Решение № 4723 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10570/2015 г.

Решение № 4723 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10570/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представляван от собственика А. Ф. Д., срещу решение № 370/8.07.2015 г. по адм. дело № 266/2015 г. на Административен съд Монтана, в частта, с което е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 28.04.2015 г. на Главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" – М., В ЧАСТТА, с която е обявено съществуването на трудово правоотношение между лицето И. Н. А., с ЕГН [ЕГН] на длъжност "шофьор" и работодателя [фирма]. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на същото. Претендират се разноски. Ответникът Дирекция "Инспекция по труда" – М. не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 28.04.2015 г. на Главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" – М., В ЧАСТТА, с която е обявено съществуването на трудово правоотношение между лицето И. Н. А., с ЕГН [ЕГН] на длъжност "шофьор" и работодателя [фирма]. За да постанови решението си в този смисъл, административният съд е приел, че е установено предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, както и че са налице всички елементи на трудовото правоотношение, поради което е направил извода, че на основание чл. 405а, ал. 1 КТ правилно е издадено обжалваното постановление. Решение е правилно. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства административният съд е приел, че осъществяваната от лицето дейност е в изпълнение на трудови функции и безспорно представлява предоставяне на работна сила. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение при изцяло изяснена фактическа обстановка. Правилно е посочено, че са налице предпоставките по чл. 405а, ал. 1 КТ, според който - когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. Съгласно ал. 2 постановлението се издава и при смърт на работника или служителя, настъпила до установяване на нарушението на чл. 1, ал. 2 КТ, както е в настоящия случай. От фактическа страна е безспорно, че въз основа на сключен договор № 31/27.03.2015 г. между ТП Държавно горско стопанство "Ч." към С. – В., като товародател и [фирма], като превозвач, последният е извършвал превоз на дървесина от временен склад до превозна станция. Въз основа на сигнал от органите на МВР за възникнала трудова злополука на 24.04.2015 г. около 16, 15 часа в района на [населено място], област М., служители на Дирекция "Инспекция по труда" – М. са извършили проверка на място и проверка по документи, като са установили с констативен протокол изх. № ЗЗ-061/28.04.2015 г., че са извършени нарушения на разпоредби от КТ от работодателя [фирма]. Установено е, че на 23.04.2015 г. лицето И. Н. А. е бил допуснат от работодателя да престира работна сила, като управлява товарен автомобил ЗИЛ 130, с рег. [рег. номер на МПС] при подвоз на дървесина от склад рампа в сечище в м. "Ц. падина" до тир, собственост на [фирма], без сключен трудов договор с едноличния търговец и без да е уредил отношенията по предоставяне на работна сила като трудови правоотношения. При възникнал инцидент – обръщане на товарния автомобил е загинал водача на автомобила И. Н. А.. При направената проверка от служители на Д. – М. е установено, че трудови договори не са сключени и с лицата А. Н. А., В. Н. А., Я. Г. М. и В. Т. М., които заедно с пострадалото лице И. А. са предоставяли работна сила като товарачи на транспортираната дървесина. Разпитаните свидетелите К. и П. не установяват релевантни по делото факти и обстоятелства, тъй като не са присъствали на мястото на трудовата злополука. Тези показания не могат да се ценят като преки и достоверни от една страна, а от друга страна занятието, което св. К. изпълнява – шофьор при жалбоподателя и пряката родствена връзка на св. П. - представляващи навеждат на извода за недостоверност на тези показания. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че И. А. е с постоянен адрес в [населено място], регистриран е в дирекция "Бюро по труда" – М., като безработно лице, считано от 6.03.2015 г., и същия е посетил офиса на дирекцията на 22.04.2015 г., когато е бил графика за посещение. От приложеното писмо-справка рег. № 301000-12488/17.06.2015 г. от ОД на МВР – М. се установява, че И. А. се води на отчет в сектор ПП на ОД на МВР – М., като е придобил право на управление на МПС категории В и М и му е издадено свидетелство за управление на МПС № [ЕИК]/07.08.2008 г. със срок на валидност до 7.08.2018 г. Свидетелството за управление на МПС е със статус "невалиден" поради смърт на лицето от 23.04.2015 г. (акт за смърт № 3/24.04.2015 г.). Предвид констатациите при извършената проверка, както и показанията на разпитаните по делото свидетели, се налага извода, че осъществяваната от лицето дейност е в изпълнение на трудови функции и представлява предоставяне на работна сила. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. По делото е установено наличието на всички елементи на трудово правоотношение - наличие на работно място и работно време, както и дължимо трудово възнаграждение за престирания труд. Доказателствата по делото навеждат на извода, че възложител на работата е [фирма] и извършваната дейност по дърводобив е в негова полза и за негова сметка. Предвид събраните доказателства обоснован е извода на административния орган, който е възприет и от съда, че осъществяваната от пострадалото лице дейност е такава по трудово правоотношение, а не по договор за изпълнение на поръчка. От съществено значение за тази преценка е обстоятелството, че възложената работа не е била определена по обем и като краен резултат, нито е била налице самостоятелност при изпълнението. Лицето е било наето за престиране на работна сила, при наличие на всички елементи, характеризиращи трудовото правоотношение. Представените пред касационната инстанция писмени доказателства не променят този извод. Фактът, че е отменено наказателно постановление № 12-000240/11.05.2015 г. за налагане на имуществена санкция в размер на 10 000, 00/десет хиляди/ лева на [фирма], за това, че е допуснал И. А. да управлява ЗИЛ с рег. № 3758 ВХ, без да е уредил отношенията при предоставяне на работна сила, като трудови правоотношения и без да има сключен трудов договор преди постъпване на работа, както и че са отменени и други наказателни постановления за налагане имуществена санкция на едноличния търговец, за това че е допуснал до работа други лица, без да е уредил отношенията при предоставяне на работна сила, не променят извода, че осъществяваната от И. А. дейност е такава по трудово правоотношение. С оглед горното като е приел, че с акта по чл. 405а от КТ компетентният административен орган с основание е квалифицирал съществуващите правоотношения като трудови, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба. Това налага извод за правилност на проверявания съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Водим от горното Върховният административен съд, шесто отделение,