Решение № 9583 от 10.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5932/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. И., гражданин на Сирия, непридружен непълнолетен, действащ чрез особения си представител адв. Лазов, против решение 4431 от 30.04.2025 г., постановено по адм. дело 743/2025 г. по описа на Административен съд Хасково. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. И., гражданин на Сирия, против решение 2075/28.02.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ). В касационната жалба са наведени доводи, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че не са налице материалноправните предпоставки да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут по смисъла на ЗУБ. Счита, че съдът е стигнал до неправилен извод за мотивираност на обжалвания административен акт, тъй като в него е налице единствено преразказ на известни факти, без да бъде изследвана настоящата ситуация с правата на човека и сигурността в Сирия и без да е изяснено на какви критерии и от какви източници е събрана информация, въз основа на която е формирано заключение, че за оспорващия не съществува опасност от завръщането му в страната по произход. Намира, че не са преценени и всички относими факти, декларации и документи, свързани с личното положение на молителя, държавата му по произход и възможността да ползва закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие. Сочи, че не са обсъдени задълбочено и последиците от непредоставяне на закрила и евентуалното връщане на жалбоподателя в родината му. Моли за отмяна на обжалваното съдебно решение, ведно със законните последици от това. Ответникът председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), чрез пълномощник юрк. Кръстева, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Хасково е образувано по жалба, подадена от С. И., гражданин на Сирия, против решение 2075/28.02.2025 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. И., гражданин на Сирия, срещу процесния отказ. За да достигне до този резултат, решаващият състав на Административен съд Хасково е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен административен орган и отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 АПК. Поради това, че чужденецът е непридружен непълнолетен, на основание чл. 25, ал. 1 ЗУБ, му е назначен особен представител адвокат Лазов, като също така е определен и социален работник на основание чл. 15, ал. 4 и ал. 6 ЗЗДет. Актът е постановен при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон, за което административният орган е събрал точна и актуална информация, свързана с общата обстановка в държавата по произход на чужденеца Сирия. Съдът е преценил като правилен извода на председателя на ДАБ при МС, че изложената от С. И. бежанска история не обосновава предоставянето на бежански статут по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като по делото не се установява той да е преследван или да има опасност от преследване поради неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Прието е, че С. И. е мотивирал молбата си за международна закрила с войната, високите цени и липсата на работа и училища в страната му по произход, но не е заявил конкретни обстоятелства, от които да може да бъде направен извод, че спрямо него е било упражнявано физическо насилие, репресии или други дискриминационни мерки. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е счетено, че не са налице и основанията по чл. 9 ЗУБ. Според решаващия съд от твърденията на жалбоподателя в проведеното интервю не може да се обоснове извод, че С. И. е напуснал Сирия поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или други тежки посегателства срещу личността, а такава опасност не може да бъде изведена и от представените по делото справки, изготвени от Дирекция Международна дейност към ДАБ от 29.01.2025 г. и 08.04.2025г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия. Съдът е приел, че като цяло е налице подобряване на общата обстановка в Сирия, като са възобновени международните полети, а новото правителство се е ангажирало да защитава правата на малцинствата. Съдът е формирал извод, че липсват данни за наличие на конфликт, който да достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в конкретен регион на тази страна, поради самия факт на присъствието си на територията, се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си, поради което не е обосновано прилагането на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ и предоставяне на хуманитарен статут. Оттук е изведено заключение, че обжалваният административен акт е законосъобразен на всички основания по чл. 146 АПК и като незасегнат от порок, налагащ отмяната му, първостепенният съд е отхвърлил жалбата против него. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Това е така, защото съдът точно е констатирал, че при произнасяне по молбата за международна закрила същата е разгледана от председателя на ДАБ при съобразяване на разказаната бежанска история и материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации и документи, свързани с личното положение на молителя и с актуалната обстановка в държавата му по произход, при съобразяване на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. В съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за статут история при провеждане на интервюто (в присъствието на назначения му особен представител и социален работник), както административният орган, така и първоинстанционният съд обосновано са приели, че не се установява чуждият гражданин да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Видно от представените по административната преписка доказателства, жалбоподателят е непридружен непълнолетен гражданин на Сирия, роден на [дата]. в гр. Тел Аран, [етническа принадлежност] по народност, с религиозна принадлежност [вероизповедание] неженен. Разказва, че е напуснал Сирия на 20.09.2024г. и е влязъл нелегално в Турция, а след 20 дни е преминал нелегално заедно с още 5 човека на територията на Република България. Според разказаната бежанска история, причината да напусне страната си по произход е защото там имало война, всичко било много скъпо и нямало училища и работа. Споделил е, че цялото му семейство (родители, двама братя и четири сестри) са останали в Сирия, защото нямали пари. Не е напуснал по-рано страната си, защото бил малък. Искал да остане в България, защото е добра и хубава страна. Всички тези елементи от установената фактическа обстановка визират липсата на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Цялостният анализ на обясненията на С. И. налага обоснованият извод, че са налице единствено икономически причини за напускане на Сирия, което го прави икономически мигрант. Изводите на съда за липса на законовите изисквания за предоставяне статут на бежанец са правилни и законосъобразни. Административният орган и съдът вярно са констатирали, че в случая не са изложени твърдения и не е установено в държавата по произход чуждият гражданин да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Първостепенният съд е съобразил актуалното състояние в държавата по произход след напускането й от чужденеца въз основа на приобщената по делото справка на Дирекция Международни дейности към ДАБ от 08.04.2025г. Правилен е изводът на съда, че състоянието в държавата по произход на С. И. не предполага реална опасност от тежко посегателство, като това по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, изразено в тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт . При отчитане на данните от представените пред настоящата касационна инстанция справки с вх. МД-02-373/03.07.2025г. и вх. МД-02-483/10.09.2025г. се установява, че към 03.09.2025г., считано от 08.12.2024г., след падането на режима на Башар ал Асад, около 862 396 сирийци са преминали обратно в Сирия, с което общият брой на сирийските граждани, завърнали се в Сирия от началото на 2024г., става 1 223 238 души, а 1 763 513 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, неоснователно се явява основното възражение на касационния жалбоподател, че нивото на сигурност в страната не се е подобрило. След като по делото е безспорно установено, че родителите, двамата братя и четирите сестри на чужденеца живеят необезпокоявано на територията на Сирия, не може да се счита за доказано, че той не може да пребива там мирно. Във връзка с така установената обществено - политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С- 465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че не е била изследвана настоящата ситуация с правата на човека и сигурността в Сирия. По делото са представени актуални справки, изготвени от дирекция "Международна дейност" на ДАБ в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището и са съставени изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация. Именно тези справки имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган е извършил проверка и е установил определени факти, отразени в документите. Справките се изготвят в кръга на правомощията на агенцията и следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест, в случай че съдържанието им не се опровергава от други доказателствени източници, какъвто е настоящият случай. При тези данни се явяват верни правните изводи на съда и като е счел процесното решение на председателя на ДАБ за законосъобразно, и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,