Решение № 13703 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1490/2020 г.

Решение № 13703 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1490/2020 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "СОНО" ЕООД, гр. Пловдив чрез процесуалния си представител адв. Карамитева, срещу решение № 2301 от 13.11.2019 г., постановено по адм. дело № 822 по описа за 2019 г. на Административен съд - Пловдив. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се да бъде отменено решението и да се присъдят сторените разноски. Ответникът - Агенция по вписвания гр. София, в писмено становище и в съдебно заседание оспорва жалбата и претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението на административния съд е неправилно и следва да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по предявена от "СОНО" ЕООД искова молба от чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Агенция по вписвания, представлявана от Изпълнителния директор, с която се претендират имуществени вреди в размер на 310 лв. представляващи адвокатски хонорар и държавна такса за обжалването на незаконосъобразен отказ с посочен № 20160624140208-2/31.01.2019 г. на длъжностно лице при Агенцията по вписванията. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил иска на "СОНО" ЕООД срещу Агенцията по вписванията, представлявана от Изпълнителния директор. Съдът е приел, че не са налице трите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника. Налице е отказ, отменен като незаконосъобразен с влязло в сила решение на съд. Но по делото липсват доказателства за реално претърпени имуществени вреди от заплатено възнаграждение за един адвокат, които да са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменения отказ. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Решението е правилно, но с мотиви различни от изложените на административния съд. Предявеният иск се основава на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, по силата на който Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действие или бездействие на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ. Разпоредбата касае претенции за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действие или бездействие на длъжностни лица по регистрацията, а не претенции за разноски, направени в хода на това производство. Отговорността за разноски произтича от неоснователно предизвикан правен спор и може да се осъществи само по висящия процес, но не и с отделен иск. Производството по обжалване на отказ на длъжностно лице по регистрацията да извърши вписване на заявени пред него обстоятелства е изрично уредено в чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца или юридическото лице, като съдът разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава двадесет и първа "Обжалване на определенията" от Гражданския процесуален кодекс. Решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. Следователно, в случая е налице процесуален ред, по който може да се реализира правото на възстановяване на платени суми, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване, определен в чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Специалният закон - ЗТРРЮЛНЦ урежда процесуалния ред, по който следва да се осъществи контрол върху акта на длъжностното лице по регистрация. Съобразно изхода на спора, съдът следва да се произнесе и по дължимостта на претендираните разноски съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК. Налице е процесуален ред, по който изведеното като искова претенция вземане да се претендира, което обосновава извод за недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. По горните съображения решението, с което административният съд се е произнесъл по предявената претенция за отхвърляне на обезщетение на имуществени вреди, представляващи заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството по т. дело № 109/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, на страните не се дължат разноски. След като редът за присъждане на разноски направени в производство по чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, не е по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, неприложим е и редът по чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение