Решение № 192 от 16.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 93/2010 г.

Решение № 192 от 16.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 93/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ивета Анадолска Производството е образувано по повод жалба на подсъдимия В. С. М. срещу въззивно решение № 284 от 21.12.2009 г. по в. н. о. х. д. № 500/2009 г. на апелативен съд-гр. Пловдив. В жалбата, поддържана в съдебно заседание лично и от защитника, като основание за проверка на атакувания съдебен акт, е посочено касационното основание, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3, във връзка с ал. 5, т. 2 НПК. Заявено е искане за изменението на съдебния акт, с приложение разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата на подсъдимия М за неоснователна. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на въззивното решение, в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С атакувания съдебен акт, е изменена присъда № 66/22.10.2009 г., по н. о. х. д. № 706/09 г. на Окръжен съд - Пазарджик, като наказанието на подсъдимия е индивидуализирано при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, намален размера му от три на две години лишаване от свобода и отменено приложението на чл. 66, ал. 1 НК. С първоинстанционната присъда е ангажирана наказателната отговорност на М. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б "б" във вр. с ал. 1, б "в" НК и във вр. с чл. 54 НК - наказан с лишаване от свобода за срок от три години, условно, с петгодишен изпитателен срок. На основание чл. 343г НК, е наложено кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години. Жалбата на подсъдимия е неоснователна. Обясненията на подсъдимия са оценени в контекста на останалите доказателствени източници - показанията на свидетелите Т /полицейски служители, посетили местопроизшествието/, на Т., А., Т., К. и изводите на съдебно-медицинската, химическа и авто-техническата експертизи. Съдът е извършил внимателна и комплексна проверка на доказателствената съвкупност и извел законосъобразни изводи за съставомерност на извършеното деяние и отговорността на подсъдимия. Правилно е прието, че при управление на моторно превозно средство, след употреба на алкохол, подсъдимият е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП и това поведение се намира в пряка причинна връзка с настъпилия резултат- смъртта на С. С. Неоснователно е оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия М наказание. При индивидуализиране на наказанието е съобразена разпоредбата на чл. 55 НК, за многобройност на смекчаващите отговорността обстоятелства и кумулативно изискващата се предпоставка - и най-лекото, предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко. Това наказание съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и не е явно несправедливо. С този вид и размер наказание се постига предупредителното и превъзпитателно въздействие върху касатора, с оглед мотивиране на поведение в бъдеще към съблюдаване на законите, като същевременно се реализират и целите в обществен план. Изложени са в достатъчен обем съображения за завишената степен на обществена опасност на дееца, с оглед проявената от същия престъпна упоритост да управлява моторно превозно средство след употреба на алкохол-предходни административни наказания, включително и по реда на чл. 78а НК, което обуславя необходимостта М. да бъде откъснат от естествената семейна и социална среда. Индивидуалната превенция изисква съобразяване на наказанието с личността на дееца, а при условното осъждане законът й е придал преимуществено значение. В конкретния случай липсват обстоятелства, които да дават основание да се направи извод, че за поправяне и превъзпитание на дееца, не е наложително изтърпяването на наказанието лишаване от свобода ефективно. Младата му възраст, изразеното съжаление за случилото се и трудова ангажираност, са отчетени в достатъчна степен. По подходящ начин е оценена високата скорост на движение на процесния автомобил, далеч надвишаваща допустимата, факт, който сам по себе си не е достатъчен, за да обуслови ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Но разгледан съвкупно с останалите и преди всичко, с обстоятелството, че претърпяното по-леко пътно-транспортно произшествие, предхождащо инкриминираното, не е отказало подсъдимия от управление на лекия автомобил, сочи на завишена степен на обществена опасност и на деянието и на дееца. Заедно с това, за постигане на превантивното действие на наказанието трябва да се държи сметка какво въздържащо и възпитателно въздействие, то ще окаже и върху останалите членове на обществото. Наказанието, като средство за държавна принуда по отношение на лице, извършило престъпление, е справедливо, когато съответства на тежестта на извършеното престъпление и с него могат да се постигнат целите по чл. 36 НК в личен и обществен план. По настоящето дело определеното наказание е справедливо, включително и по отношение отказа за приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Размерът на кумулативно наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС, е съобразено с предходните нарушения на правилата за движение по пътищата от касатора. Не са налице обстоятелства, които да налагат корекция на атакувания съдебен акт, за смекчаване наказателно-правното положение на М. По изложените съображения, касационната инстанция намира, че жалбата на подсъдимия, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а въззивният съдебен акт - в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение