Решение № 2807 от 14.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7812/2015 г.

Решение № 2807 от 14.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7812/2015 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП"- Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 919 от 12.05.2015 г., постановено по адм. дело № 1127/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 241104881/23.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 358/5.04.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив, в частта, с която на "МСМ Трейдинг" ЕООД, гр. Стара Загора е отказано признаване на данъчен кредит в общ размер от 47 613,28 лв. за данъчни периоди от м. 07 до м. 12.2008 г., от м. 01. до м. 07.2009 г. и от м. 04 до м. 06.2010 г., като са начислени и следващите се лихви за забава. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че събраните доказателства не установяват реалното осъществяване на спорните доставки, тъй като не е доказана разполагаемостта със стоките при доставчика и предаването им на получателя. В подкрепа на тезата си навежда аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на оспорването, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "МСМ Трейдинг" ЕООД, гр. Стара Загора не изразява становище по нейната основателност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и релевираното в жалбата отменително касационно основание, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Пловдив е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 241104881/23.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 358/5.04.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив, в частта, с която на "МСМ Трейдинг" ЕООД, гр. Стара Загора е отказано признаване на данъчен кредит в общ размер от 47 613,28 лв. за данъчни периоди от м. 07 до м. 12.2008 г., от м. 01. до м. 07.2009 г. и от м. 04 до м. 06.2010 г. по фактури, издадени от "Зар. Им. Екс" ООД, гр. Стара Загора и са начислени следващите се лихви за забава. Производството пред първоинстанционния съд е образувано на основание чл. 226 АПК в изпълнение на Решение № 5266/15.04.2014 г., постановено по адм. дело № 10580/2013 г. по описа на Върховен административен съд, в частта, с която е отменено Решение № 1192/27.05.2013 г. по адм. дело № 1528/2012 г. по описа на АС- Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане при спазване на дадените задължителни указания по прилагането на закона. Съобразявайки същите, решаващият състав е достигнал до извод за основателност на релевираната жалба въз основа на следните фактически констатации и правни изводи: Предмет на спорните доставки са различни количества захар и олио, конкретизирани съобразно издадените фактури в табличен вид. При осъществената насрещна проверка на доставчика, същият е представил съответните фактури от предходен доставчик, аналитични ведомости за всички закупени и продадени стоки през периода, доказателства за получени в брой и по банков път плащания от ревизираното дружество, за кадрова обезпеченост /89 трудови договори/ и разполагаема складова база в стоково тържище в гр. Стара Загора. Отделно от това е приложил експедиционна бележки към всяка фактура, като в писмените обяснения е уточнил, че стоките са товарени от неговия склад и от негови работници на микробус "Мерцедес Спринтер" с рег. № СТ 2152 СМ с шофьор Мирослав Иванов. След анализ на събраните доказателства, ревизиращите са преценили, че не е установено транспортираните и предаването на стоките от предходните доставчици до прекия - "Зар. Им. Екс" ООД, с оглед на което са осъществили насрещни проверки на "Унитра" ООД, "Груп дабъл ю" ЕООД и "Евронфууд 2010" ЕООД. Първото дружество е представило всички изискани му документи, в т. ч. е посочило по всяка издадена от него фактура на "Зар. Им. Екс" ООД съответната фактура от предходния доставчик, приемо-предавателни протоколи за предадена стока от доставчика му и на последващия купувач, банкови документи за плащания от "Зар. Им. Екс" ООД и към доставчиците му, както и счетоводни сметки за отразяване на фактурите и начисляване на данъка. На "Груп дабъл ю" ЕООД ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 ДОПК, като в указания срок предходният доставчик не е представил изисканите документи и писмени обяснения. На третото дружество- "Еврофууд 2010" ЕООД ИПДПОЗЛ е надлежно връчено, но изисканите документи и писмени обяснения също не са представени. При предходната ревизия от този доставчик са събрани фактури за закупуване на стоките от "Кристи индивидуал" ЕООД, приемо-предавателни протоколи с предходния доставчик и с "Зар Им Екс" ООД, банкови документи, договори и счетоводни сметки. При тези доказателства приходните органи са приели, че предходните доставки към "Зар. Им. Екс" ООД не са реално осъществени поради неустановеност на транспортираните на стоките от предходните доставчици до "Зар. Им. Екс" ООД. В резултат на това е преценено, че прекият доставчик не е разполагал със стоките, предмет на преките доставки, с оглед на което и спорните доставки не са реално извършени. В хода на съдебното производството е проведена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която не е оспорено от страните и е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Експертът е посочил, че процесните фактури са надлежно осчетоводени от "МСМ трейдинг" ЕООД и са отразени в дневниците за покупки и справките - декларации за съответния данъчен период. Идентично заключение е формирано и спрямо "Зар. Им. Екс" ООД. Същото е отчело реализация на стоките, които съгласно информацията от Аналитичен дневник на с/ка 304/1 Стоки са заприходени по партиди в зависимост от покупната цена, в хронологичен ред, с количество и стойност. Вещото лице е уточнило, че при извършената съпоставка на покупните и продажните фактури се установява разполагаемост с количество за осъществяване на процесните доставки от предходните доставчици към прекия и от прекия към ревизираното дружество. В табличен вид то е отразило кореспондиращите по дати и съдържание по между си съпътстващи всяка отделна фактура документи - експедиционна бележка, складова разписка, пътен лист и номер на МПС. Констатирало е още, че съобразно представеното свидетелство за регистрация, получателят притежава микробус с марка "Мерцедес Спринтер" рег. № СТ 2152 СМ, заведен като актив по с/ка 205 "Транспортни средства", а вписаният като шофьор в пътните листи - Мирослав Иванов е едноличен собственик на капитала на дружеството. Експертът е проследил и последващата реализация на стоките и счетоводното й отразяване. Съгласно показанията на разпитаната свидетелка Златка Иванова Костова, работила по трудово правоотношение в складовата база на дружеството - доставчик, през процесните периоди "МСМ трейдинг" ЕООД е закупувало от "Зар. Им. Екс" ООД основно пакетирани стоки - захар, боб и леща. Обикновено продажбите са извършвани по заявка на управителя на "МСМ трейдинг" ЕООД, като той самият е извършвал и транспорта на стоките с едно и също МПС - светлосин на цвят микробус марка "Мерцедес". Доставките са осъществявани регулярно във времето, като складът е посещаван от един до три пъти седмично, като тя е издавала фактури и стокови разписка при покупките на стоките. След съвкупен анализ на ангажираните доказателства първоинстанционният съд е приел, че спорните доставки са реално осъществени. Този извод е обоснован с установеността на разполагаемостта със стоките при прекия доставчик, транспортирането им и предаването на правото на разпореждане с тях от доставчика на получателя, както и с последващата им реализация по облагаеми доставки. Решаващият състав е посочил, че това заключение не се разколебава от ненамирането на адреса за кореспонденция на предходните доставчици, тъй като това обстоятелство, за разлика от отменения ЗДДС, не е възведено като основание за отказ на данъчен кредит в действащия специален закон. В тази връзка той е съобразил разясненията на СЕС, обективирани в Решението по дело С- 18/13 и след като е преценил, че наличните обективни данни не сочат към данъчна измама, за която ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, е приел, че неправомерно с РА е отказано признаване на правото на приспадане по изследваните реално извършени доставки. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неаргументирано е бланкетното оплакването на касатора за противоречие на съдебния акт с материалния закон. Първонистанционният съд е осъществил подробен анализ на събраните доказателства в тяхната взаимовръзка и относимост, в резултат на което е формирал обосновани фактически и правни изводи. Те са съобразени както с приложимите спрямо правото на приспадане на данъчен кредит разпоредби на специалния ЗДДС, така и с тълкувателно приложимите поради сходство на фактическия състав решения на СЕС. В своята практика ВАС многократно е посочвал, че при преценката за възникването и признаването на правото на данъчен кредит действащата нормативна уредба налага изследване на реалното извършване само на пряката доставка, но не и на предходните по веригата. В случая за разполагаемостта на доставчика със стоките са представени взаимно кореспондиращи доказателства, които са съобразени от съда и са мотивирали правилното заключение за наличност на предметът на доставките при продавача, респективно - за възможност на същия да прехвърли правото на разпореждане с него като собственик на получателя. Тази релевантна транслация, както и извършването на последващи облагаеми доставки също са установени по делото, с оглед на което и предвид осъществеността на другите елементи от сложния фактически състав на правото на данъчен кредит, решаващият състав обосновано е приел, че с РА незаконосъобразно е отказано неговото признаване. При липсата на обективни данни, които да сочат, че спорните доставки са свързани с данъчна измама, за която ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, правилно първоинстанционният съд е счел, че оспореният РА в атакуваната му част следва да бъде отменен. Достигайки до този извод той е постановил решение, което не страда от релевирания касационен порок и като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение