Решение № 13158 от 22.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3255/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности гр. Варна в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, срещу решение 26 от 11.02.2021 г. постановено по адм.дело 457 по описа на Административен съд - Шумен за 2020 г. С атакуваното решение е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) 385-ФК/30.11.2020г. на началник отдел Оперативни дейности - гр.Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на ЕТ П. Петров е наложена ПАМ запечатване на търговски обект автомат на самообслужване вендинг машина за продажба на кафе 2, находящ се търговски обект Print and Copy в гр. Велики Преслав, ул. Борис Спиров 41 и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. б от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и чл.187, ал.1 ЗДДС. Според касатора постановеното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Неправилен е изводът на съда, че ЗПАМ не е мотивирана. Изтъкнато е, че неиздаването на касови бележки поради липса на въведено в експлоатация ФУВАС, е от най-съществените данъчни нарушения, тъй като създава възможност за директно укриване на извършените продажби и съответно неотчитане на приходи и неплащане на данъци. По делото безспорно е установено, че търговецът е извършил нарушението. В отменената заповед са изложени подробни мотиви относно тежестта на нарушението и относно срока, за който следва да бъде затворен търговския обект. Отчетени са тежестта на извършеното нарушение, последиците от него, вида и характера на търговската дейност. Твърди, че е спазен и принципът на съразмерност, визиран в чл.6 АПК. Въз основа на подробно изложени в касационната жалба аргументи се иска решението на първоинстнационния съд да бъде отменено, като бъде постановено друго, по силата на което жалбата срещу заповедта да бъде отхвърлена. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът ЕТ П. Петров, чрез адв.Еленкова, в приложен отговор по касационната жалба я оспорва, като намира че същата е неоснователна. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение, че подадената касационна жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Налице са касационните отменителни основания на съдебния акт по реда на чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно е приел, че ЗПАМ е издадена в нарушение на материалният закон. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените с нея отменителни касационни основания съобразно чл. 218, ал. 1 и чл. 220 АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от лице което е неблагопирятно засегнато от съдебното решение и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е била ЗПАМ 385-ФК/30.11.2020г. на началник отдел Оперативни дейности - гр.Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на ЕТ П. Петров е наложена ПАМ запечатване на търговски обект автомат на самообслужване вендинг машина за продажба на кафе 2, находящ се търговски обект Print and Copy в гр. Велики Преслав, ул. Борис Спиров 41 и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. б ЗДДС и чл.187, ал.1 ЗДДС. На 24.11.2020 г. на дружеството е извършена проверка, за която е изготвен протокол и е установено, че в търговския обект има 4 бр. автомата на самообслужване. Процесната ПАМ е приложена по отношение вендинг автомат 2. Констатирано е, че оборота от всички четири автомата на самообслужване, включително и от процесния, се отчитат в края на работния ден от ФУ Eltrade A1-KL, който е монтиран в обекта на фирмата. Органите по приходите приемат, че търговецът е извършил нарушение по чл.186, ал.1, т.1, б.б ЗДДС. При така установените факти, като е преценил в съвкупност събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел за установено извършено от задълженото лице нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. б ЗДДС (към момента на проверката от 24.11.2020 г.). По делото пред административния съд, са представени и не се оспорват от касатора доказателства, че на 25.11.2020 г. са закупени четири броя ФУАС, които са въведени в експлоатация. Въз основа на това е направен извод, че нарушението е отстранено преди издаване на ЗПАМ. Прието е от първоинстанционният съд, въз основа на установените факти, че действително на 24.11.2020 г. е констатирано нарушение, но наложената ПАМ е незаконосъобразна. Според изложените мотиви принудителната административна мярка за всяко от нарушенията по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност, но както многократно ВАС се е произнасял по сходни случаи, когато мярката е наложена след преустановяване на нарушението, както е в процесния случай, тя има характер на санкция, а принудителните административни мерки не изпълняват такава функция. Съдът е приел, че мотивите на административния орган свързани с продължителността на срока са общи и не относими към конкретното нарушение. Не са съобразени с установеното при извършената проверка и поради това наложената ПАМ не изпълнява целите предвидени по чл.22 ЗАНН. Решението е валидно, допустимо и правилно. Пред административния съд не е било спорно, че към момента на проверката процесният вендинг автомат не е имал монтирано ФУ и не са се визуализирали фискални касови бележки. С поведението си търговецът е нарушил разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б.б ЗДДС. По делото са представени доказателства, че нарушението е отстранено незабавно. Приходните органи са констатирали, че оборотите от четирите автомата на самообслужване са отчитани надлежно, с конкретно посочено ФУ, монтирано в копирния център, което отговаря на нормативните изисквания и е свързано дистанционно с НАП. Първоинстанционният съд правилно е приел, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 22 ЗАНН. По делото е установено, че нарушението на чл.186, ал.1,т.1,б.б ЗДДС е преустановено на 25.11.2019 г., а заповедта за налагане на ПАМ е издадена на 30.11.2020 г. Преди налагане на ПАМ нарушението е преустановено. В случая запечатването на обекта за срок от 14 дни не изпълнява целите по чл. 22 ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях. Когато принудителната административна мярка е наложена след преустановяване на нарушението, тя има характер на санкция, а по определение принудителните административни мерки не изпълняват такава функция. За констатираното административно нарушение законът предвижда имуществена санкция, която се налага с други цели - за да се предупреди и превъзпита нарушителя. От доказателствата по делото е видно, че санкция за административното нарушение е наложена на търговеца, като са му издадени наказателни постановления, които към датата на проведеното касационно заседание са заплатени изцяло. Според формираната трайна практика на ВАС съгласно решение 1720/10.02.2021 г. по адм.д.9433/2020 г.; решение 4547/14.04.2021 г. по адм.д.389/2021 г. ; решение 7132/14.04.2021 г. по адм.д.389/2021 г. и др. налагането на ПАМ, след отстраняване на нарушението е в нарушение на материалния закон и в противоречие с целите по чл.22 ЗАНН. Първоинстанционният съд правилно е приел, че в ЗПАМ са изложени бланкетни мотиви относно продължителността на наложената ПАМ. Административният орган е посочил, че констатираното нарушение е от най съществените данъчни нарушения, тъй като предполага директно укриване на извършените продажби, съответно неотчитане на приходите и неплащане на данъци. Изложените мотиви, са в пряко противоречие с доказателствата по делото, от които е видно, че не става дума за укриване на приходи, тъй като приходите от вендинг автомат 2 са отчитани от ФУ монтирано в копирния център. В настоящият случай не е налице укриване на продажби и неплащане на данъци. Напротив, именно от въз основа на отчетените чрез ФУ Eltrade A1-KL е изваден периодичен отчет по артикули и е установен общ оборот от продажбите на кафе. Развитите съображения не мотивират извод за неизпълнение на задълженията на търговеца, а само за некоректно отчитане на приходите от функционирането на кафе автомат на самообслужване 2. В случая не са налице и доказателства за създаване на организация, водеща до отклонение от данъчно облагане. Поради изложеното, налагането на ПАМ за 14 дневен срок и то без продължителността му да е мотивирана с конкретни доводи е явно несъразмерно на целта, за която актът се издава. Първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С молба постъпила по делото е поискано от ответника да бъде прекратено произвоството, тъй като наложените санкции на едноличния търговец са заплатени и липсва предмет. Искането е неосноветелно. Наложената ПАМ не е свързана с ангажирането на административно наказателната отговорност на търговеца. Принудителната мярка съгласно чл.186, ал.1 от ЗДДС, се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции при констатиране на нарушение. Ето защо заплащането им не води до възможност за прекратяване на образуваното вече съдебно производство. Такава възможност е предвидена само пред административния орган при наличие на условията на чл.187, ал.4 от ЗДДС. Настоящото производство не може да бъде прекратено и поради това, че предмет на обжалване пред ВАС е постановеното съдебно решение от Административен съд гр.Шумен, а не заповедта за налагане на ПАМ. Не е налице липса на предмет, така както твърди ответника. Освен това касационната жалба е подадена от началник отдел Оперативни дейности - гр.Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП и не може с нея да се разпорежда ответника в производството. С оглед изхода от спора на ЕТ П. Петров, следва да бъдат присъдени разноски за адвокатска защита в касационното производство в размер на 100 лева. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,