Решение № 13989 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5554/2020 г.

Решение № 13989 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5554/2020 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 27, ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Енева, против решение № 7081 от 19.11.2019 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 9235 по описа на съда за 2019 г., с което е отменено решение № 2576/31.12.2018 г. на началника на митница Пловдив, потвърдено с решение № Р-696/25.07.2019 г. на директора на Агенция "Митници", с което е отказано възстановяване на акциз на "Балкан Агрикалчарал" ООД и административната преписка е изпратена на директора на териториална дирекция "Тракийска" при Агенция "Митници" за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. С решението е осъдена Агенция "Митници" да заплати на "Балкан Агрикалчарал" ООД сумата от 2 350 лв., представляващи разноски в производството. В касацонната жалба са релевирани доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че на дружеството се дължи възстановяване на платения акциз, който е използван за период от деня, следващ издаването на незаконосъобразния отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител до датата на връчване на вече издаденото такова. Позовава се на разпоредбата на чл. 24б, ал. 8 от ЗАДС, в сила от 1.01.2018 г., и счита, че като процесуалноправна норма намира приложение и по отношение на конкретния казус, поради което правото на прилагане на чл. 24а, ал. 1 от ЗАДС възниква от датата на връчване на издаденото удостоверение. Твърди, че съдебната отмяна на отказа за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител няма обратно действие, както и че съдебният акт за отмяната му не може да замести индивидуалния административен акт, с който се издава. Искането от съда е да отмени оспореното решение на Административен съд София - град като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и платените държавни такси за касационното производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответното дружество адвокатско възнаграждение. Подадена е и частна жалба от директора на Агенция "Митници", чрез юрисконсулт Енева, против определение № 1784 от 5.03.2020 г., постановено по административно дело № 9235 по описа на съда за 2019 г., с което е оставено без уважение искането му за изменение на решение № 7081 от 19.11.2019 г. в частта за разноските. Счита, че определеният размер на заплатения адвокатски хонорар е прекомерен и несъответстващ на сложността на делото. Искането от съда е да отмени обжалваното определение и да редуцира размера на адвокатското възнаграждение до минималния предвиден в чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът - "Балкан Агрикалчарал" ООД, ЕИК 175436952, чрез пълномощника адв. Митов, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Не взема становище по частната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на първоинстанционният съд да се остави в сила, както и мотивирано заключение за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение Административен съд София - град е отменил решение № 2576/31.12.2018 г. на началника на митница Пловдив, потвърдено с решение № Р-696/25.07.2019 г. на директора на Агенция "Митници", с което в производство по реда на чл. 27 от ЗАДС е отказано възстановяване на акциз на "Балкан Агрикалчарал" ООД в размер на 21 306, 13 лв. и е изпратил делото като преписка на директора на териториална дирекция "Тракийска" при Агенция "Митници" за издаване на ново решение по искане, регистрирано в Българска акцизна централизирана информационна система с № BG003000-ИВ-27-8/14.11.2018 г., при съобразяване с тълкуването на закона, дадено с решението. Административният съд е описал установената фактическа обстановка и основанията на митническия орган да постанови отказ по искането. Изложил е мотиви, че обжалваното решение е издадено от компетентен митнически орган, в предвидената от закона писмена форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Съдът е установил, че "Балкан Агрикалчарал" ООД е подало на 14.11.2018 г. искане за възстановяване на акциз в размер на 21 306, 13 лв. на основание чл. 27 от ЗАДС, регистрирано в Българската акцизна централна информационна система с № BG003000-ИВ-27-8. В искането са посочени номера на данъчни фактури и електронни акцизни данъчни документи за енергийни продукти с код по КН 27112100. След преглед на искането и приложените към него документи, съгласно чл. 126, ал. 2 от ЗАДС, административният орган е изискал допълнителни документи и справки, удостоверяващи основанието за недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз. С писмо рег. № 32-358174/07.12.2018 г. дружеството е представило документи и справки от материалната отчетност за движението на енергийните продукти за 2017 г. и 2018 г. Извършена е проверка от митническите служители по реда на чл. 129, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 110, ал. 4 от ДОПК, при която е установено, че във връзка с подадено от "Балкан Агрикалчарал" ООД на 24.03.2017 г. искане за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител е издадено на основание чл. 24а, ал. 4 от ЗАДС решение № 578/15.05.2017 г. на началника на митница Пловдив, с което е отказано издаването му. Решението на началника на митница Пловдив е обжалвано по съдебен ред и е отменено с решение № 86/15.01.2018 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 1975/2017 г., и е върната административната преписка на митническия орган за ново произнасяне по искането съобразно дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението на Административен съд - Пловдив е оставено в сила с решение № 8116/15.06.2018 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 2676/2018 г. В изпълнение на съдебното решение на "Балкан Агрикалчарал" ООД е издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител № BG003000 E0205 от 27.07.2018 г. с дата на връчване 1.08.2018 г. и вписан обект: гр. Пазарджик, ул. "Болнична" № 69, за енергийни продукти природен газ в газообразно състояние с код по КН 27112100, използвани за получаването на технологична пара при преработка на промишлен домат. Въз основа на констатираното при проверката и при съобразяване с разпоредбата на чл. 24б, ал. 8 от ЗАДС от митническия орган е прието, че не може да се приложи чл. 24а, ал. 1 от ЗАДС за освобождаване от облагане с акциз по отношение на периоди, предхождащи връчването на удостоверението. С решение № 2576/31.12.2018 г. на началника на митница Пловдив е постановен отказ по искането от 14.11.2018 г. на "Балкан Агрикалчарал" ООД за възстановяване на акциз в размер на 31 306, 13 лв. за употребените от дружеството за периода от 15.05.2017 г. до 27.07.2018 г. количества енергиен продукт поради липса на правно основание за възстановяване. Решението е обжалвано пред директора на Агенция "Митници" и е потвърдено с решение № Р-696/25.07.2019 г. За да постанови оспореното решение съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 27, ал. 1 от ЗАДС и на жалбоподателя се дължи възстановяване на платения акциз, който е използван за дейността, за периода от датата на деня, следващ издаването на незаконосъобразния отказ за издаване на удостоверението до датата на връчване на вече издаденото такова, вкл. за претендирания период от м. 10. 2017 г. до м. 08. 2018 г. Изложил е мотиви, че не е налице противоречие с нормата на чл. 24б, ал. 8 от ЗДДС, влязла в сила от 1.01.2018 г. По отношение на дължимата лихва и началния момент съдът е посочил, че предвид общия характер на разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от ДОПК и доколкото в специалния закон липсва изрична уредба в тази насока, то сумата на недължимо платения акциз следва да бъде възстановена със законната лихва от деня, в който е следвало да бъде възстановена от митническите органи на основание чл. 129, ал. 6, предл. 2-ро от ДОПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Редът за възстановяване или прихващане на акциза е уреден в чл. 27 от ЗАДС. Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗАДС, недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз се възстановява или прихваща за погасяване на изискуеми публични задължения на лицето, събирани от Агенция "Митници", въз основа на писмено искане или по инициатива на митническите органи. Искането по ал. 1 се подава до началника на митницата по седалището на лицето или по местонахождението на данъчния склад в случаите, когато лицето е лицензиран складодържател, или до компетентното митническо учреждение, издало удостоверението за регистрация. Към искането се прилагат и документите, определени с правилника за прилагане на закона, като органът по ал. 2 в 30 - дневен срок от постъпване на искането, съответно от отстраняване на нередовностите в него, се произнася с мотивирано решение, с което уважава или отказва искането - изцяло или частично, като възстановява или прихваща подлежащата на възстановяване сума. В случая административното производство е образувано по искане на "Балкан Агрикалчарал" ООД за възстановяване на недължимо платен акциз в размер на 21 306, 13 лв. на основание чл. 27, ал. 1 от ЗАДС за природен газ в газообразно състояние за периода от 1.07.2017 г. до 31.07.2018 г. поради постановен отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, който е отменен с влязло в сила съдебно решение. Образувано е производство по реда на чл. 27 от ЗАДС и чл. 129 от ДОПК, приключило с издаване на нов отказ за възстановяване на недължимо платения акциз, който е отменен от първоинстанционния съд с оспореното в настоящото съдебно производство решение и административната преписка е върната на митническия орган за произнасяне по искането при спазване за задължителните указания по прилагане на закона. При тази фактическа установеност правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 27, ал. 1 от ЗАДС за възстановяване на акциз, недължимо платен на основание незаконосъобразен отказ на митническия орган за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, отменен по съдебен ред. Отмяната на отказа заличава с обратна сила липсата на изискването по чл. 24а, ал. 1 от ЗАДС за наличие на издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител, след като с влязло в сила съдебно решение е прието, че са налице предпоставките за издаване на такова удостоверение към датата на подаване на искането. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК, решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Касае се за обратно действие на отмяната като с обратна сила отпадат разпоредените с акта права и задължения, поради което тази материалноправна промяна трябва да бъде зачетена от всички. С отмяната на отказа за издаване на удостоверение е заличено правното основание за събиране на акциза, заплатен от дружеството за енергийния продукт, вложен в дейността му и той е станал недължимо платен. Неоснователно е позоваването на касатора на нормата на чл. 24б, ал. 8 ЗАДС (в сила от 1.01.2018 г.), според която правото за прилагане на чл. 24а, ал. 1 възниква от датата на връчване на удостоверението за освободен от акциз краен потребител, включително в случаите на връчено удостоверение, след отменен отказ за издаването му. Тази норма е неотносима към материалната законосъобразност на оспорения административен акт, издаден на основание чл. 27, ал. 1 от ЗАДС. Законосъобразно съдът е зачел обратното действие на отмяната на незаконосъобразния отказ на началника на митницата за издаване на удостоверението за освободен от акциз краен потребител. Нормата на чл. 27, ал. 1 от ЗАДС е приложима във всички хипотези на недължимо платен акциз, включително и на отпаднало основание, след отмяната на незаконосъобразен административен акт. Първоинстанционният съдът е изяснил напълно фактите по спора, които се подкрепят от доказателствата по делото. При постановяване на решението в съответствие с чл. 172а от АПК е обсъдил всички събрани доказателства, както и доводите на страните и правилно е приел, че са налице предпоставките по чл. 27, ал. 1 от ЗАДС. Правилно е посочил, че сумата на недължимо платения акциз следва да бъде възстановена със законната лихва по реда на чл. 129, ал. 6 от ДОПК. По изложените съображения настоящият състав намира, че оспореното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. По частната жалба на директора на Агенция "Митници": Частната жалба е подадена от надлежна страна, против съдебен акт, подлежащ на обжалване и в срока по чл. 248, ал. 3 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното определение № 1784 от 5.03.2020 г., постановено по адм. д. № 9235 по описа на съда за 2019 г., е оставено без уважение искането на процесуалния представител на Агенция "Митници" за изменение на решение № 7081 от 19.11.2019 г. в частта за разноските. Съдът е приел, че размерът на заплатения адвокатски хонорар не надвишава многократно минималния такъв, установен в чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същият не е прекомерен и съответства на фактическата и правна сложност на делото. Определението е частично неправилно. С решение № 7081 от 19.11.2019 г. по адм. д. № 9235 по описа на за 2019 г. на Административен съд София - град, е осъдена Агенция "Митници" да заплати на "Балкан Агрикалчарал" ООД сумата от 2 350 лв., представляващи разноски в производството, включваща 50 лв. платена държавна такса и 2 300 лв. договорено и платено по банков път адвокатско възнаграждение. Размерът на платения адвокатски хонорар е доказан с представения по делото договор за правна защита и съдействие и вносен документ. Съдът е присъдил изцяло размера на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение при неуважено възражение на ответната страна за прекомерност. Настоящият състав намира за частично основателен довода на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното определение относно приетото за неоснователно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Счита, че са налице условия за намаление на заплатения адвокатски хонорар от 2 300 лв. предвид фактическата и правна сложност на делото, което е решено в едно заседание, пълномощникът на дружеството се е явил, изразил е становище и спорът е разрешен с отмяна на оспорения акт поради неправилно отказано право на възстановяване на акциз. В случая минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 1 169, 18 лв., изчислен съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при материален интерес по делото 21 306, 13 лв. Предвид това, както и с оглед характера на производството, неговата фактическа и правна сложност и направеното в този смисъл възражение от ответната страна, настоящата инстанция намира, че на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, размерът на присъдените разноски следва да бъде редуциран в частта на определеното адвокатското възнаграждение като бъде намален на 1 500 лв. По изложените съображения определението, с което е отхвърлена молбата на Агенция "Митници" за изменение на решение № 7081 от 19.11.2019 г. в частта за разноските следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се измени решение № 7081 от 19.11.2019 г. по адм. д. № 9235 по описа за 2019 г. на Административен съд София - град в частта за разноските. С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски. На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски за процесуално представителство пред настоящата инстанция. Договореното и заплатено възнаграждение е в размер на 2 000 лв. За настоящата инстанция следва да се присъди сумата от 1 500 лв., съобразно представените договор за правна защита и съдействие и вносен документ, поради частична основателност на възражението за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение при аналогични на изложените по-горе мотиви. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК и чл. 248, ал. 1 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,