Решение № 9580 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3703/2009 г.

Решение № 9580 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3703/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Жанета Петрова Комисията за защита на конкуренцията е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Стимар" ЕООД със седалище и адрес на управление София е взел становище за отхвърляне на жалбата с присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Петчленният състав на Върховния административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Тричленният състав на Върховния административен съд е установил, че производството пред Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-107/2008 г. е било образувано по молба от 8.02.2008 г., подадена от "Стимар" ЕООД със седалище и адрес на управление София, с оплаквания за нарушения по чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията (отм.), извършени от физическото лице М. В. В. и за нарушаване разпоредбите на чл. 30 и чл. 34, ал. 1 от ЗЗК от страна на дружеството "Марвик Екстрийм" ЕООД със седалище и адрес на управление София, с управител М. В. В.. При разследването, проведено от Комисията за защита на конкуренцията, било установено, че "Стимар" ООД - София било регистрирано като дружество с ограничена отговорност с решение № 1 от 16.02.1996 г. по фирмено дело № 2914/1996 г. по описа на Софийския градски съд. Дружеството "Стимар" ООД станало правоприемник на цялостната търговска дейност на едноличния търговец В. М. М. с фирма ЕТ "Стимар- В. М." въз основа на споразумение от 12.10.2005 г. Впоследствие, с решение № 4 от 25.10.2007 г., едноличен собственик и управител на дружеството станала В. М. М.. Дружеството "Стимар" ЕООД извършвало дейност в съответствие с вписания по фирменото дело предмет, в това число, дейност по продажбата на електронни части и компоненти за електрически инсталации със специфично предназначение. С оглед установеното правоприемство от първоначално регистрирания едноличен търговец с фирма ЕТ "Стимар - В. М.", комисията направила извод, че дружеството извършва конкретната стопанска дейност от 1996 г. и е познато на клиентите на този пазар. Дружеството "Марвик Екстрийм" ЕООД, с едноличен собственик и управител М. В. В., било регистрирано първоначално с фирмено наименование "Стимар-М" ЕООД с решение № 1/29.04.2004 г. по фирмено дело № 11511/2004 г. по описа на Софийския градски съд, като промяната в наименованието му била извършена с решение № 2/07.01.2005 г. Предметът на дейност на дружеството включвал : внос и износ на електротехническа апаратура, електронни части и компоненти, устройства за защита от мълнии и пренапрежение, компоненти за компенсация на реактивна мощност, светодиодни лампи, извършване на одити за енергийна ефективност и други. Дружеството имало Интернет страница с адрес "www.marvik-extreme.com", със заявител "Марвик Екстрийм" ЕООД и лице за контакти М. В.. Комисията за защита на конкуренцията приела, че дружествата "Стимар" ЕООД и "Марвик Екстрийм" ЕООД са конкуренти на пазара за продажба на електронни части и електрически инсталации със специфично предназначение. Между страните не било спорно, че М. В. подпомагал неформално дейността на едноличния търговец В. М. с фирма ЕТ "Стимар - В. М.", а след прехвърлянето на дейността на "Стимар" ООД през 2005 година, той вече подпомагал дейността на дружеството. От 11.02.2002 г. М. В. изпращал поръчки по факс до клиенти на ЕТ"Стимар-В. М." и бил упълномощен да заплаща таксата за Интернет-страницата на търговеца в портала www.dir.bg. На 05.12.2003 г. бил регистриран домейн с наименование "stimar.com" със заявител ЕТ, без да се сочи наименованието му, а като лице за контакти бил вписан М. В.. Отношенията между "Стимар "ООД и М. В. били уредени с писмено пълномощно едва на 11.01.2006 г., С протокол № 1/18.04.2008 г. на назначената от председателя на Комисията за защита на конкуренцията работна група била установена идентичност на информацията в частта за контакти в интернет-домейните "www.stimar.com" и "www.marvik-extreme.com", като при различни регистранти (заявители) на домейните са посочени еднакви адреси и телефони и това са телефоните на "Марвик екстрийм" ЕООД. Адресът и телефоните по тези два домейна са различни от регистрирания от "Стимар" ЕООД домейн "www.stimar.bg.com". От правна страна, Комисията за защита на конкуренцията приела, че като консултант и подпомагащ дейността на "Стимар" ЕООД М. В. опознал дейността и търговските връзки на "Стимар" ЕООД, а с посочването в домейна "www. stimar. com" на своите телефони за връзка е имал възможност да подбира от посещаващите този домейн клиенти и да ги насочва към "Марвик екстрийм" ЕООД. По този начин били създадени предпоставки за привличане клиентите на утвърдената на пазара с дългогодишна дейност фирма "Стимар" ООД и за насочването им към сравнително по-късно регистрираното дружество "Марвик Екстрийм" ЕООД. Дружеството осъществило състава на нарушението по чл. 33, ал. 2 ЗЗК (отм.), поради което с решение № 501 от 24.06.2008 г. по преписка № КЗК-107/2008 г. на Комисията за защита на конкуренцията му била наложена имуществена санкция от 8 000 лв. В останалата част жалбата на "Стимар" ЕООД била оставена без уважение. Съдът приел, че обжалваното решение на Комисията за защита на конкуренцията е издадено от компетентен орган и е надлежно мотивирано, като при издаването му не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Съгласно чл. 33, ал. 2 ЗЗК се забранява използването на фирма, марки или отличителен знак, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите. Съдът възприел доводите на Комисията за защита на конкуренцията, че ползването на домейн с данните на дружеството "Стимар" ООД от управителя на "Марвик Екстрийм" ЕООД дава възможност за нелоялно привличане на клиенти и това поведение, прикрито зад наличието на неоттеглено пълномощно за търговско представителство, издадено от "Стимар" ООД, се явява в противоречие с добрата търговска практика и може да увреди интересите на конкурента. Тричленният състав на Върховния административен съд изтъкнал, че нарушението по чл. 33, ал. 2 ЗЗК не е резултатно, така че съставът е осъществен и тогава, когато само съществува възможност за увреждане интересите на фирмата, без увреждането да се е състояло реално. В тази връзка съдът се позовал и на няколко издадени фактури, с получател на договорените стоки "Марвик екстрийм" ЕООД. Съдът счел за недоказано възражението на жалбоподателя за липса на активна легитимация на молителя "Стимар" ЕООД поради нищожно прехвърляне дейността на ЕТ "Стимар-В. М." на "Стимар" ООД, вследствие на което дружеството "Стимар" ЕООД не било легитимирано да прави оплакване за извършено спрямо него нарушение на правилата на конкуренцията. Поради липсата на основания за отмяна на административния акт тричленният състав на Върховния административен съд отхвърлил подадената жалба. Решението съответства на материалния закон. Тричленният състав обосновано е счел, че дружествата "Стимар"ООД и "Марвик екстрийм " ЕООД са конкуренти на пазара, на който се извършва продажба на електронни части и компоненти на електрически инсталации със специфично предназначение. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че изводът за наличието на конкурентни отношения e бил направен единствено с оглед регистрирания предмет на дейност на двете дружества. Комисията за защита на конкуренцията се е позовала и на приобщените като доказателства по преписката търговски книжа - международна товарителница № 27613040/6000000031 от 13.10.2006 г. за доставка на електронни компоненти с получател "Маврик Екстрийм" ЕООД, фактура № 901761474/ 29.09.2006 г., фактура № 83475069/06.10.2006 г. и други, които показват идентичност на стопанската дейност на "Стимар" ООД и "Марвик Екстрийм" ЕООД, а също и реалното й осъществяване от страна на "Марвик Екстрийм". Тричленният състав на Върховния административен съд е приложил точно материалния закон, като е приел, че поведението на управителя на "Марвик Екстрийм" ЕООД покрива състава на чл. 33, ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията (отм.). Тъй като Комисията за защита на конкуренцията наложила имуществена санкция на "Марвик Екстрийм" ЕООД, релевантни за направената преценка по същество са фактите, които се отнасят до действията на М. В. като управител на дружеството. В тази връзка първоинстанционният съд е отбелязал правилно, че не (прехвърлянето на стопанската дейност на едноличния търговец В. М. на "Стимар"ООД съгласно договор от 12.10.2005 г. не оказва влияние върху преценката за наличието на антиконкурентно поведение на управителя на "Марвик Екстрийм". Този факт може да бъде разгледан единствено с оглед историята на отношенията на спорещите страни, но сам по себе си не притежава правна стойност. От значение за крайния извод на Комисията за защита на конкуренцията, подкрепен от тричленния състав на Върховния административен съд, е обстоятелството, че от 2005 година стопанската дейност, свързана с продажбата на електронни части и компоненти на електрически инсталации, осъществявана до този момент от едноличния търговец В. М., е започнала да се извършва под друга правно - организационна фирма или посредством създаденото с участието на В. М. дружество "Стимар" ООД. По това време М. В. вече е регистрирал собствено дружество, взаимствайки без основание фирменото наименование "Стимар". Дружеството "Стимар - М" ЕООД, преименувано впоследствие на "Марвик Екстрийм" ЕООД, също включва в предмета си внос и износ на електрическа апаратура, електронни части и компоненти, което е индикация, че извършва конкурентна на "Стимар "ООД стопанска дейност. За периода 2006 - 2007 година М. В. е осъществявал дейност от името и за сметка на "Марвик Екстрийм" ЕООД, и едновременно с това, в качеството си на физическо лице, е представлявал "Стимар" ООД в търговската му дейност въз основа на подписаните от В. М. като управител на "Стимар" ООД пълномощни от 11.01.2006 г. и 13.01.2006 г. Само по себе това обстоятелство сочи на нелоялна конкуренция по смисъла на чл. 30 от Закона за защита на конкуренцията) отм. (. Текстът забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност в противоречие с добросъвестната търговска практика, което уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им. Комисията за защита на конкуренцията е акцентирала върху друга проявна форма на нелоялната конкуренция, тази по чл. 33, ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията ( отм. ). Изводът за поведение в нарушение на добросъвестната търговска практика, извършено от дружеството "Марвик Екстрийм", е бил направен с оглед на факта на закупуването на домейн от М. В., информацията в който се управлява само от него, така че домейнът, макар да рекламира дружеството "Стимар" ООД, може да бъде използван за пренасочване на клиенти към "Марвик Екстрийм" ЕООД. Наличието на възможност за увреждане на интересите на конкурентното дружество се доказва от съдържанието на Интернет - страницата, в която се посочва стационарен телефон, идентичен с този на дружеството "Марвик Екстрийм", заедно с номера на мобилния телефон на М. В.. Тази Интернет - страница е продължила да съществува и след датата 27.03.2007 г., когато е бил разкрита Интернет - страница на "Стимар" ООД, с домейн "www.stimar-bg.com", регистрирана от оторизирано от дружеството лице. Това се установява от съставения протокол от 18.04.2008 г. на членове на работната група, с който се констатира, че при отваряне на двете Интернет - страници с домейни "www.stimar.com" и "www.marvik-extreme.com" се вижда, че в частта "контакти" са посочени еднакви адрес и телефони за връзка, като и на двете страници не се споменава името на М. В.. Адресът: София, ул. "Едисон" № 23-25, както и телефоните за връзка, са различни от тези, поместени от молителя "Стимар" ЕООД в Интернет - страницата с домейн "www.stimar-bg.com", и съвпадат с адреса и телефоните за контакт на "Марвик Екстрийм" ЕООД. По този начин "Марвик Екстрийм" ЕООД е могло да се възползва от възможностите на своя управител да насочва към него клиенти на "Стимар"ЕООД и да развива стопанската си дейност благодарение на утвърдената търговска репутация на конкурентното дружество. Използването на фирменото наименование на "Стимар" ЕООД има за цел да формира погрешно убеждение относно доставчика на предлаганите стоки, от което може да последва разширяване на търговските контакти на Марвик Екстрийм" ЕООД за сметка на стопанските интереси на дружеството "Стимар" ЕООД. В касационната жалба се прави и оплакване за незаконосъобразност на извода на първоинстанционния съд за отсъствието на нарушения, допуснати в производството пред Комисията за защита на конкуренцията. Касационната инстанция споделя разбирането, че смяната на експерти в хода на разследването на Комисията за защита на конкуренцията не представлява нарушение на административнопроизводствените правила. Участието на експерти в административното производство се основава на чл. 51, ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията (отм.), който гласи, че при извършване на разследването или проучването докладчикът по преписката се подпомага от администрацията на Комисията за защита на конкуренцията, както и от външни експерти и специалисти. При положение, че определените със заповед на председателя на Комисията за защита на конкуренцията експерти имат помощни функции, смяната им на някои от тях не може да рефлектира върху законосъобразността на решението на Комисията за защита на конкуренцията, на която като специализиран орган е възложено установяване на нарушенията на конкуренцията и определяне на вида и размера на предвидените санкции. Постановеното от тричленния състав на Върховния административен съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на административния орган следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева съгласно чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Дружеството "Стимар" ЕООД не е представило доказателства за направени от него разноски, поради такива не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК петчленният състав на Върховния административен съд