарната стойност на гаража е използван единствено корекционен коефициент за местоположение и теглови коефициент. Със заключението на приета в хода на съдебното производство СОЕ е определена пазарна наемна цена на ателието в размер на 1 334 лева, а на гаража в размер на 331,10 лева. СОЕ също е приложила метода на сравнимите неконтролирани цени и ползване на публичните данни на www. mirela.bg за реализирани сделки с осреднени цени на съпоставими обекти за процесния период, но е приложила допълнителни корекционни коефициенти за статута и за състоянието на оценявания обект. Обосновано е приложението корекционен коефициент за статут с оглед установения с Анекс от 28.09.2022 г. към сключения договор за наем факт, че оценяваният обект е Ателие, което се използва за склад. А приложението на корекционен коефициент за състоянието на ателието е обосновано с извършване на СМР в ателието през периода от 01.10.2022 г. до 27.02.2023 г. Въз основа на договор от 01.10.2022 г., сключен между "ВМ Асет" ЕООД е "БГ Ленд КО" АД, за извършване на СМР в ателието през периода от 01.10.2022 г. до 27.02.2023 г. и приемо предавателен протокол за извършените дейности. При оценката на Гараж 43, оценителят е използвал коефициент за корекция за местоположение, тъй като оценяваният обект е сравняван с аналози, които са разположени в други райони на столицата, предвид липсата на данни за гаражи в същия район. Съдът приел, че както СОЕ, така и експертизата от ревизионното производство са изготвени, като са взети предвид наемни цени по реално сключени сделки от интернет сайт www. mirela.bg и цени на наем по оферти, публикувани на същия сайт, коригирани с коефициент за съответствие. Прието е, че за разлика от експертизата в ревизионното производство, в съдебната експертиза е определена пазарна цена, като е взето предвид предназначението, за което е използван обекта за процесния период, съгласно уговореното между страните за склад и съхранение на веща, както и безспорното обстоятелство, че за този период в обекта са извършвани ремонтни дейности. В тази връзка съдът кредитирал заключението и посочената пазарна цена на обекта ателие и гараж по приетата СОЕ като намерил същото за обективно, пълно и обосновано. След кредитиране на заключението по СОЕ е прието, че наемните цени, на които са били отдадени процесните имоти на свързано лице са пазарни и са в съответствие с нормата на чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, поради което не е доказано отклонение от пазарни цени. По изложените съображения ревизионният акт в обжалваната част е отменен. Решението е неправилно. По делото няма спор относно фактите, че с договор за наем от 25.09.2022 г., ВМ АСЕТ ЕООД отдава под наем на В. И. М. - свързано лице по смисъла на § 1, т. 3, б. "д" от ДР на ДОПК, недвижими имоти - ателие 22 с площ от 285,60 кв.м. и гараж 43 с площ от 34,20 кв.м., находящи се в гр.София, район Витоша, [жк], [улица]срещу месечна наемна цена общо в размер на 1500 лв. и за срок от 01.10.2022г. до 30.06.2023г. С РА, в оспорената му част, са установени задължения на основание чл.27, ал.3, т.1 от ЗДДС, като за данъчна основа на сделката е взета пазарната цена на отдадените под наем обекти. Съгласно чл.27, ал.3, т.1 от ЗДДС, данъчната основа е пазарната цена при доставка между свързани лица. Спорът е дали сделката по отдаване на обекти под наем е извършена по пазарна цена. Според легалната дефиниция по § 1, т. 8 ДР на ДОПК "пазарна цена" е сумата, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Приложимите методи за определяне на пазарни цени са дадени в § 1, т. 10 ДР на ДОПК. Правилно АССГ е приел, че както заключението от извънсъдебната фаза на производството, така и заключението по СОЕ, при определяне на пазарната цена на наема прилагат метода на сравнимите неконтролирани цени, като при съпоставка на цената по контролираната сделка с цената на неконтролирани сделки са използвали информация за реални продажби. Трайно се приема в практиката на ВАС, че пазарната цена е цената, на която действително са реализирани продажби (или всяка друга възмездна сделка) между независими лица, при незасегнати от обективни фактори, типични, обичайни пазарни условия. В случая обаче, съществената разлика в установената пазарна цена по двете експертизи е обусловена от различието на приложените корекционни коефициенти от вещите лица. Видно от заключението, изготвено в извънсъдебната фаза на производството, при определяне на пазарните цени са ползвани данни за съпоставими имоти, находящи се в същия [жк], гр.София и други близки квартали, обзаведени и необзаведени, както и паркоместа. Приложени са корекционни коефициенти за площ сгради, за ползване на тераса, за местоположение и теглови коефициент. От друга страна заключението, изготвено в съдебната фаза на производството, при определяне на пазарните цени, макар да ползвани данни за съпоставими имоти в гр.София, прилага допълнителни корекционни коефициенти за предназначение на наетия обект за склад, както и за състоянието му - в ремонт. Настоящата инстанция счита, че неправилно АССГ е кредитирал с доверие заключението по приетата СОЕ, като счита, че приложените допълнителни корекционни коефициенти за предназначение на наетия обект за склад, както и за състоянието му - в ремонт, е необосновано. Неправилно вещото лице по СОЕ, а в последствие и съдът кредитират с доверие Анекс от 28.09.2022 г. към сключения договор за наем, съгласно който ателието ще се използва за склад, без да се отчете, че анекса е сключен между свързани лица и верността му е сериозно разколебана от факта, че в хода на ревизията е установено с Протокол за извършена проверка при извършено посещение на адреса е установено, че отдадения под наем обект се използва за жилищни нужди от В. М. и същата е с постоянен адрес на адреса на ателието. От друга страна извършените ремонтни дейности в ателието за периода от 01.10.2022 г. до 27.02.2023 г. са отчетени от горестоящия орган при административното обжалване на РА, като са взети, дадените с експертизата от ревизионното производство пазарни цени за необзаведено жилище по време на ремонта, в резултат на което е намалена данъчната основа и размера на установените задължения за ДДС. Повторното прилагане на корекционен коефициент за състоянието на обекта е необосновано. По изложените съображения, първоинстанционния съд е следвало да кредитира с доверие заключението на оценителната експертиза за размера на пазарната цена на отдадените под наем имоти, изготвено в извънсъдебната фаза на производството, като обективно и изготвено при правилно приложение на методите по § 1, т. 10 ДР на ДОПК и правилата на Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Като е кредитирал заключението по СОЕ, съдът е достигнал до погрешни правни изводи за незаконосъобразност на РА. С оглед изложеното, обжалваното решение на АССГ е неправилно и следва да се отмени, като вместо него се постанови ново, с което се отхвърли жалбата на ВМ АСЕТ ЕООД срещу Ревизионен акт Р-22221723006208-091-001/13.06.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърдена с Решение 1407/17.10.2024 г., поправено с Решение за поправка на ОФГ 232/26.02.2025 г. на директора на Дирекция ОДОП София, относно установения данък по ЗДДС за данъчните периоди от м. 10. 2022 г. до м. 05. 2023 г. общо в размер на 5 913, 45 лв., от които 5 042, 93 лв. главница и 870, 52 лв. лихва за забава. С оглед изхода на спора, решението е неправилно и в частта за разноските и следва да се отмени и в тази му част. С оглед изхода на спора, решението, в частта за разноските се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, като се преизчислят дължимите разноски. Ответника по касация ВМ АСЕТ ЕООД няма право на разноски за двете инстанции. Такива се дължат на НАП, в структурата на която е включена Дирекция ОДОП София. При определяне на техния размер, настоящата инстанция, съобрази следното: С Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед видът на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Настоящата инстанция отчитайки, че спора е с нисък материален интерес,не се отличава с фактическа сложност и като съобрази вида и количеството на извършената работа, приема, че на НАП са дължими разноски за юрисконсулт за първата инстанция в размер на 300 лв. и за касационната инстанция в размер на 300 лв., както и разноски за държавна такса за касационното производство в размер на 47 лв., или общо разноски за двете инстанции в размер на 647 лв., които ВМ АСЕТ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,