Решение № 8302 от 26.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 454/2020 г.

Решение № 8302 от 26.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 454/2020 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Маджаров-служител на длъжност "контрольор автомобилен транспорт" в "Център за градска мобилност" ЕАД, подадена чрез процесуалния му представител – адв. Григорова, срещу решение № 463 от 28.11.2019 г., постановено по адм. дело № 574/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново/АСВТ/, в частта, с която по жалба на Х. Асенов е отменена принудителна административна мярка (ПАМ) – принудително задържане на лек автомобил "Рено" с рег [рег. номер на МПС], чрез използването на техническо средство тип "скоба" на 25.07.2019 г. описана в съобщение №В 1597623 на Столична община – "Център за градска мобилност"ЕАД В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се да бъде отменено решението, а жалбата на Х. Асенов срещу наложената ПАМ - отхвърлена като неоснователна. Претендира се присъждането на съдебни разноски. Ответникът – Х. Асенов, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока за обжалване и от надлежна страна – участник в първоинстанционното производство. Като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК и разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, съдът я счита за неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил ПАМ - принудително задържане на лек автомобил "Рено" с рег [рег. номер на МПС], чрез използването на техническо средство тип"скоба" на 25.07.2019 г., описана в съобщение №В 1597623 на Столична община – "Център за градска мобилност" ЕАД. За да постанови този резултат съдът е приел, че принудителната административна мярка е постановена от компетентен орган и в допустимата от закона форма, но в противоречие с материалноправните разпоредби на Закона за движение по пътищата и Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община в частта, касаеща нормативноустановените правила за разрешено почасово паркиране и престой в платена зона. По делото е установено, че в 17, 50 часа е изпратено съобщение до кратък номер 1303, съдържащо номера на автомобила, в 17, 51 е получено съобщение, че е заплатена такса паркиране за процесния автомобил и в 17, 52 ч. е получено друго съобщение, че същият автомобил е паркиран неправилно, поради което е поставена скоба. При така установените факти съдът е приел, че административният орган не е съобразил обстоятелството, че таксата е била заплатена преди поставянето на техническото средство. Изложил е съображения и, че мярката е наложена и в несъответствие с целта на закона. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и въз основа на нея е стигнал до обоснован правен извод за незаконосъобразност на мярката за административна принуда, като разпоредена при неправилно приложение на материалноправните разпоредби. ПАМ са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Материалноправните предпоставки, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно тълкуване, защото засягат директно правната сфера на адресата. В случая процесната ПАМ е регламентирана в нормата на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, съгласно която службите за контрол, определени от кметовете на общините, използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3 до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство. По силата на чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община пътно превозно средство, което е паркирано в нарушение на чл. 47, може да бъде принудително задържано чрез използването на техническо средство "скоба". Оперативната дейност по използването и прилагането на техническото средство, таксуването на собствениците или упълномощените от тях водачи, както и освобождаването на блокираните пътни превозни средства, се организира и осъществява от общинското дружество "ЦГМ" ЕАД по ред и при условия, определени със заповед на кмета на Столична община, издадена на основание и в изпълнение на чл. 167 и сл. ЗДвП. При тази нормативна уредба фактическият състав на мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е ясно установен в законовата норма - да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността му момент. Елементите на фактическия състав трябва да са налице кумулативно. В конкретния казус не е обективирана третата материалноправна предпоставка, обуславяща приложимост на мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП – не е налице неплащане на таксата за паркиране. Касационната инстанция изцяло възприема изложените от първоинстанционния съд мотиви, че в случая видно от доказателствата по делото, таксата е била заплатена преди поставянето на техническото средство за задържане на автомобила. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, тъй като не са налице твърдяните в нея основания за касиране на съдебния акт. Оспореното съдебно решение е постановено в съответствие с нормите на материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и в унисон със съдебната практика по тълкуването и прилагането на ЗДвП, с оглед на което същото следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение