Решение № 276 от 21.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 765/2012 г.

Решение № 276 от 21.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 765/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Красимир Харалампиев Производството по чл. 419 и следващите от НПК е образувано по направено искане от осъдения Б. Д. Б. с основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК за възобновяване на наказателното производство по нохд № 572/2011 г. на Районен съд-Варна, отмяна на постановената по него присъда № 533 от 08.12.2011 г. и на решение № 76 от 16.03.2012 г. по внохд № 91/2012 г. на Варненския окръжен съд, с което тя е потвърдена. С искането се оспорва приетото за установено авторство на деянието от осъдения като се излага довода, че изграденото вътрешно убеждение на съда в тази насока не е основано на всестранно, пълно и обективно изследване на всички доказателства по делото. Твърди се, че неоснователно въззивният съд не се е произнесъл по направено доказателствено искане от страна на осъдения и с това е ограничено правото му на защита и че недопустимо е разпитано като свидетел лице, участвало в наказателното производство в друго процесуално качество. Осъденият иска отмяна на постановените съдебни актове по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане. Пред настоящия съдебен състав искането се поддържа от осъдения по изложените в него основания и доводи като при условията на алтернативност служебно назначеният му защитник моли за намаляване на наказанието. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Въз основа на обстоятелствата по делото и в пределите на проверка по реда на възобновяването, касационната инстанция намира искането за допустимо, защото е направено от правоимащо лице-осъденият по делото, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, а по същество и за основателно, макар и не по сочените от осъдения доводи, а поради следното: С присъда № 533 от 08.12.2011 г. по нохд № 572/2011 г. Варненският районен съд е признал подсъдимия Б. Д. Б. за виновен в това, че на 04.12.2010 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи на обща стойност 2232.90/две хиляди двеста тридесет и два и 0.90/лв. от владението на Р. А. П., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 194, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален "Строг" режим в затвор. На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е приспаднал от определеното наказание времето, през което подсъдимият е бил с взета мярка за неотклонение "Задържане под стража", произнесъл се е и по предявения от граждански ищец иск за причинените му от деянието имуществени вреди като го е уважил изцяло, ведно със законните последици. Подсъдимият останал недоволен от присъдата и по негова въззивна жалба е образувано внохд № 91/2012 г. на Варненския окръжен съд. След разглеждането й, въззивният състав е постановил решение, с чийто диспозитив е потвърдил присъда по друго дело- № 410/04.10.2011 г. по нохд № 3881/2011 г. на Варненския районен съд, а не по обжалвана пред него присъда, макар, че в мотивите на постановения съдебен акт да се излагат доводи за неоснователност на жалбата на Б. срещу нея. Съществуващото противоречие в решението между съобразителната и диспозитивната му част не е от естество да породи правни последици на влязъл в сила и неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 346, т 2 и чл. 412, ал. 2, т. 1 НПК/, защото фактически липсва произнасяне по въззивната жалба на Б., с което да се финализира наказателното производство. В случая е неприложим и предвидения в чл. 414, ал. 1 от НПК инструментариум за тълкуване, понеже поначало няма постановен спрямо Б. въззивен съдебен акт, който да поражда затруднения и съмнения при изпълнението му. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, от категорията на "абсолютните" и приравнено с това по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. т. 1 и 2 от НПК, налагащо безусловна отмяна на въззивния съдебен акт, тъй като с него са ограничени процесуалните права на осъдения Б., гарантирани му от чл. 55 от НПК и по-конкретно да осъществи правото си на жалба срещу първоинстанционния съдебен акт и да получи убедителен отговор по нея от следващата съдебна инстанция. Всичко изложено налага отмяна по реда на възобновяването на решение № 76 от 16.03.2012 г. постановено по внохд № 91/2012 г. на Варненския окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд за разглеждане и законосъобразното му решаване. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 354, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 348, ал. 3, т. т. 1 и 2 НПК, съставът на трето наказателно отделение при Върховния касационен съд