Решение № 10508 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6487/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР-Сливен, чрез неговия пълномощник срещу решение 99/02.05.2023 г. по адм. дело 40/2023 г. на Административен съд - Сливен. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационната жалба Т. Тачев чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна и претендира присъждане на сторените от него разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед 343з-3702/20.12.2022 г., издадена от директора на Областна дирекция на МВР-Сливен, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 197, ал. 1, т.6 , чл. 203, ал. 1, т. 13 и т. 16, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на Т. Тачев е наложено дисциплинарно наказание Уволнение и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в Областна дирекция на МВР-Сливен за длъжността младши инспектор, младши автоконтрольор I степен в група Пътен контрол, сектор Охранителна полиция в РУ Нова Загора при ОДМВР-Сливен, поради извършено деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата и явяване на работа или изпълнение на служебните задължения след употреба на наркотични вещества. С обжалваното решение съдът е отменил оспорената заповед. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 197, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 204, т. 3 ЗМВР. Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК и чл. 210, ал. 1 ЗМВР. При издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна. Дисциплинарно-наказващият орган е дал възможност на държавния служител да се запознае с материалите по дисциплинарното производство и е приел писмените му обяснения. Заповедта е издадена в срока по чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР, съгласно който за тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Наказващият орган е изпълнил задължението си по чл. 206, ал. 4 ЗМВР да събере и оцени всички доказателства. Издадената заповед обаче е издадена в противоречие с материалния закон. Към момента на налагането на дисциплинарното наказание е съществувала празнина в законодателството по отношение на установяване на употребата на наркотирни вещества или техните аналози от служителите на МВР, поради което законосъобразно такива тестове са извършени по реда на Наредба 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, която е приложима и за проверката на шофиращи лица за интоксикация. Според резултатите от извършения анализ на кръв се явява незаконосъобразен крайният извод за установена употреба на наркотични вещества, предвид категоричния отказ на жалбоподателя да е приемал такива и отдадената в наредбата тежест на резултата от кръвната проба, който в случая не доказва наличие на упойващи или наркотични вещества. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че на 17.09.2022 г., във връзка с разпореждане на директора на ОДМВР-Сливен е осъществен контрол от началника на отдел Охранителна полиция при ОДМВР-Сливен по време на провеждан инструктаж на служители от РУ Нова Загора, застъпващи дневна смяна. Сред участвалите в инструктажа лица е и Т. Тачев, заемащ длъжността младши автоконтрольор I степен в група Пътен контрол, сектор Охранителна полиция в РУ Нова Загора. След приключването на инструктажа в 09:15 ч. служителите са подложени на тест за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дрегер Друг Тест 5000 с фабричен номер АКМЕ-0068. Устройството е отчело положителен резултат за кокаин, опиати и метаамфетамин за служителя Т. Тачев. За същият е издаден талон за изследване, като лицето на същия ден от 14:13 часа е дало проба от кръв и урина във ФСМП Нова Загора, като пробите са заведени като веществени доказателства на Поделение НТЛ химическа лаборатория на гр. Сливен. Пробите са изпратени за анализ в Химикотоксикологична лаборатория на Военномедицинска академия в гр. София, където резултатите от кръвната проба не установяват присъствие на алкохол и наркотични вещества, а в тази от урината е установено присъствие на стимулантите амфетамин и метаамфетамин и присъствие на кокаин, като не е установено наличие метаболити на кокаин. Според експертно заключение на ръководителя на Специализирана химична лаборатория към МФ на Тракийски университет извършените изследвания на биологични проби са по два метода 1. Имуноанализ имуноаналитично изследване и 2. Доказателствен анализ чрез инструментален GC-MS, първият от които се счита за предварителен и трябва да бъде последван от потвърдителен тест, какъвто е инструменталният. Разликата в резултатите от пробите експертът отдава на различното време, за което могат да се открият следи от наркотични вещества, съответно по-дълго в урината и по-кратко в кръвта. Дисциплинарното производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина е образувано по повод предложение от началника на РУ Нова Загора. Същото е приключило с издаването на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение на служителя и прекратяване на служебното му правоотношение. Спрямо установените фактически констатации съдът правилно е приложил материалния закон, поради което решението е и материалнозаконосъобразно. В този смисъл изводът му за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед се споделя и от касационната инстанция. Съдът правилно е установил, че не са доказани фактите, на които органът е основал налагането на дисциплинарното наказание уволнение. Според разпоредбата на чл. 23, ал. 1, изр. 2 от Наредба 1 от 19.07.2017 г., употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва чрез резултата от химико-токсикологичното лабораторно изследване на кръвната проба. В следващата алинея от нормата се добавя изискване към реда за изследване на кръвната проба, чрез което се доказва употребата на наркотични вещества, чрез извършване на газова хроматография с масспектрална детекция (GC-MS) и/или високоефективна течна хроматография-масспектрометрия (LC-MS). Предвид изложеното, фактът на явяване на работа на служителя и изпълняване на служебните му задължения след употребата на наркотични вещества е следвало да бъде доказан с позитивен резултат от кръвна проба, взета по надлежния ред. В случая, лабораторният анализ на кръвната проба не установява присъствие на наркотични вещества, което според действалата тогава нормативна уредба е и критерият за определяне на състоянието на служителя. Неоснователно е позоваването от касационния жалбоподател на положителните резултати за амфетамин, метаамфетамин и кокаин от взетата проба урина от проверения служител или на експертното заключение на ръководителя на Специализирана химична лаборатория към МФ на Тракийски университет, относно възможността на пробата от урина да покаже употребата на наркотици след по-дълъг период отколкото от кръвна проба. Крайният извод за недоказаност на наличието на наркотични вещества в организма на жалбоподателя не е обоснован с мотиви за недействителност на извършения тест на урина на техническа и научна основа, или с доводи за по-висока точност и достоверност на кръвната проба, а е изведен от действалата нормативна разпоредба, сочеща кръвната проба като по-горно по степен средство в сравнение с пробата от урина за доказване на състоянието на проверения. Приложимият ред за установяване на наличие на наркотични вещества в организма по чл. 23, ал. 1, изр. 2 от Наредба 1 от 19.07.2017 г. издига кръвната проба като определяща, независимо от други провеждани методи на измерване на интоксикация. С оглед резултатите от кръвната проба, установяванията на наказващия орган за прием на наркотични вещества от страна на служителя не са доказани по надлежния ред. След като фактът на явяване на работа след употреба на наркотични вещества или техните аналози не е безспорно доказан, то позоваването на такова деяние като нарушение на чл. 203, ал. 1, т. 16 ЗМВР, относно явяването на работа или извършване на служебни задължения след употребата на наркотични вещества или техни аналози, или на чл. 203, ал. 1, т. 13 във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР относно неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, в частност нарушаване на нормите на т. 19, т. 20, т. 27 и т. 29 поради деяния несъвместими с етичните правила за поведени и уронващи престижа на службата, е незаконосъобразно. В тази връзка адекватно решаващият съд е отбелязал, че при липса на доказано съдържание на наркотични вещества в организма, уволненият служител не е нарушил посочените в административния акт етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, съответно поведението му не е доказано уронващо престижа на службата, поради което незаконосъобразно е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Предвид изложеното касационната инстанция споделя решаващия извод на съда за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми. Твърдените в този смисъл възражения в касационната жалба, че част от доказателствата не са оспорени от жалбоподателя по време на дисциплинарното производство или за неправилното кредитиране от съда на резултатите от кръвната проба над тези от изследваната урина или на експертното становище на ръководителя на Специализирана химична лаборатория към МФ на Тракийски университет, от една страна са неоснователни, а от друга по съществото си представляват доводи за нарушаване на материалния закон и необоснованост. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на Т. Тачев следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на по 750 лева съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не в претендирания размер от 1200 лева. В случая касаторът е направил възражение за прекомерност, което с оглед правната сложност на делото пред касационната инстанция е основателно. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,