Решение № 14120 от 29.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8707/2013 г.

Решение № 14120 от 29.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8707/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Пенка Гетова Съдебното производство по реда на чл. 237 и сл. във връзка с чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Милан Стефанов Илиев от гр. София за отмяна на влязлото в сила прекратително определение № 13949 от 07.11.2012 г. постановено по адм. дело № 11502/2012 г. на Върховния административен съд, осмо отделение и оставено с него в сила определение № 3057 от 02.07.2012 г. по адм. дело № 398/2012 г. на Административния съд - София-град. В молбата се твърди, че съществуват нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, които не са били известни на молителя при решаването му. Молителят се позовава и представя като ново писмено доказателство - ревизионен акт № 2000001775/14.08.2007 г. на орган по приходите на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП. Ответната страна - Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, редовно уведомен по реда на чл. 242 АПК, не е подал писмено възражение. Върховният административен съд - петчленен състав, I колегия, разгледа молбата и провери определението, чиято отмяна се иска, с оглед изложеното отменително основание, което попада в хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК. Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 240, ал. 1 АПК от легитимно лице за отмяна на влязло в сила определение, с което се прегражда развитието на делото по чл. 237, ал. 1, изр. 2 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Нормата на чл. 239, т. 1 АПК предвижда правна защита на онази страна по делото, против която е постановено прекратителното определение, в резултата на невиновна (обективна) невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор, защото страната не е знаела за съществуването на определен правнозначим факт или, макар да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с доказателства. Ако страната е знаела за обстоятелството или за доказателството и е могла да го представи по делото, определението по което иска да се отмени, не е допустима отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. В разгледания случай не са налице основанията за отмяна на влязлото в сила определение по чл. 239, т. 1 АПК. Твърденията по молбата не са подкрепени с доказателства. Те при това не са новоткрити. Молителят, който е частен жалбоподател по адм. дело № 11502/2012 г. на Върховният административен съд - осмо отделение, с което е потвърдено прекратително определение № 3057 от 02.07.2012 г. по адм. дело № 398/2012 г. на Административния съд - София-град. Видно от данните по делото на Административния съд - София-град, молителят е оспорвал множество ревизионни акта на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, като между тях е РА № 2000001775/14.08.2007 г. същият е бил предмет на оспорването пред първоинстанционния съд и съответно пред ВАС и с приложен към делото като писмено доказателство. Следователно същият ревизионен акт няма качеството на ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК и не обуславя правното основание по този текст за отмяна на посочените определения. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховния административен съд - петчленен състав, I колегия,