Решение № 1674 от 31.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9308/2019 г.

Решение № 1674 от 31.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9308/2019 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Б. Коцинова от [населено място] против решение № 3446 от 21.05.2019 г. по адм. дело № 1423 по описа за 2019 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 253-21-10 от 11.01.2019 г. на Директора на ТП на НОИ София град. Изложените доводи за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 68 от КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – София - град е оспорил касационната жалба в писмено становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София – град е решение № 253-21-10 от 11.01.2019 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София - град, потвърждаващо разпореждане № [ЕГН] от 06.11.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, в частта за началната дата 09.07.2018 г., от която е извършено изменение на получаваната от Б. Коцинова лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Решението на първоинстанционния административен съд, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е валидно, допустимо и правилно. След като е подложил на преценка всички събрани доказателства относно придобития от жалбоподателката осигурителен стаж и доход, съдът е приел, че началната дата, от която следва да се изплаща увеличеният размер на пенсията, е определена правилно съобразно датата на подаване на заявлението. От фактическа страна е установено, че производството за отпускане на пенсия на Б. Коцинова е започнало по нейно заявление № МП-76830 от 25.06.2015 г. и е приключило с влязло в сила разпореждане № [ЕГН]/2 от 29.03.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, потвърдено с решение № 2153-21-229 от 05.07.2016 г. на Директора на ТП на НОИ София - град. Отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 30.12.2014 г., е в минимален размер, тъй като заявителката не е представила надлежни документи за придобит осигурителен стаж и доход като самоосигуряващо се лице за периода 01.01.1999 г. -31.12.2002 г. От 01.01.2017 г. е влязла в сила новата алинея 3 на чл. 70 от КСО, съгласно която при определяне на индивидуалния коефициент на самоосигуряващо се лице се взема предвид доходът, върху който са внесени осигурителните вноски. Съответно, с новата ал. 11 на чл. 46 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС – ДВ, бр. 29 от 2017 г.) е предвидено, че когато в периода, от който се определя или е определен индивидуалният коефициент, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица, се взема предвид доходът, върху който са внесени осигурителните вноски. Приет е § 8в от ПЗР на НПОС (нов – ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 01.01.2017 г.), който е създал възможност за лицата, на които до 31 декември 2016 г. са отпуснати пенсии за трудова дейност, да поискат индивидуалният им коефициент да се определи съгласно чл. 46, ал. 11, когато това е по-благоприятно за тях. Новият размер на пенсията се определя от датата на заявлението. Със заявление № 1023-21-1705 от 09.07.2018 г. Б. Коцинова е поискала пенсията й да се определи в действителен размер и да бъде актуализирана, като бъдат взети данните относно осигурителния й доход след 2009 г., отразени в Персоналния регистър на НОИ. Пенсионният орган е приложил новите разпоредби на чл. 70, ал. 3, изр. 3 от КСО и чл. 46, ал. 11 от НПОС, в сила от 01.01.2017 г. и при спазване на § 8в от ПЗР на НПОС е изменил пенсията на Б. Коцинова, считано от датата на подаване на заявлението. Не е налице хипотезата на чл. 99, ал. 2, т. 2 от КСО, в която при служебно инициирано от пенсионния орган производство на някое от основанията по чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО изменението на влязлото в сила разпореждане за отпускане на пенсия може да се извърши със задна дата, считано от отпускането й. По изложените съображения следва да се приеме, че оспореният административен акт е материално законосъобразен и като е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд София – град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в минималния размер от 100. 00 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,