Решение № 11142 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2368/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по касационна жалба на "Агровал БГ" ЕООД с [ЕИК] и със седалище и адрес на управление в София, ул. "Каменоделска" 5 /дружеството/, подадена чрез упълномощен процесуален представител срещу Решение 288 от 17.01.2023г., постановено по адм. д. 1930 по описа на Административен съд София-град за 2022 година, с което е отхвърлен предявеният от дружеството срещу Областна дирекция по безопасност на храните София област /ОБДХ/ иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 1142747,95 лева за причинени имуществени вреди в резултат незаконосъобразно Разпореждане 01 за спиране експлоатацията на животновъден обект от 29.11.2016 г., издадено от главен инспектор при ОДБХ София-област, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска 01.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника сторените по делото разноски в размер на 15552 лв. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение, навеждайки всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че съдът неправилно е приел, че дружеството с поведението си само е причинило вредите. Като неправилна се изтъква и преценката на съда относно липсата на причинна връзка между акта и настъпилите имуществени загуби. По тези съображения, подробно изложени в жалбата, се иска отмяната на обжалваното решение и присъждане на исковата сума. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Ответникът Областна дирекция по безопасност на храните София-област, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Възразява срещу присъждането на адвокатско възнаграждение на противната страна, както поради липса на доказателства за платено такова, така и поради прекомерност. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена при съобразяване на процесуалните предпоставки за нейната допустимост. Пред Административен съд София-град е предявен иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1142747,95 лева в резултат незаконосъобразно Разпореждане 01 за спиране експлоатацията на животновъден обект от 29.11.2016 г., издадено от главен инспектор при ОДБХ София-област. От фактическа страна, първоинстанционният съд е приел, че "Агровал БГ" ЕООД е регистрирал животновъден обект с 2065-0083 в с. Живково, местността "Каратопрак", община Ихтиман, обл. София. Приел е за безспорно, че в обекта е изпълняван финансиран от Държавен фонд Земеделие проект Птицеферма за отглеждане на патици с битово-административна сграда в УПИ 036055 по Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г., Мярка 121 Модернизиране на земеделските стопанства. Установено е сключването на договор 000LD-L-000722 от 28.04.2016г. за овърдрафт по разплащателна сметка с Първа инвестиционна банка за финансиране с оборотни средства на дейността на дружеството, със срок за ползване на овърдрафта до 27.04.2017 г. Договорът е обезпечен с ипотека върху процесната птицеферма, включително имота, върху който тя се намира. С Анекс 3 от 10.05.2018г. към договора страните са приели, че размерът на просрочената главница е 544497,73 лева, която следва да бъде погасена съгласно приложен погасителен план с краен срок 30.05.2019 г. Проследени са и договорните отношения на дружеството с Ависпал ЕООД за 2016г., съгласно които е следвало да бъдат излюпени и доставени патета за периода от 01.08.2017 г. до 31.03.2021 г. Констатирано е, че с Разпореждане 01 от 29.11.2016 г., издадено от главен инспектор при ОДБХ София-област е спряна експлоатацията на обекта до изпълнение на предписание 15/29.11.2016 г. Разпореждането е отменено с влязло в сила на 10.10.2018г. решение, а относно предписанието съдът е приел, че няма данни да е оспорено пред съд. Въз основа на представените доказателства от изп. дело 393/2019 г. на ЧСИ С. Лазаров е установено, че с Постановления от 01.10.2019 г. изнесените на публична продан недвижими имоти и движими вещи на дружеството са възложени на Първа инвестиционна банка АД. Продажната цена на поземления имот е 483600 лева, а на движимите вещи 21600 лева. От приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза е установено, че балансовата стойност на изнесените на публична продан движими и недвижими вещи е 2006342,46 лева без ДДС ако активите не са използвани след м.12.2016 г. и 1579840,69 лева без ДДС ако активите са използвани към датата на публичната продан. Въз основа на заключението, писмените доказателства и свидетелските показания съдът е приел, че в обекта са отглеждани патета в периода 2015-2016г., но към момента на проверката за издаване на разпореждането в обекта такива не са били налични. И към 14.11.2017. в обекта се отглеждат патета. При тази фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че искът е неоснователен. Изложил е съображения, че е установена само първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата, но че не са налице настъпили вреди в причинно-следствена връзка с незаконосъобразния акт. АССГ е изложил съображения, че цената, на която обектът е бил продаден на публичната продан изцяло зависи от условията на търга и от ценовите предложения, които нямат връзка с отменения административен акт. Посочил е, че до публичната продан се е стигнало вследствие обявена от банката предсрочна изискуемост на кредит овърдрафт, отпуснат на дружеството поради несвоевременно внасяне на дължимите по кредита вноски. Съдът е формирал и мотиви, че предписание 15/29.11.2016 г. за отстраняване на констатирани в обекта нарушения на ветеринарно-санитарните изисквания е влязъл в сила административен акт, който не е бил изпълнен от ищеца. Обосновал се е, че при съществуващата в закона възможност за възобновяване на стопанската дейност преди изтичането на определения в предписанието срок, както и преди съдебната отмяна на разпореждане 1/29.11.2016 г., ищецът е бездействал и не е предприел своевременно необходимото, за да може животновъдният обект да заработи отново. Поради това съдът е счел за осъществена хипотезата на чл. 5, ал.1 ЗОДОВ предвижда освобождаване от отговорност. Съдът е потвърдил изводите си за липса на причинна връзка, отчитайки както момента на влизане в сила на акта, с който разпореждането е отменено, така и факта, че в процесния период в обекта са отглеждани патета, а предсрочната изискуемост на кредита е обявена през 2019 г., след разсрочване задълженията на дружеството до 30.05.2019г. По тези съображения искът е бил изцяло отхвърлен. Касационната инстанция преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Съдът е формирал фактическите си констатации въз основа на събраните по делото доказателства, които е обсъдил подробно. При допускането, събирането и кредитирането на доказателствата, първоинстанционният съд не е допуснал съдопроизводствени нарушения. Формираните от съда изводи са обосновани и съответни на събраните по делото доказателства. Въз основа на тях, административният съд е приложил правилно материалния закон. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на визираните в закона предпоставки - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; вреда от такъв административен акт, респ. действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на фактическия състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения ред. Наличието на тези предпоставки следва да бъде доказано от ищеца с оглед разпределението на доказателствената тежест. В конкретния случай, недоказана е останала причинно-следствената връзка между твърдените от ищеца вреди и отмененото разпореждане за спиране експлоатацията на обекта. Верен и съответен на доказателствата по делото е изводът на първоинстанционния съд, че след издаване на незаконосъобразното разпореждане, отглеждането на патици в обекта е продължило и следователно стопанската дейност в обекта не е била преустановена. Не се установява да са предприемани действия по принудително изпълнение нито на предписанието, нито на разпореждането. Същевременно, при действието на влязлото в сила предписание 15/29.11.2016 г. на длъжностно лице при ОДБХ СО, касаторът е следвало да изпълни условията за законосъобразното функциониране на въпросния животински обект. Административният съд не може в производството по иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ да извършва инцидентен контрол за законосъобразност на административни актове и на действията по тяхното изпълнение. Поради това е безпредметно обсъждането в това производство на представеното с касационната жалба удостоверение за регистрацията на животновъден обект, впрочем налично и по делото на АССГ. Твърденията, че предписанието е нищожно не са подкрепени от изрично съдебно решение в този смисъл. След като е налице неизпълнение на административно задължение, възникнало от влязъл в сила административен акт, ирелевантно е за спора какви средства и усилия са били необходими или не са били необходими за неговото изпълнение. По делото не са представени доказателства, че договорът за овърдрафт е сключен с цел осъществяване на дейността по отглеждане и търговия с патици, както и че през 2016 г. дружеството е отглеждало патета със средства от кредита, респективно, че неточното обслужване на този кредит се дължи именно на препятствия в стопанската дейност на ищеца, предизвикани от процесното разпореждане. Към момента на издаване на незаконосъобразното разпореждане, обектът не е бил населен с патици, поради което имуществени загуби в тази връзка не се констатират. Налице са обаче доказателства, че през 2017г. в обекта са отглеждани 5000 броя птици, отново при нарушения на ветеринарномедицинските изисквания, поради което на дружеството са издавани ново предписание и наказателно постановление. Това, както и установеният факт, че задължениято по договора за овърдрафт са били разсрочени от банката до 30.05.2019г., са обстоятелства, които са от естество да прекъснат причинната връзка между разпореждането от 29.11.2016г. и последващите затруднения на касационния жалбоподател да обслужва кредитите си. Изцяло правилни са изводите на АССГ, че не е налице причинна връзка между актовете и действията на ЧСИ по изпълнителното дело, включително относно цената на имота, изнесен на публична продан, и процесното разпореждане. Актовете и действията на ЧСИ подлежат на обжалване по предвидения в ГПК ред и право на касационния жалбоподател е било да се защити срещу тях, което няма данни да е сторил. Цената, по която са придобити имотите и вещите на публичната продан от банката следователно отговаря на законовите изисквания. Освен това, при преценката за реално настъпили вреди, балансовата стойност на сградите и съоръженията, изнесени на публична продан, е ирелевантна. От значение би могла да бъде пазарната стойност на въпросните активи, за която твърдения и доказателства обаче не са представени. По изложените съображения, касационният съдебен състав преценява, че не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение. Същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, принципно основателно е искането на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 10, ал.4 ЗОДОВ. Размерът на адвокатското възнаграждение обаче следва да е обоснован и справедлив и не следва да се превръща в средство за възпиране на правните субекти да претендират реализиране отговорността на държавата за незаконосъобразни актове, действия и бездействия на администрацията. Това произтича и от задълженията на държавата да осигури ефективни правни средства за защита на имуществените притезания на правните субекти по смисъла на Европейската конвенция за защита правата на човека. Поради това на ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение съответно на това, присъдено пред първата инстанция, а именно в размер на 15550 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Трето отделение