Решение № 2675 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5405/2012 г.

Решение № 2675 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5405/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 93 от 20.03.2012 г. по адм. дело № 589/2011 г. на Административния съд - Добрич. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - "Джамбо - Л" ЕООД, със седалище гр. Тервел, с представен по делото отговор на касационната жалба и в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по жалба на "ДЖАМБО - Л" ЕООД със седалище гр. Тервел като правоприемник на ЕТ "Джамбо - Ивайло Линков", Добричкият административен съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/32082 от 25.07.2011 г. на заместник- изпълнителния директор на ДФЗ - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена за 2009 г. сума в размер на 2313,66 лв. във връзка с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН 08/070709/37765. Съображенията за това са били, че обжалваният АУПДВ е издаден в нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2 от АПК за форма, тъй като в него не се съдържали фактическите основания за издаването му. В мотивите не бил посочен размерът на площта, приета за негодна за директно субсидиране, вида и предназначението на земята, местонахождението й, начинът на ползването й и т. н. Липсвали фактически мотиви и относно начина на формиране на размера на сумата за възстановяване. Приел е, че АУПДВ е издаден и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съдържащи се в нормите на чл. 26 и чл. 34 от АПК. По делото безспорно било установено също, че плащане на оторизираните по заявлението на жалбоподателя суми не е извършено. Поради това съдът е приел, че АУПДВ е лишен от материалноправно основание за издаването му. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Фактически основания в оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник- изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", не са изложени. Не може да се приеме, че изразът "новополучена официална информация в Интегрирана система за администриране и контрол - регистър Система за идентификация на земеделските парцели (ИСАК), с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази", може да бъде фактическо основание. Административният орган е посочил, че издава акта въз основа на кръстосани проверки на данните в заявлението, от които ставало ясно, че част от заявените за подпомагане от бенефициента площи са допустими за подпомагане, без да посочи каква е тази част и въз основа на какви проверки. Обосновано съдът приема, че такива мотиви не са изложени и в документи, изготвени във връзка с издаването на административен акт, а при липсата на изложени факти е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството и събиране на доказателства. Последицата от нарушаването на правилата на Общността за финансиране е предпоставка за намаляване на субсидиите, респ. основание за тяхното възстановяване от държавата, но не и от земеделския производител. Ето защо настоящата инстанция приема, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата страна на спора и приложимите правни норми, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. След като няма неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и да се събират принудително. При издаването на процесния акт са нарушени и разпоредбите на чл. 26, 28, 34, и 36 от АПК, защото административният орган не е уведомил земеделския производител за започналото административно производство, и по този начин го е лишил от възможността да участва в него и да представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Административният орган не е събрал и служебно всички необходими доказателства, като е издал административния акт, без да изясни фактите и обстоятелствата по делото, както и да обсъди възраженията и обясненията на страните. Допуснатото нарушение също е съществено, защото ако бенефициентът бе допуснат да участва в производството и да представи необходимите доказателства, възражения и обяснения, би могло да се стигне до друга фактическа обстановка, както и да бъдат направени други правни изводи, различни от направените от административния орган. Правилно първоинстанционният съд е приел, че липсва материалноправно основание за издаването на акта, тъй като не е осъществено изплащането на субсидиите на земеделския производител. Ето защо за касатора не е възникнало вземане за недължимо платени или надплатени суми по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, както и не е възникнало право за установяването им по реда на чл. 166 от ДОПК. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК