Решение № 7851 от 19.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11742/2019 г.

Решение № 7851 от 19.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11742/2019 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. К. срещу Решение № 1685 от 05.08.2019 г. по адм. д. № 1701/2019 г. на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу акт на блокиращ оператор към Общинско предприятие "Паркиране и репатриране" при община Пловдив за прилагане на принудителна административна мярка принудително задържане на пътно превозно средство (ППС) с техническо средство "скоба". Касационният жалбоподател излага оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита принудителна административна мярка за нищожна поради липса на компетентност на блокиращия оператор. Твърди още, че в производството не е доказано, че автомобилът е бил паркиран в синя зона. Съдът не е съобразил и обсъдил свидетелските показания по делото. Иска отмяна на съдебното решение и прогласяване нищожност на акта за прилагане на мярката или алтернативно отмяната му като незаконосъобразен, както и присъждане на разноски съгласно представен списък. Ответникът - блокиращ оператор към Общинско предприятие "Паркиране и репатриране" при община Пловдив, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд приема, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. От фактическа страна съдът е приел за установено, че на 05.06.2019 г., в 13: 47 часа, след установяване на нарушение от инкасатора Т. К., на основание чл. 26, ал. 1 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив (НРППППСТГП), е извършено принудително блокиране на пътно превозно средство с [рег. номер на МПС], марка "Мерцедес", модел "С 200 CDI", на ул. "Капитан Райчо" - 5 – Евмолпия от оператор Б. М. От правна страна съдът е изложил съображения, че принудителната административна мярка е приложена от компетентен орган по смисъла на чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - за доказване предоставените правомощия по делото са представени Заповед № 12 ОА 680 от 23.03.2012 г. на кмета на община Пловдив и Заповед № 5/17.01.2019 г. на директора на Общинско предприятие "Паркиране и репатриране", Инструкция за правилата на работа на служителите управляващи дейностите по блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС чрез техническо средство "скоба" и трудов договор № 37/30.06.2014 г. Налице е изрично оправомощаване на служители на Общинското предприятие "Паркиране и репатриране" да прилагат този вид принудителна административна мярка. По тези съображения съдът е приел за неоснователни твърденията за нищожност на приложената мярка. Относно оплакването, че автомобилът не е бил паркиран на място, обозначено като "синя зона", съдът е изложил мотиви, че от събраните доказателства безспорно може да се идентифицира мястото на извършване на нарушението – ул. "Капитан Райчо Николов" № 73, 75 и 77, на паркинга пред заведението "Торро Гранде", находящ се в сградата на бившия магазин "Евмолпия" в гр. Пловдив, поради което допуснатата грешка в констативния протокол относно номера на улицата не опорочава законосъобразността на мярката. Като краен извод съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 10, ал. 2 от НРСППППСТГП и на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, обуславяща прилагането на процесната принудителна административна мярка, тъй като жалбоподателят не е заплатил дължимата такса за извършеното от него паркиране в обхвата на "синя зона". Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Използването на техническо средство за принудително задържане на пътно превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП, е принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Принудителните административни мерки са вид държавна административна принуда, която съгласно чл. 23 ЗАНН се прилага в случаите, от органите и по реда, определени в закон. Разпоредбата на чл. 167, ал. 2 ЗДвП регламентира вида на принудителната мярка и случаите, когато тя се прилага – техническо средство за задържане на пътното превозно средство при незаплащане на дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП. Разпоредбата посочва органа, който определя службата за контрол – кмета на общината. Със Заповед № 120 А680/23.03.2012 г. кметът на община Пловдив е определил ОП "Паркиране и репатриране" за служба за контрол по смисъла на чл. 167, ал. 2 ЗДвП. Но службата за контрол не може сама по себе си да осъществява властническо административно правомощие, каквото представлява прилагането на принудителната административна мярка, поради което е било необходимо кметът на общината изрично да определи тези от служителите на службата за контрол, които имат правомощието да прилагат принудителната административна мярка. С посочването в чл. 167, ал. 2 ЗДвП на кмета на общината като орган, който трябва да определи службите за контрол, законодателят е предвидил органа, който следва да определи и лицата, които да осъществяват властническите административни правомощия по прилагане на регламентираната в точка 2 принудителна мярка. Изричното определяне от кмета на общината на конкретните служители на службата за контрол като органи, които са компетентни да прилагат принудителните административни мерки, прави тези лица административни органи по смисъла на § 1, т. 1 АПК с правомощие да прилагат от името на държавата административна принуда. В случая блокиращият оператор е определен от директора на общинското предприятие, а не от кмета на общината, поради което са основателни оплакванията на касационния жалбоподател за нищожност на акта за прилагане на мярката поради липса на компетентност. Изводът за нищожност на мярката не може да бъде преодолян с предвиденото в т. II от заповедта на кмета препращане към определените от директора на ОП "Паркиране и репатриране" служители, и издадената в тази връзка Заповед № 5/17.01.2019 г. Изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения акт е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон, тъй като решаващият състав не е констатирал, че актът е издаден от некомпетентен орган и поради това е нищожен. Съдът следва да го отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да обяви нищожността на приложената ПАМ. С оглед на изхода от спора община Пловдив – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, следва да бъде осъдена да заплати на касационния жалбоподател направените по делото разноски за двете съдебни инстанции: 80, 00 лв. държавна такса за двете съдебни инстанции и 600, 00 лв. адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 16.08.2019 г. На основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на касатора възнаграждение за процесуалното представителство пред Административен съд - Пловдив в размер на 500 лева, определен съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд