Решение № 3303 от 19.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9682/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. С решение 133 от 15.05.2023г., постановено по адм.д. 14/2023г. Административен съд Русе, V-ти състав, е прекратил производството по жалбата на А. Чобанова от гр.София,в частта, в която се иска отмяната на Акт за установяване на общински публични вземания СУД001831 от 26.08.2019г. на главен инспектор в отдел КСМДТ при Дирекция МДТ при Община Русе. Със същото решение съдът е отхвърлил жалбата на А. Чобанова частта й в която се иска прогласяване на нищожността на Акт за установяване на общински публични вземания СУД001831 от 26.08.2019г. на главен инспектор в отдел КСМДТ при Дирекция МДТ при Община Русе. С решението съдът е осъдил жалбоподателката да заплати на Община Русе сумата 400лв. юрисконсулско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от А. Чобанова, [ЕГН], от гр.София, [улица], [адрес]. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Русе е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение на Административен съд Русе. Претендира заплащане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на дирекция Местни данъци и такси при Община Русе взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд Русе е прекратил производството по жалбата на А. Чобанова от гр.София,в частта, в която се иска отмяната на Акт за установяване на общински публични вземания СУД001831 от 26.08.2019г. на главен инспектор в отдел КСМДТ при Дирекция МДТ при Община Русе, с който за притежавани от жалбоподателката недвижими имоти на територията на Община Русе за данъчни периоди 2016, 2017 и 2018г. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти в размер общо на 765,69лв. и лихви за забава в размер на 142,29лв. и такса битови отпадъци в размер на общо на 796,35лв. главница и лихви за забава в размер на 160,42лв. Със същото решение съдът е отхвърлил жалбата на А. Чобанова частта й в която се иска прогласяване на нищожността на същия Акт за установяване на общински публични вземания СУД001831 от 26.08.2019г. на главен инспектор в отдел КСМДТ при Дирекция МДТ при Община Русе, потвърден с решение 62 от 14.12.2022г. на директора на Дирекция Местни данъци и такси при Община Русе. С решението съдът е осъдил жалбоподателката да заплати на Община Русе разноски по делото в размер на 400лв., съставляващи юрисконсулско възнаграждение. Мотивите на решаващия съд относно прекратителната част от решението са изложени на л.90 от делото. Отбелязано е , че съгласно чл.4,ал.1 и чл.9б ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, а обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението по реда на ДОПК. На база на това е изведен извод, че въпросът за допустимостта на съдебното производство е свързан с въпросът за задължителното оспорване на издадения АУОПВ по административен ред и в срок ли е подадена жалбата до съда. Пак от там е изведен извод, че от значение е и дали въпросният акт е редовно връчен на адресата му по правилата на ДОПК. Направено е тълкуване на нормата на чл.32 ДОПК. След това съдът е извършил анализ на доказателствата, приложени по адм.д. 384/2022г. по описа на Административен съд Русе. По него дело с определение 19 от 23.09.2022г. Административен съд Русе е оставил без разглеждане жалбата на А. Чобанова . срещу АУОПВ под СУД001831 издаден на 26.08.2019г. от главен инспектор в отдел КСМДТ-дирекция МДТ при община Русе, издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК вр. с чл.4 и чл.9б от ЗМДТ, с който на жалбоподателката са установени публични задължения и е прекратил производството по делото в тази му част, като е изплатил същото като преписка на директора на дирекция МДТ при Община Русе за произнасяне по жалбата на А. Чабанова срещу АУОПВ под СУД001831 издаден на 26.08.2019г. от главен инспектор в отдел КСМДТ-дирекция МДТ при община Русе в частта в която се иска прогласяване на нищожност на акта. Прието е, че с решение 62 от 14.12.2022г. директора на Д МДТ при Община Русе е приел, че жалбата на страната срещу оспорения АУОПВ е просрочена, като същата е неоснователна в частта й в която се иска прогласяване на нищожност на акта. По изложените мотиви административния съд е приел, че жалбата на А. Чобанова против процесния акт е допустима само в частта й, в която се иска прогласяване на акта за нищожен, а в останалата й част е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане като просрочена. По отношение на допустимата част от жалбата мотивите на решаващия съд са изложени на л.91 от делото. Систематизирани за целите на настоящето изложение, същите се изразяват в следното: 1. Възпроизведено е съдържанието на оспорения АУОПВ под СУД001831 издаден на 26.08.2019г. от главен инспектор в отдел КСМДТ-дирекция МДТ при община Русе относно имотите, за които са определени задължения да ДНИ и ТБО за процесните данъчни периоди. 2. Отбелязано е, че понятията нищожност и унищожаемост на административните актове не са законово определени, а са установени от правната теория и съдебната практика. Посочено е, че за да е нищожен един административен акт, той следва да е засегнат от такъв тежък порок, което да прави невъзможно и недопустимо установяването му в правната действителност. Допълнено е, че в съдебната практика се приема, че такива съществени пороци са липсата на компетентност на административния орган, издател на акта, липса на предвидената в закона форма, съществено нарушение на административно-производствените правила. 3. Отново са възпроизведени нормите на чл.4 и чл.9б от ЗМДТ, които определят кои органи имат правомощия да издават актове за определяне на задължения за местни данъци и такси. 4. На база на това е посочено, че със съдържащата се в административната преписка Заповед РД 01 1733/11.07.2017г. на кмета на Община Русе /стр.14 от адм.преписка/, издателят на оспорения акт С. Николова е определена като служител с права на орган по приходите. Изведен е извод, че актът е издаден от компетентен орган. 5. Съдът е направил преценка, че оспореният акт е издаден в предвидената в закона форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му. 6 . Отбелязано е, че при издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да водят до нищожност на същия. 7. По отношение на твърдяните от жалбоподателката нарушения на материалния закон са изложени мотиви, че те касаят правилността на акта, а не неговата валидност. Посочено е, че по тази причина нищожен би бил само този акт, който е бил лишен от законова основа не е издаден на каквато и да е било правна норма, и в същото време да засяга своя адресат. Прието е, че от събраните по делото доказателства се установява, че актът е издаден въз основа на правни норми от ЗМДТ, които установяват задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за собствениците на недвижими имоти. От това е изведен извод, че актът е издаден на правно основание срещу лице определено от закон като адресат на такъв акт. Направен е краен извод, че оспореният АУОПВ под СУД001831 издаден на 26.08.2019г. от главен инспектор в отдел КСМДТ-дирекция МДТ при община Русе не е нищожен, а жалбата срещу него се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Прието е, че при условията на чл.161,ал.1, изр.първо ДОПК на ответника се следват разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 400лв. , определено при условията на чл.8,ал.1 във вр.с чл.7,ал.2 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Решението на Административен съд Русе е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на А. Чобанова се правят оплаквания за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Излагат се доводи, че съдът не е събрал всички относими към спора доказателства и не се е произнесъл по всички заявени с жалбата претенции, поради което е постановил неправилен съдебен акт. Направените оплаквания са неоснователни. Видно от данните по делото, жалбоподателката А. Чобанова е оспорила пред Административен съд Русе въпросния Акт за установяване на общински публични вземания СУД001831 от 26.08.2019г. на главен инспектор в отдел КСМДТ при Дирекция МДТ при Община Русе, с който за притежавани от жалбоподателката недвижими имоти на територията на Община Русе за данъчни периоди 2016, 2017 и 2018г. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти в размер общо на 765,69лв. и лихви за забава в размер на 142,29лв. и такса битови отпадъци в размер на общо на 796,35лв. главница и лихви за забава в размер на 160,42лв. По жалбата е образувано адм.д. 384/2022г. Както бе вече посочено, с определение 19 от 23.09.2022г. Административен съд Русе е оставил без разглеждане жалбата на А. Чобанова . срещу АУОПВ под СУД001831 издаден на 26.08.2019г. от главен инспектор в отдел КСМДТ-дирекция МДТ при община Русе, издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК вр. с чл.4 и чл.9б от ЗМДТ, с който на жалбоподателката са установени публични задължения и е прекратил производството по делото в тази му част, като е изпратил същото като преписка на директора на дирекция МДТ при Община Русе за произнасяне по жалбата на А. Чабанова срещу АУОПВ под СУД001831 издаден на 26.08.2019г. от главен инспектор в отдел КСМДТ-дирекция МДТ при община Русе в частта в която се иска прогласяване на нищожност на акта. Въпросното определение е връчено лично на жалбоподателката на 23.10.2022г. /л. 78 от адм.д. 384/2022г./ . Същото не е оспорено от нея и като необжалвано е влязло в законна сила. Следователно, въпросът за допустимостта на жалбата срещу оспорения АУОПВ е разрешен с влязло в законна сила определение, и не може да бъде пререшаван чл.299,ал.1 ГПК във вр. с чл.144 АПК. По тази причина решаващият съд не е следвало да изследва въпроса дали е бил връчен акта на страната по предвидения по това ред и всички наведени доводи и оплаквания в тази насока. Като правилно и законосъобразно решението на административния съд в тази му част следва да бъде оставено в сила. Против останалата част от решението се правят оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че при изграждане на доводите си административният съд не е съобразил и обсъдил два важни довода на страната 1. че въпросът за компетентността на органа, издател на оспорения АУОПВ е предмет на друго висящо дело пред Административен съд Русе и че претенцията за нищожност на акта не е само поради формата и начина на издаването му, а поради обективирани в него нищожни по своя характер задължения за ТБО. Направените оплаквания са неоснователни. При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя мотивите и изводите на първоинстанционния съд при кои хипотези един индивидуален административен акт може да бъде прогласен за нищожен и защо от доказателствата по делото не може да бъде прието, че процесният акт е такъв. Направените оплаквания относно необсъждане на доводи на страната също не могат са бъдат споделени. По настоящата административна преписка е приложена заповед РД 01 1733/11.07.2017г. на кмета на Община Русе, издадена на основание чл.44,ал.1, т.1 ЗМСМА и чл.4,ал.3 и 4 ЗМДТ във връзка с организацията и дейността на дирекция Местни данъци и такси при Община Русе, с която издателят на процесния АУОПВ С. Николова главен инспектор, е определена като служител с права на орган по приходите. Въпросната заповед е послужила като основание за издаване и на друг акт за установяване на общински публични вземания /АУОПВ/ СУД001320 от 15.06.2020г. на главен инспектор в отдел КСМДТ към дирекция МДТ при Община Русе, потвърден мълчаливо от директор на дирекция МДТ при Община Русе, с който на А. Чобанова са определени задължения за ТБО за периода 2016г. 2019г. за размер от 101,88лв. и лихви 23,70лв. за друг недвижим имот. По жалба срещу този акт е образувано адм.д. 163/2021г. по описа на Административен съд Русе. С решение 2 от 16.02.2022г. съдът е отхвърлил жалбата на А. Чобанова по искане за обявяване на нищожност, а в условията на алтернативност отмяна на акт за установяване на общински публични вземания /АУОПВ/ СУД001320 от 15.06.2020г. на главен инспектор в отдел КСМДТ към дирекция МДТ при Община Русе, потвърден мълчаливо от директор на дирекция МДТ при Община Русе, в частта за определени задължения в общ размер за ДНИ 427,40лв. и лихви 52,26лв. за имоти: 1. С д.п./да 6012275495002 въз основа на ДД вх. 2-5975/22.03.1998г.; 2. С д п/да 8009285296002 въз основа на ДД вх. 1814006535/07.11.2011г.; 3. С д.п/да 8009285296001, открита въз основа на ДД вх. 1814006534/07.11.2011г.; 4.с д.п/да 8009285296003, открита въз основа на ДД вх. 1814006536/07.11.2011г.; и за периода 2016 2019г. за имот 5. С д.п/да 6012275495005 /предишна 3402205294003/, както и в частта за определени задължения за ТБО за общия размер над 101,88лв. до 575,53лв. и лихви за общия размер над 23,70лв. до 93,35лв. за същите имоти и периоди. Тъй като по него дело въпросната заповед РД 01 1733/11.07.2017г. на кмета на Община Русе не е представена в цялост /само първа страница от същата/, с решение 869 от 26.01.2023г. по адм. д. 4137/2022г. Върховният административен съд, състав на първо отделение, / в същия състав, като по настоящето дело/ е отменил решение 2 от 16.02.2022г. на Административен съд Русе и е върнал делото за ново разглеждане на делото с указания, при новото разглеждане въпросната заповед да бъде приложена в цялост. По делото няма данни заповед РД 01 1733/11.07.2017г. на кмета на Община Русе да е предмет на самостоятелно оспорване, поради което доводите за връзка между настоящето дело и адм.д. 49/2023г./номер по твърдение на жалбоподателката, тъй като доказателства в тази насока не се представят/са несъстоятелни. Направените оплаквания, че съдът не е дал отговор и на оплакванията, че оспорения АУОПВ е нищожен, тъй като с него са определени недопустими задължения за ТБО, са неоснователни. Решаващият административен съд правилно е посочил, че за да е налице нищожност на акт, той следва да не е издаден на правно основание, което в случая не е налице, тъй като е издаден въз основа на правни норми на Закона за местните данъци и такси, по отношение на лице, което като собственик на недвижими имоти е адресат на тези норми. Дали същите са правилно приложени е въпрос за материална законосъобразност, т.е. за правилност на акта, а в тази част, както бе посочено, жалбата на страната е просрочена. Най-накрая неоснователни са и оплакванията на страната за неправилност на решението в частта му за разноските. Административният съд веднъж е отложил делото поради невъзможност на жалбоподателката да присъства, дал е възможност на същата да организира защитата си, поради това поради какви причини тя не е присъствала в съдебното заседание на 13.04.2023г. и не е могла да направи възражение за прекомерност на възнаграждението, е неотносимо към спора. Размерът на определено и присъдено юрисконсулско възнаграждение е под установения минимум / в случая 502,52лв./. Същото съгласно чл.161,ал.1 ДОПК е определяемо при условията на Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не по силата на нормите на Закона за правната помощ, каквито аргументи са развити в жалбата. След като е стигнал до изводи за просрочие на жалбата за правилността на Акт за установяване на общински публични вземания СУД001831 от 26.08.2019г. на главен инспектор в отдел КСМДТ при Дирекция МДТ при Община Русе, съответно за неоснователност на жалбата за прогласяване на нищожност на същия акт, Административен съд Русе е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците твърдяни в жалбата и следва да бъде оставено в сила при условията на чл.221,ал.2 АПК. При този изход на процеса на осн.чл.161,ал.1 ДОПК касатора следва да бъде осъдена да заплати на Община Русе, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ответната по касация Дирекция Местни данъци и такси , юрисконсулско възнаграждение в размер на 400лв. /така както е поискано в списъка в разноски/, определено при условията на чл.8,ал.1 във вр. с чл.7,ал.2, т.2 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,