Решение № 12222 от 3.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8130/2010 г.

Решение № 12222 от 3.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8130/2010 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Йордан Неделчев Божков, Георги Йорданов Божков, Недко Йорданов Божков и Парашкева Йорданова Стоянова срещу решение № 69 от 18.03.2010 г., постановено от Окръжен съд Варна, административно отделение, II състав по адм. д. № 717/2006 г. С жалбата са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателите правят искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменена оспорената заповед и преписката да се върне за ново произнасяне на административния орган с указания да бъде отреден имот за бившите собственици. Ответникът - областен управител на Варненска област, с представено по делото писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна Калинка Златева Стоянова с представено по делото писмено възражение, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованите страни Янко Димитров Иванов, Красимир Иванов Димитров и Екатерина Димитрова Христова в производството по делото, чрез процесуални представители излагат доводи за неоснователност на касационната жалба. Останалите заинтересовани страни не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред окръжния съд е образувано по оспорване на заповед № РД-06-7706-20 от 24.01.2004 г., с която областният управител на Варненска област е одобрил план на новообразуваните имоти за земеделски земи, предоставени на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на селищно образувание местност "Траката", землището на кв. Виница, г р. Варна. Заповедта е обжалвана по отношение на предвиденото отреждане за имоти № 600, № 601, № 602, № 603, № 605 и № 606. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че при издаване на оспорената заповед са спазени изискванията на материалния закон и административнопроизводствените правила. При установени по делото релевантни факти, съдът е приел, че с одобрения план се устройва територия в селищно образувание, поради което отреждането следва да се съобрази с изискванията на Закона за устройство на територията по отношение на изискванията за минимална площ и лице. Във връзка с този извод и като е съобразил прието заключение на съдебно-техническа експертиза, съдът е приел, че няма техническа възможност за образуване на нов имот, който да се отреди за бившите собственици. По тези доводи съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обосновават наличие на релевираните касационни отменителни основания. Съгласно § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно ал. 4 на същия текст, редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определя с ППЗСПЗЗ. В чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ още веднъж е подчертано, че с плана на новообразуваните имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно с посочените планове се устройват териториите, върху които правото на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. След отреждането за ползвателите, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост на съответни имоти, с оглед изискванията на § 4з, ал. 2 от ЗСПЗЗ разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв. м. С ПНИ се отреждат имоти и за трета категория лица - тези, които се легитимират за собственици с надлежен документ за собственост. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистъра на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти и съдържат данни, индивидуализиращи собственика на имота. С оглед нормативно определените изисквания, съдът е установил релевантните за спора факти. От приетите единична и първоначална тройна съдебно-технически експертиза е установено, че няма възможност за образуване на нов имот, който да се запише на бившия собственик. Тези експертизи са дали еднозначно заключение, че с оглед разположението и застрояването на имотите и характеристиките на терена не може да се обособи самостоятелен парцел за бившия собственик чрез групиране на повече от един остатък от имотите с площ над 600 кв. м и осигуряване на достъп до новообразуваните имоти. Съдът е кредитирал именно заключението на тези две експертизи, тъй като то отговаря на основания въпрос, предмет на спора. Без да е посочено изрично, съдът не е кредитирал заключението на повторната тройна съдебно-техническа експертиза. Тази преценка на събраните по делото доказателства е правилна, тъй като с тази експертиза е даден вариант за отреждане на имоти в територия - селищно образувание, който не отговаря на изискването за целесъобразно и рационално устройство. При правилно установени факти, съдът е постановил решение, което е съобразено с приложимия материален закон. Предвиденото с обжалваната заповед отреждане е съобразено с изискванията за устройство на съответния вид територия. С оглед на изложеното настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,