Решение № 60 от 30.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 38/2009 г.

Решение № 60 от 30.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 38/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Савка Стоянова Производството е образувано по повод касационни жалби от подсъдимия К. Р. Р. и гражданските ищци и частни обвинители С. И. Д. и С. И. Д. против въззивно решение № 167 от 05.11.2008 г. постановено по в. н. о. х. д. № 347/2008 г. на В. апелативен съд. В касационната жалба на подсъдимия се правят доводи за допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието- чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК, които се поддържат и в съдебно заседание от защитника на подсъдимия. Правят се алтернативно искания за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, при което се отстранят допуснатите процесуални нарушения, или признаване на подсъдимия за невинен и оправдаване по повдигнатото му обвинение. Съображенията, изложени в подкрепа на доводите, се свеждат основно до превратно тълкуване на някои от доказателствата, до пълно игнориране на други, което е довело и до порок при формиране вътрешното убеждение на съда. Твърди се, че решението почива на предположения, немотивирано били отхвърлени доказателствени искания на защитата, както и че липсва произнасяне по всички съществени доводи, направени от защитата по време на съдебните заседания. В касационната жалба на частните обвинители и гражданския ищец се правят доводи за явна несправедливост на наказанието - чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК и несправедливост на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, които се поддържат и в съдебно заседание от защитника им. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане с оглед увеличаване размера на наказанието и отмяна приложението на чл. 66, ал. 1 НК, както и увеличаване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбите на подсъдимия и частните обвинители са неоснователни, а на гражданската ищца частично основателна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК намери за установено следното: В. апелативен съд с решение № 167 от 05.11.2008 г. по в. н. о. х. д. № 347/2008 г. е изменил присъда № 33 от 08.07.2008 г. постановена по н. о. х. д. № 174/2008 г. на Ш. окръжен съд в наказателно осъдителната й част, като намалил размера на наложеното наказание по чл. 343а, ал. 1, б. "б" във вр. чл. 343, ал. 1, б. "в" НК от две години на една година лишаване от свобода, както и наложеното на основание чл. 343г НК наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство от три години на една година. В останалата част присъдата е потвърдена. С нея подсъдимият е признат за виновен в това, че на 24.03.2007 г. на път в близост до с. Б., обл. Шумен, при управление на собствения си лек автомобил, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на И. С. Д., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия- престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. "б" във вр. чл. 343, ал. 1, б. "в" НК. На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът отложил изпълнението на наложеното наказание с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на С. И. Д. сумата от 50 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 24.03.2007 г. до окончателното изплащане, като искът в останалата му част до предявения размер от 100000 лв. е отхвърлен. ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ К. Р. Р. ПО ДОВОДА ЗА ДОПУСНАТИ СЪЩЕСТВЕНИ НАРУШЕНИЯ НА ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРАВИЛА - чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК Възраженията, че съдът е тълкувал превратно някои от доказателствата, други не е обсъдил изобщо и поради това решението е основано на недопустими предположения, както и че са отхвърлени доказателствени искания на защитата, от съществено значение за предмета на доказване, са неоснователни. Приетите за установени факти по делото се установяват от събраните и проверени от съда доказателства, които са от значение за изясняване на основния въпрос по делото- механизма на произшествието и налице ли са допуснати от подсъдимия нарушения на правилата за движение, които са в причинна връзка с настъпилия резултат. За изясняването на този въпрос съдът е събрал всички възможни доказателства, след което ги е подложил на задълбочена преценка и дал отговор въз основа на кои доказателствени средства приема за установени фактите по делото. Твърденията, че приетата от съда липса на навлизане на насрещно движещ се товарен автомобил в платното на подсъдимия е в противоречие със заключение на авто- техническа експертиза са неоснователни. Във връзка с поставените им задачи вещите лица са дали отговори, излагайки становището си дали е възможна хипотезата, сочена от свидетелите, пътуващи в лекия автомобил, управляван от подсъдимия. Изследвани са всички възможности, след което е отговорено, че на практика, ако е било налице навлизане на превозно средство в платното за движение на лекия автомобил, то неминуемо би се стигнало до челен удар, какъвто очевидно не е настъпил. Становището си вещите лица са аргументирали след преценка и на обясненията на подсъдимия, относно момента в който е видял насрещно движещ се автомобил, деформациите по автомобила, както и обективно установените при огледа следи от лекия автомобил. Настоящият състав намира, че при разглеждането на делото и от двете съдебни инстанции не са допуснати нарушения при събирането и преценката на доказателствата, изложените от първоинстанционния съд съображения, споделени от въззивния съд са в съответствие с изискванията по чл. 305, ал. 3 НПК, поради което и възражението, че е налице порок във вътрешното убеждение на съда е неоснователно. Неоснователно е и възражението, че въззивният съд немотивирано е отхвърлил доказателствени искания на защитата, които са от съществено значение за предмета на доказване. Пред въззивния съд, преди даване ход на делото в съдебното заседание е направено искане за поставяне на допълнителна задача на вещите лица, изготвили авто-техническата експертиза, изразяваща се в отговор на въпроса "какво е най-малкото възможно разстояние на което автомобилите са се намирали един от друг, за да е било възможно изпълнението на предприетата от водача на "П."-то маневра, без да настъпи удар между тях". Вярно е, че това доказателствено искане е било отхвърлено, но съдът е изложил съображения, защо не го приема и те са, че обстоятелствата, за чието изясняване се прави искането, са изяснени. Този извод на съда е правилен, в заключението на вещите лица се съдържат всички отговори на въпросите, свързани с изясняване механизма на произшествието, поради което и не се е налагало допълване на заключението. ПО ДОВОДА ЗА ДОПУСНАТО НАРУШЕНИЕ НА ЗАКОНА Това касационно основание се аргументира с неправилното признаване на подсъдимия и осъждане за престъпление, каквото не е извършил. То е неоснователно. При приетите за установени фактически положения правилно подсъдимият е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. "б" НК. Допуснатите нарушения по чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП са в причинна връзка с настъпилия резултат- смъртта на И. Д., поради което и не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. ПО ДОВОДА ЗА ЯВНА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ НА НАКАЗАНИЕТО НАПРАВЕН И С ЖАЛБАТА НА ЧАСТНИЯ ОБВИНИТЕЛ Наложеното на подсъдимия наказание една година лишаване от свобода, при условията на чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години, както и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 и 2 НПК. При определяне размера на наказанието, както и налице ли са основания за отлагане изтърпяването на същото съдът е отчел и правилно преценил всички обстоятелства от значение за индивидуализацията му. В достатъчна степен е отчетена относителната тежест на смекчаващите отговорността обстоятелства, както и на тези, които обуславят приложението на чл. 66, ал. 1 НК, поради което и настоящият състав намира, че не са налице основания както за по-голямо смекчаване на наказателната санкция, така и за увеличаване размера на наказанието и отмяна на чл. 66, ал. 1 НК. ПО ЖАЛБАТА НА ГРАЖДАНСКАТА ИЩЦА Възражението, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е занижено, не се споделя от настоящия състав. Несъмнено със загубата на сина си гражданската ищца е претърпяла и ще продължава да търпи болки и страдания, които трудно биха могли да намерят стойностен израз. При решаването на този въпрос съдът изхожда от принципа по чл. 52 ЗЗД за възмездяване по справедливост на виновно причинените вреди и в настоящия случай състава намира, че определената от съда сума в размер на 50000 лв. съответства на изискванията по чл. 52 ЗЗД, поради което и не следва да се увеличава. Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК въззивното решение следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение