Решение № 4525 от 24.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2272/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Билла България" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №55, срещу Решение № 2402 от 20.01.2026 г. на Административен съд София - град (АССГ) по административно дело №8251/2025 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Заповед № 555 от 26.06.2024 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията), с която на „Билла България" ЕООД е забранено при упражняване на дейността му, да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, по смисъла на чл. 68д, ал. 1, във вр. с чл. 68д, ал. 2, т. 2, предл. 15, във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), а именно да предоставя на потребителите невярна и следователно подвеждаща информация относно географския или търговския произход на продуктите, предлагани за продажба. Прието е, че това би могло да повлияе при вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел, ако не е използвана тази нелоялна заблуждаваща търговска практика. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички възражения на дружеството, включително относно забавянето при издаване на заповедта. Оспорва се изводът на съда, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че административният акт не отговаря на изискванията за форма, тъй като в него не са посочени дата и място на извършване на нарушението, не е упоменато извършването на проверка чрез конкретен констативен протокол, нито е съставен акт за установяване на административно нарушение. Твърди се, че правото на защита на дружеството е нарушено, тъй като търговецът не е бил уведомен за започването на административното производство и не му е предоставена възможност да участва в него. Посочва се също, че административният орган не е изпълнил задължението си да изясни всички релевантни факти и обстоятелства преди издаване на акта. Оспорва се изводът, че е налице нелоялна търговска практика, тъй като се основава на ограничени и непълни фактически констатации, направени само в един търговски обект. Твърди, че за всеки продукт е предоставена ясна и точна информация за произхода чрез етикетите, поставени до него или върху опаковката. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения административен акт. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба – председателят на Комисията за защита на потребителите изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалвания съдебен акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът се представлява от юрк. Ангелова. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, следното: Административното производство пред КЗП е започнало във връзка с изпълнение на план-програма за контролна дейност на КЗП съвместно с Национална агенция за приходите (НАП) и Българска агенция за безопасност на храните (БАБХ), от инспектори на Регионална дирекция София при КЗП. Извършена е проверка на място в търговски обект № 192, находящ се в гр. София, ул. "Сан Стефано" № 22, стопанисван от „Билла България" ЕООД. В хода на проверката в магазина е установено, че дружеството предлага богат асортимент от плодове, изложени за продажба в обособен сектор с наименование "От Българското по – хубаво няма". След обстоен оглед и разглеждане на етикетите, чрез които плодовете са изложени за продажба е констатирано от служителите, че нито един от богатия асортимент, изложени за продажба плодове в Сектор "От Българското по – хубаво няма" не отговаря на посланието, изписано с голям шрифт, отправено към потребителите. В сектор "От Българското по – хубаво няма" са изложени плодове както следва: круши с произход Турция - 3,99 лв. за кг., дюли с произход Турция - 2,99 лв. за кг., помело с произход Китай - 5,49 лв. за кг., нар с произход Турция - 1,19 лв. за кг. От всички изложени за продажба плодове не е открит продукт, който да е с произход България, съгласно посланието чрез което са изложени за продажба. Изготвена е Докладна записка, изх. № П-03-520/07.07.2025 г. от главния директор на главна дирекция "Контрол на пазара" до КЗП, в която е направен извод, че е налице използване на заблуждаваща нелоялна търговска практика от страна на дружеството. Със Заповед № 555 от 26.06.2024 г. на председателя на КЗП, въз основа на Решение на Комисията по т. 19 съгласно Протокол № 11 от заседание, проведено на 31.05.2024 г., на "Билла България" ЕООД, на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в, във вр. с чл. 68 д, ал. 1 във вр. с чл. 68д, ал. 2, т. 2 пр. 15 във вр. с чл. 68г, ал. 4 ЗЗП е забранено при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно да предоставя на потребителите невярна и следователно подвеждаща информация относно географския или търговския произход на продуктите предлагани за продажба. Прието е,че това би могло да повлияе при вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел, ако не е използвана тази нелоялна заблуждаваща търговска практика. При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа посочване на фактически и правни основания за издаването й и е без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът приема за безспорно установено, че при извършената проверка в търговския обект е било установено несъответствие между отправеното към потребителите послание и реалното предлагане. В сектор, обозначен с надпис „От Българското по-хубаво няма“, са били изложени плодове, които не са с български произход, а са внос от други държави. Не е бил наличен нито един продукт с български произход, който да отговаря на внушението, създадено от надписа. Според съда това обозначение е подвеждащо, тъй като създава у потребителя впечатление, че предлаганите стоки са български. Така предоставената предварителна информация за произхода е неточна и може да доведе до вземане на търговско решение, което потребителят не би взел, ако беше правилно информиран. Съдът приема, че административният орган правилно е квалифицирал поведението на дружеството като заблуждаваща търговска практика, тъй като е налице подвеждане относно съществена характеристика на стоките – техния географски произход. В хода на съдебното производство дружеството не е представило доказателства, които да опровергаят тези констатации. Предвид това съдът обосновава извод, че с тези действия търговецът „Билла България ЕООД е упражнил нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, във вр. с чл. 68д, ал. 2, т. 2 предл. 15, във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в ЗЗП. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата. Решението е неправилно. Основателни са доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Административното производство пред КЗП е започнало във връзка с изпълнение на план-програма за контролна дейност на КЗП съвместно с НАП и БАБХ. В Заповед № 555 от 26.06.2024 г. на председателя на КЗП, с която на „Билла България" ЕООД е забранено при упражняване на дейността му, да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика е посочено, че инспектори на Регионална дирекция София при КЗП били извършили проверка по спазване изискванията на ЗЗП в магазин на веригата № 192, находящ се в гр. София, ул. „Сан Стефано“ № 22. В обжалвания административен акт е прието, че в хода на проверката са установени нарушения на правилата на ЗЗП. По делото не са представени доказателства за установяванията и резултатите от извършената проверка, за която обичайно се съставя констативен протокол, в който ясно да са описани констатираните нарушения, т.е. в какво се изразява конкретното неспазване на изискванията на ЗЗП, вкл. информация относно датата, мястото и часа на проверката, както и данни относно лицата извършили проверката. Представената административна преписка е непълна – по делото липсва съставен документ удостоверяващ извършената на място проверка и констатиращ нарушенията, въз основа на които е прието решение на Комисията по т. 19 съгласно Протокол № 11 от заседание проведено на 31.05.2024 г, послужило като основание за издаване на Заповед № 555 от 26.06.2024 г. на председателя на КЗП. В нарушение на чл. 171, ал. 5 АПК, във връзка с чл. 9, ал. 3, чл. 152, ал. 4 (в приложимата редакция преди изм. ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.07.2026 г.) и чл. 168, ал. 1 АПК съдът не е изискал административната преписка в цялост, като не е указал на административния орган да представи документ удостоверяващ нарушението - Констативен протокол или друг документ за извършена на място в обекта проверка. В административната преписка не е приложено и решението на Комисията по т. 19 съгласно Протокол № 11 от заседание проведено на 31.05.2024 г., послужило като основание за издаване на Заповед № 555 от 26.06.2024 г. на председателя на КЗП. Първоинстанционният съд е бил длъжен да констатира непълнотата в административната преписка и да даде указание до административния орган, че следва да изпълни задължението си по чл. 152, ал. 2 АПК и да представи преписката в нейната цялост, каквито процесуални действия не са предприети от негова страна, в резултат на което съдът се е произнесъл по оспорването при липса на доказателства за установяване на нарушението по ЗЗП, като е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Допуснатото от съда нарушение е съществено, тъй като има значение за изхода на правния спор предвид задължителната преценка за законосъобразност, която съдът следва да извърши на всички основания по чл. 146 АПК. Ето защо касационната инстанция приема, че обжалваното решение следва да бъде отменено, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за събиране на доказателства. При действието на чл. 226, ал. 3 АПК, въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение