Решение № 94 от 8.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1990/2009 г.

Решение № 94 от 8.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1990/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева Производството е по чл. 247 и чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на Професионална гимназия по дървообработване (ПГД) "И. В.", [населено място] с искане за поправка на очевидна фактическа грешка допусната в решение № 899 от 04.01.2011 г. по гр. д. № 1990/09 г. на ВКС, I г. о., изразяваща се в неправилно записване годината на образуване на гр. д. № 233 по описа на Велинградски районен съд вместо която е записана 2008 г. вместо 2007 г. В молбата е направено искане и за изменение на решението като се присъдят направените от молителя разноски за всички инстанции, които определя на 3192.50 лв. Ответниците по молбата намират същата за основателна в частта, за поправка на допуснатата грешка в изписване годината, в която е образувано гр. д. № 233 пред Велинградски РС и за неоснователна в частта по искането за присъждане на разноски. След проверка на решението съдът намери следното: Молбата за поправка на фактическа грешка е основателна. От приложеното гр. д. № 233 по описа на Велинградски районен съд с ищец молителя се установява, че е образувано през 2007 г. Неправилно в решението на стр. 1 и стр. 4 в диспозитива е записана 2008 г. При служебна проверка на решението съдът констатира, че неправилно е записана площта от имот пл. № 7062, която е включена в УПИ II - за училище. Грешното записване е направено на стр. 2 и стр. 4 като вместо "1111 кв. м. " е записано "1.111 кв. м.". На основание чл. 247 ГПК следва да се допусне поправка на решението в този смисъл като на стр. 1 вместо гр. д. № 233/2008 г. да се чете: гр. д. № 233/2007 г.; на стр. 2-ра, ред 7 вместо "1.111 кв. м." да се чете "1111 кв. м."; на стр. 4 в диспозитива вместо гр. д. № 233/2008 г. да се чете гр. д. № 233/2007 г. и вместо: "1.111 кв. м." да се чете "1111 кв. м.". По искането за изменение на решението в частта за разноските: С решението касационният съд е отменил въззивното и е разгледал спора по същество като е отхвърлил предявения срещу молителя ревандикационен иск. Искане за присъждане на разноските е направено от повереника на молителя, но по него съдът не се е произнесъл с решението си. Направените от молителя разноските за водене на делото във всички инстанции възлизат общо на сумата 3192.50 лв. С оглед изхода на спора и на основание по чл. 78, ал. 2 ГПК ищците да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените от него разноски, тъй като той с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. По изложените съображения Върховният касационен съд, I г. о.