Решение № 7498 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2327/2016 г.

Решение № 7498 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2327/2016 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на началник отдел "Местни данъци и такси" при О. Н., гр. Н., против решение по адм. д. № 782/2015 г. по описа на АС-Б. в частта, в която е изменен АУЗД № МДТ- 925 от 28.11.2014 г. на орган по приходите в О. Н. относно услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване". Счита решението в обжалваната част за неправилно като необосновано и материално незаконосъобразно, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът необосновано приема, че общината не предоставя тази услуга. За дължимостта на таксата не е необходимо имотът задължително да е прилежащ или да е в близост до имоти, предназначени за обществено ползване. Достатъчно е имотът да се намира в населеното място, в което услугата се предоставя, което в случая е налице. За поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване по делото са представени доказателства като трудови договори и длъжностни характеристики на лица, извършващи дейността, както и план-сметките на общината за реално извършени разходи за услугите. Иска отмяна на първоинстанционното решение поради дължимост на такса за поддържане чистотата на населените места.

Ответната страна "Риълти БГ" ЕООД, счита касационната жалба за неоснователна. Имотът на дружеството се намира извън границите на населеното място гр. О., в местност "Мешелика", която не е обхваната от заповедите на кмета за определяне на границите на районите по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ за услугите сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Съдът обосновано приема, че по делото няма доказателства за реално изпълнение на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в посочената местност. Представените справки за "12 чистачи на улуци" и доказателства за разходи за "машинно миене и чистене" не са доказателство за реално извършване на услугите сметосъбиране, сметоизвозване и почистване на обществени места. Претендира разноски по представен списък.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като общината не е престирала услугите по чл. 62 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Правилно съдът е констатирал, че местността "Мешелика" не попада в обхвата на заповедите на кмета, поради което задълженията за почистване на обществени места за 2010 г. са недължими.

Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 1852/07.12.2015 г. по адм. д. № 782/2015 г. по описа на Административен съд - Б. е изменен АУЗД № МДТ-925/28.11.2014 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при О. Н., потвърден с решение № 1/19.01.2015 г. на началник отдел "Местни данъци и такси", с който е установено задължение на "Риълти БГ" ЕООД за такса битови отпадъци за 2010 г. за имот УПИ 503.147УПИ в строителните граници с площ 20 359.00 кв. м., партиден номер 1751945910001, в размер на 29 177.22 лева и лихва за просрочие към 28.11.2014 г. в размер на 12831,34 лева. Със съдебния акт е определено задължение за такса битови отпадъци за 2010 г. в размер на 1199,06 лева по компонента поддържане на депо за битови отпадъци, дължима със съответната лихва за забава, изчислена до датата на издаване на акта.

За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел следното:

1. дружеството е придобило собствеността върху поземлен имот с идентификатор № 53045.503.147 с площ 20359 кв. м., находящ се в землището на гр. О., общ. Несебър, в местността "Мешелика" чрез постановление за възлагане на недвижим имот от 11.03.2008 г., влязло в сила на 22.03.2008 г., издадено от ЧСИ с рег. № 706 по изп. дело № 20077060400001 (л. 68).

1. за имота дружеството е подало декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ДК14019610/22.11.2013 г. и посочило отчетна стойност 3 996 878,88 лв.

1. въз основа на тази декларация и на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, органът по приходите е издал АУЗД и определил ТБО за всяка една от услугите по чл. 62 ЗМДТ като посочил, че е взел предвид данъчната оценка на имота, определена съобразно Приложение 2 към чл. 20 ЗМДТ, без да приложи данъчната оценка към административната преписка.

1. оспореният акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на материалния закон, защото няма доказателства за предоставяне на услугата сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване за 2010 г. по отношение на имота в местността " Мешелика". Прието е, че за 2010 г. не се дължи ТБО за тези два компонента. Обсъдена е заповедта на кмета № 1265/29.10.2009 г. и приложението за границите на районите, в които се предоставят услугите, като е прието, че местността "Мешелика" не е включена.

1. няма доказателства за налични в местността "Мешелика" територии за обществено ползване по смисъла на чл. 20, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на О. Н. (Наредба № 11).

1. липсата на данъчната оценка на имота по делото не влияе на съществото на спора с оглед на чл. 160, ал. 5 от ДОПК.

1. АУЗД е незаконосъобразен в частта, с която са установени задължения в размер над 1199,06 лева до 29 177, 22 лв. главница за 2010 г., представляващ задължение за такса за поддържане на депо за битови отпадъци. Решението е правилно и следва да се остави в сила.

Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът за таксата се определя за всяка услуга отделно. Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година, предвид чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ в услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Законодателят е приел, че общото ползване предполага и обща отговорност за събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови отпадъци по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗУО.

В случая е установено, че имотът се намира в местността "Мешелика", гр. О.. Съгласно приложението към заповед № 1265/29.10.2009 г. на кмета на община Несебър са определени границите на районите, в които през 2010 г. е следвало да се извършва услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Под т. 2 е посочен гр. О.: т.2.1 гр.О. с посочени конкретни улици, т.2.2 Курортен комплекс "О.- север" и т.2.3 "О. - южен плаж".

В постановление за възлагане на недвижимия имот от 11.03.2008 г. -л. 68 от делото на АС-Б. е посочено, че имотът на дружеството попада в строителните граници на Южен плаж - гр. О., община Несебър.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАКОН за административно-териториалното устройство на Р. Б. "населено място" е исторически и функционално обособена територия, определена с наличието на постоянно живеещо население, строителни граници или землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура.

Следователно имотът, намиращ се в строителни граници на Южен плаж- гр. О. попада в определените райони за извършване на услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, поради което изводът на съда, че имотът не попада в такъв район е необоснован и не съответства на доказателствата по делото. Обстоятелството, че местността "Мешелика" не е изрично упомената заповедта не води друг извод. Имотът е пустеещ и незастроен (съдебна експертиза, л. 156), но това не освобождава собственика от задължението да плати ТБО относно услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

Правилно обаче съдът приема, че административният орган не е доказал реално извършване на услугата в района, където се намира имота. Съгласно чл. 71, т. 2 от ЗМДТ когато услугата не се предоставя, такса не се дължи. На основание чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест за фактическите основания за издаване на административния акт е на органа. В случая административният орган, чиято е тежестта на доказване, не е представил доказателства, че е извършвана услугата. Представени са план-сметка за дейност "Чистота", -л. 111, 117, справки за закупени сметосъбиращи автомобили, длъжностно разписание на дейност БКС кметство О.-л. 93, но няма доказателства за реално извършване. Наличието на доказателства, че е създадена организация за осъществяване на услугата не е доказателство за реалното й осъществяване в района, където се намира имота.

Съдът има служебно задължение по чл. 171, ал. 4 АПК да укаже на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства, като неизпълнението му, когато води до непълнота на доказателства представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В случая обаче това не е наведено като касационно основание от жалбоподателя, а съгласно чл. 218, ал. 1 АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. Служебно съдът следи само за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Първоинстанционното решение е правилно и следва да се остави в сила в оспорената част.

Ответната страна претендира разноски. Представя фактура № 9336/30.05.2016 г., в което е посочено като наименование на услугата " възнаграждение за адвокатска защита и процесуално представителство по адм. д. № 2327/2016 г. по описа на ВАС в размер на 5 818.59 лв. с ДДС. Н. в банковото извлечение от "Първа инвестиционна банка"АД, изготвено на 16.01.2016 г., т. е. няколко месеца преди оформяне на фактурата, е посочено плащане в размер на 2975 евро от B. S. D. Level (управител на дружеството) в полза на Адвокатско дружество Д., П. и Ко с описание "T. T.". Следователно не е посочено, че плащането е във връзка с обжалване на решение по адм. д. № 782/2015 г., по описа на АС-Б., нито във връзка с подадена касационна жалба от 29.12.2015 г. срещу посоченото първоинстанционно решение. Не е достатъчно да има доказателства за направено плащане от B. S. D. Level в полза на адвокатското дружество, а трябва да се докаже, че това плащане представлява разноски във връзка с адвокатска помощ и представителство по настоящото дело. След като няма доказателства ответната страна да е направила разноски за настоящата съдебна инстанция, искането следва да бъде отхвърлено.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение