Решение № 2082 от 4.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11240/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. М. Ч., жив. в гр. Баня, община Карлово, чрез процесуален представител, срещу решение 5693/24.06.2024 г. по адм.дело 3036/2023 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против уведомително писмо /УП/ изх. 02 -160 6500/838#7от 27.11.2023 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г., с което е намалено финансовото подпомагане по схеми и мерки СЕПП, СПП, ЗДП, мярка 13.1/НР1 и мярка 13.2 в общ размер на 56332, 31 лв., прихваната е сума в размер на 182 лв. и е наложена санкция за бъдещ период в общ размер на 32094, 10 лв. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно постановено в при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необосновано, иска отмяната му, отмяна на оспорените части от УП, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба заместник изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуален представител, в писмен отговор, иска оставяне на решението в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски за двете съдебни инстанции, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й съдът взе предвид следното: АС е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, съдържа необходимите реквизити, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно процесуалните норми. Приел е, че оспореният отказ за оторизиране на суми е в съответствие с разпоредбата на чл.43, ал.3, т.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /в приложимата редакция ДВ бр.103/2020 г. в сила от 04.12.2020 г./, относима за кампания 2021 г. В съответствие с цитираната разпоредба административиният орган е длъжен, ако установи, че има заявени площи, които попадат извън обхвата на специализирания слой по чл.33а,ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, да намали или откаже плащане. Правилно е отказано оторизиране на исканата по СЕПП сума поради наличието на площи извън специализирани слой Площи, допустими за подпомагане. В съответствие с чл.43б ЗПЗП е отказано оторизиране по СПП, поради липсата на право на плащане по СЕПП. В съответствие с чл. 46, пар. 1 от Регламент /ЕС/ е извършено намаление на исканата сума по ЗДП. Предвид установеното свръхдеклариране на площи с над 50 % по СЕПП, СПП във връзка с чл.19а и чл.19 от Делегиран регламент /ЕС/ 640/2014 г. на Комисията, правилно е отказано подпомагане по двете подмерки по мярка 13. Посочено е, че не е установено нарушение на чл.6 АПК и оспореният акт е в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че АС неправилно е преценил, че в административното производство са извършени задължителните административни проверки. Видно от л.46 от делото на АС на 12.05.21 г. са извършени автоматичните проверки при подаване на заявлението, за които заявителят се е подписал, а също така и на л.69 са автоматичните проверки при корекцията на заявлението от 28.05.2021 г., също подписани от заявителя. Още в тези проверки са посочени недопустими за подпомагане парцели. АС е изложили мотиви, че извършените проверки са вид административни проверки, които изцяло се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да се повтарят на основание чл.221, ал.2, изр. последно АПК. Обосновани са доводите на АС, че административният орган издател на оспореното УП е обвързан от необжалвания в частта относно спорните площи и съответно стабилен административен акт заповед РД 09 -150/25.02.2022 г. на министъра на земеделието за одобряване на окончателен специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2021 г. Тези доводи са в съответствие д доказателствата на л.111 114 от делото и съответстват на цитираните от АС норми на чл.43, ал.3, т.6 и чл.43б ЗПЗП. След като въпросът дали площите са допустими за подпомагане е от компетентността на друг административен орган министърът на земеделието, и е налице стабилен административен акт, определящ площите като недопустими за подпомагане за съответната кампания, заместник изпълнителният директор на ДФЗ е длъжен да вземе предвид този стабилен административен акт, без да има правомощия да проверява неговата законосъобразност. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото не могат да бъдат присъдени претендираните от касатора разноски . На ДФЗ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 150 /сто и петдесет/ лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. Ответникът по касация не е направил разноски в настоящето производство, поради които такива не следва да му се присъждат. Същият не е искал изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, нито го е обжалвал в тази част, поради което настоящата инстанция не може да проверява правилността на присъдените разноски от АС за предходната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение