Решение № 11758 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6372/2015 г.

Решение № 11758 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6372/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Д. Р. Д. против заповед № РД-15-359/3.04.2015 г. на министъра на здравеопазването. Жалбоподателката навежда доводи за незаконосъобразност на заповедта като постановена в нарушение на предписаната от закона форма, в противоречие с материалноправните разпоредби на Закона за държавния служител (ЗДСл.) и в нарушение на целта на закона. Моли за отмяната й и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на здравеопазването, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Жалбата е подадена в срок, при условията на чл. 140, ал. 1 от АПК и е допустима. За да се произнесе по съществото на жалбата Върховният административен съд, състав на пето отделение, прие за установена следната фактическа обстановка: Жалбоподателката до прекратяване на служебното й правоотношение заема длъжността началник отдел "човешки ресурси" в дирекция "Административни дейности" в Министерство на здравеопазването. Видно от приложените по делото длъжностно и поименно разписание, в сила от 5.01.2015 г. е, че за дирекция "Административни дейности" са предвидени 32 щатни бройки и същата се състои от три отдела в т.ч. и отдел "човешки ресурси", като всички бройки за длъжността "началник отдел" са заети. С ПМС 67/2015 г. е приет нов Устройствен правилник на министерство на здравеопазването по силата, на който дирекция "Административни дейности" е премахната и е създадена дирекция "Административно-информационно обслужване и човешки ресурси" с 24 щатни бройки. Видно от длъжностно разписание в сила от 2.04.2015 г. е, че в дирекция "Административно-информационно обслужване и човешки ресурси" няма отдели. С приложеното по делото поименно длъжностно разписание в сила от 3.04.2015 г. се установява, че в същата има шест вакантни длъжности за длъжността "държавен експерт", вакантна е и длъжността "директор" на дирекцията, като на последната е назначено лице на 7.04.2015 г. (заключение на вещото лице). Със заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че функциите и задълженията на длъжността заемана от жалбоподателката се констатират в длъжността директор на дирекция "Административно-информационно обслужване и човешки ресурси" под 50% и няма припокриване с други новоразкрити длъжности в дирекцията. С оглед на така установеното Върховният административен съд, състав на пето отделение, направи следните изводи: Заповедта е издадена от компетентния административен орган и в предписаната от закона форма, като съдържа необходимите реквизити съгласно изискването на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. В съдебно заседание по делото, проведено на 16.05.2016 г., процесуалният представител на жалбоподателката изрично заявява, че не оспорва компетентността на органа. Оспорената заповед е постановена и в съответствие с материалноправната разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че длъжността началник отдел "човешки ресурси" е съкратена и не фигурира в новото длъжностно разписание. Посочената длъжност не е идентична с длъжността директор на дирекция "Административно-информационно обслужване и човешки ресурси", тъй като двете длъжности са с различни нормативна позиция, като са различни и правомощията, присъщи на двете длъжности. В рамките на предоставената му оперативна самостоятелност органът по назначаването разполага с възможността да извършва структурни промени, водещи до закриване на едни длъжности и разкриване на други длъжности, като тези действия не подлежат на съдебен контрол. Свободна преценка е възможна и по въпроса коя от няколкото длъжности да бъде премахната (като система от функции, задачи и задължения) при реално съкращаване на длъжности, свързано с намаляване на бройки длъжности от щатното разписание или тяхна трансформация в рамките на общата численост, нормативно установена от съответния Устройствен правилник. Следователно оспорената заповед е издадена при осъществяване на хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. В този смисъл доводите в писмената защита на жалбоподателката, че заповедта е издадена без правно основание, са неоснователни. Доводите на жалбоподателката, че в заповедта не е посочено дали е спазена процедурата по извършването на промени в структурата и щата на администрацията на министерството на здравеопазването, която да предполага съкращаването на щата на Д., също са неоснователни. Както бе посочено по-горе заповедта е издадена в предписаната от закона форма съгласно изискването на чл. 108, ал. 1 ЗДСл., а от събраните по делото доказателства е установено, че заповедта е издадена след промяна в устройствения правилник и утвърждаване на ново длъжностно разписание, в което длъжността, заемана от служителката не фигурира. Неоснователно е и твърдението, че оспорената заповед е издадена в противоречие с целта на закона. В случая правомощията на органа по назначаването са упражнени добросъвестно като е съкратен служител, чиято длъжност е премахната. От изложеното следва, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните разпоредби. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с целта на закона. Следователно административният акт е законосъобразен и подадената срещу него жалба следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,