Решение № 16625 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2027/2011 г.

Решение № 16625 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2027/2011 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. В., срещу решение № 2577/15.12.2010 г., постановено по адм. д. № 2742/10 г., по описа на Административен съд гр. В., с което е отменен по жалба на "Ниан" ЕООД със седалище и адрес на управление - гр. Т., Ревизионен акт № 251000597/14.05.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В., офис - Т., потвърден с Решение № 524/22.07.10 г. на директор Дирекция "ОУИ" - В. при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при неправилно прилагане на закона и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, счита че неправилно и в нарушение на процесуалните правила съдът е кредитирал заключението на ССЕ, като изготвено от вещо лице, което няма технически познания. Моли да бъде отменено решението и постановено ново, с което се отхвърли жалбата, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - "Ниан" ЕООД не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 251000597/14.05.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В., офис - Т., потвърден с Решение № 524/22.07.10 г. на директора на дирекция "ОУИ" - В., с който на "Ниан" ЕООД са определени допълнително задължения по ЗКПО - корпоративен данък за 2008 г. в размер на 33026.31 лв. и съответните лихви. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че в хода на ревизията и в съдебното производство е установено, че по доставките на "Венис, Трейд" ЕООД, "Супрема Трейд" ЕООД, "Роял Прайс" ЕООД и "Бетоник" ООД, с предмет - арматурно и бетонно желязо, заготовка и монтаж на арматура не е установен факта на реалност на доставката. До този извод съдът е достигнал като е приел, че предмет на процесните фактури са родово определени вещи, за които не са налице доказателства по делото за начина на предаването им (чл. 24, ал. 2 ЗДДС), т. е. за прехвърляне на собствеността им от доставчика на получателя, че стоката е била налична при доставчикът, че същият е разполагал с необходимите количества, начинът на складиране (съхраняване), както и че е налице прехвърляне на стоки между предходните доставчици и доставчиците на жалбоподателя. В тази насока съдът е обсъдил представените приемо-предавателни протоколи, съгласно които стоките са предадени между страните на датите на издаване на фактурите, но не са представени доказателства относно транспортиране на същите, съхранение, наличност, кадрова и материална обезпеченост на доставчиците и предходните доставчици. Не е установено къде са съхранявани и как са индивидуализирани на датите, за които се твърди, че са предадени. Този факт е установен и с РА № 250900131/4.08.09 г., издаден на "Ниан" ЕООД от който се установява, че с оглед установеното при ревизията органът по приходите е отказал на дружеството право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 вр. чл. 6 и чл. 68 ЗДДС по процесните доставки. При така установеното досежно липса на реалност на доставката, съдът е приел, че законосъобразно от органът по приходите на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО е преобразуван финансовият резултат на дружеството за 2008 г. в посока на увеличение със сумата от 330 263.05 лв., представляваща разходи, които не са документално доказани по процесните фактури, издадени от посочените доставчици с предмет - арматурно и бетонно желязо, заготовка и монтаж на арматура. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован, чрез първичен документ по смисъла на ЗСч. отразяващ вярно стопанските операции. За целите на корпоративното подоходно облагане документът следва да отразява вярно и точно всяка стопанска операция. В случая не са налице доказателства за реално осъществена доставка на стоки и услуги по процесните фактури. Жалбоподателят е задължен да докаже, че фактурата действително е издадена от посоченото в нея ДЗЛ, което осъществява стопанска дейност, води счетоводство и има съответния ресурс за осъществяване на документираните доставки. В процесния случай, съдът е приел, че за да се признае за реално извършен разхода, не е достатъчно само наличието на фактури и плащане по нея, а следва да са налице документи, доказващи основанието за извършването на разхода. Доказването реалността на услугата, съответно реалността на доставката на стока е необходимо условие за признаване на счетоводно отразените разходи. За да бъде осъществен фактическият състав на принципа за "документална обоснованост", т. е. за да се признаят за текущи отчетените от дружеството разходи, водещи до намаляване на финансовия резултат следва да бъде установено в какво се състои услугата и стоката да е доставена, което в настоящия случай не е доказано. За да отмени обжалвания пред него акт, АС се е позовал на разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО в редакцията към ревизирания период, съгласно която не се признават за данъчни цели приходи, възникнали по повод на непризнати за данъчни цели разходи по чл. 26 до размера на непризнатите разходи. От събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице, съдът е приел за установено, че в счетоводството на жалбоподателя са отчетени приходи при счетоводното отчитане (предаване на инвеститори) на СМР, при което е вложено бетонно желязо, закупено с процесните фактури. Финансовият резултат, според съдът следва да бъде намален с приходите-възникнали по повод на непризнатите за данъчни цели разходи до размера на непризнатия разход от 330263.05 лв., тъй като в противен случай ще е налице противоречие с принципът на съпоставимост между приходи и разходи, които произтичат от едни и същи сделки и събития. Решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Безспорно установено е, че в хода на ревизията и съдебното производство не са събрани доказателства, че фактурираните услуги са извършени, както и че е прехвърлено право на собственост върху процесните стоки. В тази насока съдът е изложил подробни доводи, които се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат повтаряни. Обоснованият извод от анализа на събраните в хода на ревизията доказателства е, че фактурите не отразяват вярно извършени стопански операции, тъй като такива липсват. Спорните осчетоводени разходи са документално необосновани по смисъла на чл. 26, т. 2 ЗКПО вр. чл. 10, ал. 1 и 3 от ЗКПО и правилно не са признати за данъчни цели от данъчните органи. Спорният момент е правен и свързан с наличие на предпоставките на чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКПО. Действително при непризнаване на разходи за данъчни цели, на основание чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО не следва да се признават за данъчни цели и приходите, възникнали от непризнатите разходи. По делото е прието заключение на ССЕ от което се установява, че доставките по процесните фактури издадени от доставчиците "Венис, Трейд" ЕООД, "Супрема Трейд" ЕООД, "Роял Прайс" ЕООД и "Бетоник" ООД са осчетоводени по сч. сметка 302/4 "материали" - аналитично за артикул "арматурно желязо" и "заготовка и монтаж арматура". За изписване на желязото са взети съответни счетоводни записвания, а именно д/т сметка 601 - "разходи за материали" - к/т сметка 302/4 "материали". Със следващи записвания от сметка 601 "р-ди за материали", разходите са отнесени по сметка 611 "разходи за основна дейност". Натрупаните разходи по сметка 611 са отразени по дебита на сметка 703 "постъпления от услуги строителство", като според вещото лице са отчетени приходи в счетоводството на дружеството при счетоводното отчитане (предаване на инвеститори) на СМР, в което е вложено арматурното желязо и заготовката и монтажа на арматура по фактури издадени от "Бетоник" ООД. Наличието на приходи за процесната 2008 г., са установени от вещото лице в общ размер въз основа на ОПР и същото не е посочило, въз основа на какви счетоводни записвания е достигнало до извода, че в този размер е включен и приход произтичащ от процесните непризнати разходи. Цитираните от вещото лице разходи за 2008 г. по ОПР са в по-голям размер от непризнатите. В заключението си вещото лице е проследило счетоводните записвания за процесните разходи за арматурно желязо, в които не се включват разходите за "заготовка и монтаж" и липсва обстоятелствена част, защо е прието от него в заключителната част, че и за процесните разходи за "заготовка и монтаж" са отчетени приходи в счетоводството на дружеството. Тези несъответствия и непълноти в заключението на вещото лице е следвало да бъдат отчетени от съда и с оглед правилно прилагане на материалния закон е следвало да бъдат дадени указания на жалбоподателя да постави допълнителна задача на вещото лице или да не бъде прието представеното заключение до изготвяне на подробен, ясен и мотивиран отговор на въпрос първи от поставените задачи. При така установеното се налага изводът, че обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото следва да бъдат дадени указания на жалбоподателя, за ангажиране доказателства за размера на приходите, възникнали по повод на непризнати за данъчни цели разходи, до размера им, а именно 330 263,05 лева, като се постави допълнителна задача на вещото лице, която да отговори подробно и мотивирано след проверка на счетоводните записвания относно получените приходи, а не само в частта на разходите, за да бъде установена идентичност на процесните стоки и услуги, с които са извършени последващи СМР и са осчетоводени приходи във връзка с тези услуги. На основание чл. 226, ал. 2 от АПК по направеното искане за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд. С оглед на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,