Решение № 15166 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6936/2018 г.

Решение № 15166 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6936/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по два броя касационни жалби, постъпили от: 1 Д. Ваджипова от [населено място], чрез адв. Р. Манолева, АК-П. и 2 В. Ваджипов от [населено място] против решение № 692 от 26.03.2018 г., постановено по адм. дело № 3230/2017 г. по описа на Административен съд – П. В двете касационни жалби се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът – кметът на район "Централен" при община П. чрез юрк. К. Сухоруков изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховен административен съд, второ отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях възражения, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими, като подадени от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за тях и в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Д. Ваджипова и В. Ваджипов против заповед №РД-17-1594 от 25.10.2017 г. на кмета на район "Централен" при община П., с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ във вр. с чл. 148, чл. 157, и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж, представляващ "двуетажна масивна сграда", попадаща в ПИ с идентификатор 56784.520.917 по КК и КР на гр. П., ПИ 1666, УПИ II-1665, 1666, кв. 496 по плана на "Първа градска част", гр. П. и улична регулация, извършен без одобрени проекти и разрешение за строеж. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на предвидената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура, в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Обосновал е извод, че процесната сграда представлява строеж, извършен без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, поради което е незаконен. Същият не отговаря на предпоставките за търпимост с оглед времето на построяването му и подлежи на премахване. Обжалваното решение е правилно-постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правнорелевантните факти са установени правилно и въз основа на подробен анализ на всички събрани по делото доказателства. Обсъдени са всички твърдения и възражения на страните. Мотивите на решаващия съд се споделят изцяло от настоящия състав. Законосъобразно и обосновано Административен съд – П. е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната писмена форма. Съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Правилен е изводът, че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е предвидената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура. Изготвен е констативен акт, който е надлежно връчен на жалбоподателите. Срещу него не е подадено възражение. Правилно Д. Ваджипова и В. Ваджипов са посочени като адресати на задължението за премахване. Безспорно е установено, че те са собственици на строежа. Правилен е изводът на съда за материална законосъобразност на оспорения административен акт. По делото безспорно е установено, че сградата е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, пета категория, с оглед на описанието и характеристиките му, направени в констативния акт и в мотивите на заповедта. Строежът е изграден без издадени строителни книжа и в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план от 1994 г. Част от построената сграда попада в уличната регулация. Следователно налице са правните основания на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ за издаване на оспорената заповед, поради което същата е постановена в съответствие с материалния закон. Заключението, че строежът не е търпим по смисъла на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, също е законосъобразен. С оглед времето на изпълнение на строителството хипотезата на цитираната норма е неприложима. С оглед изложеното обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,