Решение № 1309 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5221/2007 г.

Решение № 1309 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5221/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по § 2, ал. 3 ГПК /нов/, във с чл. 218и ГПК/отм./. Производството по делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Б. Й. Р., Р. И. Р., М. П. Й., С. Р. Р., Й. Р. Р., Д. З. З., Т. Д. З., Р. Д. З., П. Д. П., П. Й. Н. и Л. А. Р. срещу решение от 5.06.2007 г. по гр.д. № 2432/2006 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от тях иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството. Ответникът, Д. Н. Д. в писмени бележки оспорва иска и моли решението да бъде потвърдено. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е неоснователна. С решение от 25.09.2006 г. по гр.д. № 1001/2005 г. Върховният касационен съд е отменил решение от 18.02.2005 г. по гр.д. № 856/2004 г. на Пловдивски ОС, с което е бил отхвърлен иска на жалбоподателите срещу Д. Н. и е върнал делото за ново разглеждане, с указания да се прецени подлежи ли на възстановяване собствеността върху имота в м. "Г", с. Ч., описан в н.акт № 77/1999 г., с оглед разпоредбите на чл. 2, т. 1, вр. с чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ. По отношение на останалите ниви в м. "К", "Д" и "Л" касационният съд е приел, че не са анализирани всички доказателства, за да се прецени дали нивите са принадлежали на Й. В. - общия праводател на страните, към момента на внасянето им в ТКЗС или на неговия син Н. Р. При новото разглеждане на делото - въззивният съд, като е отменил решение от 9.03.2004 г. по гр.д. № 1088/2003 г. на Пловдивски РС, с което искът е бил уважен, е отхвърлил иска за признаване право да се възстанови собственост по отношение на три ниви - в местностите "К", "Д" и "Л" на наследници на Й. В., като е приел, че не са принадлежали на общия праводател към момента на внасянето им в ТКЗС. За да отхвърли предявения иск въззивният съд, след анализ на доказателствата по делото, е приел че общият праводател на страните Й е имал ниви същите местности както и спорните на сина му Н. Й., но те са били възстановени на наследниците му с решение на № 30295/26.07.1994 г. ПК Х., с което е признато право на възстановяване собственост на в м. "Д" и "К", а с решение № 89/4.01.1999 г. по чл. 27 ППЗСПЗЗ е признато и право на възстановяване с план за земеразделяне на нива от 12,065 дка и 8,100 дка в м. "Д". П. тези данни и при събраните доказателства по делото, че спорните земеделски земи са били одържавени от Н. Й. с решение от 11.11.1963 г.на Общинска комисия на ТПС - Пловдивски окръг - за приобщаване към държавния поземлен фонд на земи на членове на ТКЗС Х. на основание разпореждане на Мс от 11.10.1950 г., съдът правилно е приел за установено, че ищците - жалбоподатели в настоящето производство, не са установили общият праводател Й. Н. да е бил собственик на внесените от сина му Н. Й. земеделски земи. От една страна са събрани доказателства, че имотите са дадени на Н. Й. от баща му около 1940 г., то това неформално подаряване обуславя начало на давностно владение, като упражняване на фактическа власт за себе си и тъй като земите са одържавени през 1963 г. именно от Н. Й., то дори и да се приеме, че придобиването е станало при действието на § 4 от Преходните разпоредби на Закона за собствеността, последният е бил собственик на спорните земи към момента на одържавяването им. Удостоверенията от кметството, относно декларирането на земите към 1946 г. от Н. Й., както и декларациите за внасяне на имотите в ТКЗС нямат самостоятелна доказателствена стойност досежно собствеността върху спорните земеделски земи, но преценени в съвкупност с останалите доказателства по делото дават основание да се приеме, че към момента на одържавяването им спорните земеделски земи на са били собственост на Й. В., а на неговия син Н. Й. и собствеността върху същите законосъобразно е възстановена с решение № 89 от 4.01.1999 г. по чл. 27 ППЗСПЗЗ ПК-Х. с план за земеразделяне на ответницата по жалба и по иска Д. Д., като наследници на Н. Й. С оглед тези съображения и съобразно разпоредбата на чл. 218ж от ГПК Върховният касационен съд, състав на I-во г.о., намира че обжалваното решение е е правилно и следва да се остави в сила, тъй като правилно е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на I-во г.о