Решение № 2272 от 27.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 87/2024 г.

ВАСВторо отделение27.02.2024 г.докладчик Стефка Кемалова

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение 152/20.11.2023 г., постановено по административно дело 133/2023 г. по описа на Административен съд Шумен, вместо което постановява :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Янков против Заповед 393/02.05.2023 г. на Кмета на Община Смядово.

ОСЪЖДА А. Янков, [ЕГН], да заплати в полза на Община Смядово, съдебно-деловодни разноски в общ размер на 70 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА Членове: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА/п/ РАДОСТИН РАДКОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Смядово, подадена чрез адвокат Т. Илиев, против Решение 152/20.11.2023 г., постановено по административно дело 133/2023 г. по описа на Административен съд Шумен, с което е прогласена за нищожна негова Заповед 393/02.05.2023 г. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, изразяващо се в погрешна преценка по приложението на чл. 177, ал. 2 АПК, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се потвърди оспорения административен акт. Касационната жалба се поддържа от адвокат Илиев по съображения, развити в писмена защита. Претендират се разноски за платена държавна такса. Ответната страна А. Янков се представлява от адвокат Й. Станчева, която оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмен отговор, с молба съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е Заповед 393/02.05.2023 г. на Кмета на Община Смядово, с която е отказано одобряване на ПУП План за застрояване за УПИ V-77 в кв. 4 по плана на [населено място], община Смядово по постъпили заявление вх. 94-А-163/28.11.2019 г. и заявление вх. 94-А-178/21.10.2022 г. от А. Янков и е прекратено образуваното административно производство. Съдът е обявил за нищожна заповедта, развивайки мотиви за наличие на хипотезата по чл. 177, ал. 2 АПК, поради противоречието й с влязло в сила Решение 102/25.06.2021 г., постановено по административно дело 29/2021 г. по описа на Административен съд Шумен. С този съдебен акт, по жалба на А. Янков е отменено Решение 795/23.12.2020 г. на Кмета на Община Смядово, с което отказано одобряване на ПУП План за застрояване за УПИ V-77 в кв. 4 по плана на [населено място], община Смядово, и делото е изпратено като преписка за ново произнасяне. Възприетите от първостепенния съд правни изводи по приложението на чл. 177, ал. 2 АПК, не се споделят от настоящия съд. Действително първият и вторият по време административен акт имат сходно съдържание, като и с двата акта е постановен отказ да се одобри план за застрояване за УПИ V-77 в кв. 4 по плана на [населено място], община Смядово, за изграждане на кравеферма. В периода между първия по време отказ и процесния такъв, обаче е настъпил нов юридически факт, който не е бил съобразен от съда и който изключва хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК. За разлика от първия акт, отменен с влязло в сила съдебно решение, в оспорената по настоящото дело заповед изрично е посочено от административния орган, че проектът за план за застрояване на кравеферма в имот, находящ се в границите на населено място - [населено място], не може да бъде одобрен поради несъответствието му с изискването, поставено в чл. 1, ал. 3 от Наредбата за реда и условията за отглеждане на селскостопански животни на територията на Община Смядово, приета с Решение 119/29.10.2020 г. на Общински съвет - Смядово. Съгласно тази разпоредба отглеждането на селскостопански животни за стопански цели на територията на Община Смядово се извършва извън границите на регулация на населените места. Няма спор, че заявеният проект предвижда изграждане на кравеферма за отглеждане на животни в обем, надвишаващ обема по чл. 1, ал. 2, т. 1 от Наредба 44/20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, поради което се касае обект за отглеждането на селскостопански животни за стопански цели. Няма спор и, че процесният имот се намира в регулационните граници на населено място, поради което цитираната норма следва да намери приложение в случая. Нейното действие е било отложено във времето по силата на § 3 от Заключителните разпоредби на Наредбата за реда и условията за отглеждане на селскостопански животни на територията на Община Смядово за срок от дванадесет месеца от влизането й в сила, тоест до 29.10.2021 г., поради което не е била съобразена както от органа при първия отказ, така и от съда, постановил Решение 102/25.06.2021 г. по административно дело 29/2021 г. на Административен съд Шумен. След тази дата обаче, разпоредбата е действащо право нов юридически факт, който правилно е бил взет предвид от Кмета на Община Смядово при процесния и втори по време отказ да одобри заявения проект. Несъответствието на проекта с разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от Наредбата, като вече действаща такава след 29.10.2021 г. е достатъчно основание да се откаже негово одобряване. Предвид ново настъпилия юридически факт, процесният отказ не се явява нищожен на основанието по чл. 177, ал. 2 АПК. Оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в съответната форма, без допуснати процесуални нарушения и е съобразена с приложимия материален закон и по-конкретно с посочената по-горе разпоредба, поради което се явява валиден и законосъобразен административен акт. С оглед на изложените мотиви, съдебното решение следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на А. Янков против Заповед 393/02.05.2023 г. на Кмета на Община Смядово. При този изход на спора, в полза на Община Смядово следва да се присъдят претендираните разноски в размер на 70 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,