Решение № 6239 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8768/2016 г.

Решение № 6239 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8768/2016 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. М. А. от гр. гр. М., срещу решение № 186 от 27.05.2016 г., постановено по адм. д. № 587/2015 г. г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена нейната жалба против Уведомително писмо изх. № 02-060-6500/3882 от 29.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/ по подадено от нея заявление за плащане на площ, с което й е отказано изплащане на финансова помощ по схемата за единно плащане на площ (СЕПП), плащания по схемата за преразпределително плащане /СПП/ и Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони /НР2/ и й е наложена санкция за бъдещ период в размер на 21 970.42 лева. Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон, предвид липса на основания за отказано финансиране с оглед представен договор № 360 от 13.11.2013 г. за наем на общинска земя, сключен между жалбоподателката и О. М. относно процесните имоти, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид безкритично съобразяване на изводите на съда с приетата съдебно-техническа експертиза, която не била професионално изготвена и съответно оспорена от процесуалния му представител, неправилен отказ да бъдат разпитани две лица като свидетели и неосъществен инцидентен контрол върху заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на МЗХ. Развити са и съображения, че съдът неправилно и необосновано преценил обжалвания административен акт за законосъобразен, въпреки че бил постановен в нарушение на изискването за форма и на административно-производствените правила. Касационният жалбоподател моли решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени като незаконосъобразен оспорения в първоинстанционното производство административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В откритото съдебно заседание пред ВАС лично и чрез процесуалния си представител адв. Ат. Ж. и в писмена защита от 10.05.2017 г. поддържа касационната си жалба. О.-З.-изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", не изпраща представител. В писмено становище от 10.09.2016 г., чрез. юрк. П., оспорва касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба с доводи, че не са налице нарушения на материално-правните норми, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Намира, че съдът е изяснил релевантните факти, като е обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. На първо място счита, че в Уведомителното писмо, съдържащо таблици с отразените констатации, изрично са посочени правните и фактически основания за постановения отказ и че правилно е приложен материалния закон спрямо установените в административното производство факти, поради което и отказът за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания следва да бъде оставен в сила. Допълва съображенията като сочи, че в конкретния случай съдът е изпълнил служебното си задължение по чл. 168, ал. 1 АПК и е проверил законосъобразността на процесното УП на всички основания по чл. 146 АПК, за което е изложил мотиви и че обосновано е приел, че отменителни основания по отношение на оспорения акт не се откриват. На второ- че косвен съдебен контрол в съдебно-административното производство е недопустим, още повече, че случаят касае влязъл в сила и стабилен индивидуален административен акт, както и че подробно изложените в тази връзка съображения в мотивите на решението, подкрепени с доказателства, следва да бъдат споделени. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд - В. е образувано по жалба на настоящия касатор против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., по подадено от него заявление за плащане на площ от 13.05.2014 г. с УРН 621215, с което, на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6 от ЗПЗП във вр. с чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г., му е отказано финансово подпомагане по СЕПП, на основание чл. 58 от регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията и във вр. чл. 15г, ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в схемите за национални доплащания и за специфично подпомагане- по СПП, и на чл. 16 от Регламент (ЕС) № 65/2011 г. на Комисията от 27.01.2011 г. и чл. 12 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211"Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони и мярка 212"Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони"- по НР2 с мотиви, че при извършените специализирани теренни и кръстосани проверки е установено, че за части от шест БЗС е установено, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и попадат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г., както и че кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него и попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г., съответно че от общо декларираната площ по СЕПП - 77.64 ха, установената площ е 24.09 ха, а недопустимата площ - 53,55ха, по СПП - от заявената площ 30.00ха, установена площ е 24.09ха и наддекларирана площ 5.91ха, по НР2 от общо декларираната площ 77.64ха, установената площ е 23.96 и недопустими за подпомагане - 53.68ха. Като неразделна част от уведомителното писмо е приложена Таблица № 1, в която са посочени фактическите основания за обективирания отказ за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане с оторизирани суми/в лева/ и Таблица № 2-Извършени плащания. Оспорващият възразил, че в оспореното УП нямало конкретни съображения за недопустимост на процесните части от посочените парцели, нито въобще основания да се отказва субсидия по СЕПП, СПП и НР2 поради това, че констатациите на административния орган за заявени по-големи площи в сравнение с реално ползваните били неверни - предвид представения по делото договор № 360 от 13.11.2013 г. за наем на общинска земя, сключен с О. М., а и предвид направеното възражение до МЗХ вх. № 2069 от 13.12.2014 г. относно посочените в последното три блокове на земеделското стопанство срещу обхвата на специализирания слой за кампания 2014 г. Така обосновал съображения за незаконосъобразност на оспорения акт поради неспазване изискването за форма, допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материално-правни разпоредби. Съдът преценил оспорения пред него административен акт за издаден от компетентен орган - заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в кръга на делегираните му правомощия съгласно чл. 20а ЗПЗП и в предвидената в чл. 59 АПК форма. В тази връзка съобразил изложените основания в оспореното УП и таблиците към него - с пояснителните бележки към последните и с посочени площи, приети за недопустими за подпомагане по всяка програма и схема, ведно с данните от административната преписка. Намерил оспореното писмо за издадено без нарушения на административнопроизводствените правила и за материално законосъобразно. Последният извод извел първо от факта, че при извършени кръстосани административни проверки и сравнение на информацията, съдържаща се във външните регистри на ИСАК и при автоматични проверки на въведените данни, е установено несъответствие за над 0.05 дка излизащи извън площите, допустими за подпомагане, за което жалбоподателката е уведомена срещу подпис на 13.05.2014 г., както и предвид факта на застъпване, разрешено в полза на жалбоподателката, освен данните от специализираната теренна проверка на място, осъществена на 11.12.2014 г. На второ място съобразил нормата на чл. 39 от ЗПЗП, съгласно която земеделските стопани могат да получават директни плащания за земеделските площи, които ползват на територията на страната, при наличие на посочените в чл. 43, ал. 1 от ЗПЗП предпоставки, а именно: заявените за подпомагане площи да са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 и размерът на използваната от земеделското стопанство площ/земеделски парцели са не по-малко от определените в чл. 38в от същия закон, както и безспорно установеното по делото, че от декларираната площ по СЕПП в размер на 77.64 ха, установената площ е 24.09 ха, а недопустимата площ - 53,55ха или 100% процент на наддеклариране, съответно по СПП от заявената площ в размер на 30 ха, установената площ е 24.09ха, наддекларирана площ 5.91ха или 24.53% наддеклариране и че по НР2 от декларираната площ в размер на 77.64ха, установената площ е 23.96, съответно недопустими за подпомагане - 53.68ха, или 100% наддекларирани. Съобразил и обстоятелството, че възражението вх. № до МЗХ/л. 87 от делото/ на оспорващата срещу обхвата на специализирания слой за кампания 2014 г. относно три блокове на земеделското стопанство е преценено за неоснователно, видно от писмо на министъра на земеделието и храните изх. № 94-2851/29.05.2015 г. -че след извършени проверки и процедура по актуализиране на цифровите географски данни за специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" (ПДП/ е налице непроменен резултат относно заявените площи - площта извън ПДП преди възражението и площта извън ПДП след възражението е 47.84 ха. Взел предвид и факта, че заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., като част от системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, актуализиран за 2014 г. чрез дешифрация на нова цифрова ортофото карта /ЦОФК/ на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2014 г., в частта за изключените части от процесните парцели, не е оспорена от М. А.. По съществото на спора съдът, въз основа на изслушаната по делото и неоспорена съдебно-техническа експертиза приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон, с оглед установеното, че шестте БЗС-та попадат извън допустимия слой, който е приложен правилно от ДФЗ и в която връзка преценил, че са и приложените по делото документи. Съобразил и факта, че в заключението си, а и при изслушването му вещото лице е посочило, че около 40% от БЗС 78015-137-1-1 е почистен и допустим за подпомагане, но невъзможността да се установи точната площ към релевантния момент, и най-вече констатацията за правилно приложение за специализирания слой от ДФЗ -във връзка с неоспорената заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на МЗХ, обуславя заключение за законосъобразност на постановения отказ. По отношение на последната- с мотиви за недопустимост на искането, отказал да осъществи косвен съдебен контрол. Съобразил факта на оспорване на заключението и допуснал поисканата от оспорващата допълнителна експертиза, която поради невнесен депозит заличил. Не допуснал разпит на свидетели поради неотносимост на фактите, които ще установяват. С оглед на безспорно установеното, посочено по-горе, съдът приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон - чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6 от ЗПЗП във вр. с чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за първата схема, чл. 58 от регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията и във вр. чл. 15г, ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в схемите за национални доплащания и за специфично подпомагане- за втората, и на чл. 16 от Регламент (ЕС) № 65/2011 г. на Комисията от 27.01.2011 г. и чл. 12 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211"Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони и мярка 212"Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони"- за третата. По отношение на наложените санкции за бъдещ период приел за правилно приложени от административния орган чл. 58 от Регламент № 1122/200 г. за първата схема и чл. 16 от Регламент 65/2011 г. относно последната, с оглед установения процент на наддеклариране-100%. Обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимата материалноправна уредба и е обосновано. Неоснователен е първият довод на касационния жалбоподател, обосноваващ твърдение, че съдът игнорирал факта, че оспореният административен акт не съдържа мотиви. В случая няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК актът да съдържа фактически и правни основания, тъй като изложените основания в оспореното уведомително писмо и таблиците към него, посочените в таблиците парцели, както и площ, която е приета за недопустима за подпомагане по всяка програма и схема, ведно с данните от административната преписка обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на оспорващия, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. По отношение на следващото възражение следва да се посочи, че съществено е само това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. В случая данни за такива не са налице, откъдето следва, че е липсвало отменителното основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Няма данни, обосноваващи извод и за неспазен принцип на чл. 11 от АПК. С оглед изложеното по-горе, са неоснователни възраженията в касационната жалба, че липсват основания за отказано финансиране. Той не намира опора в доказателствата по делото и закона, тъй като писмените доказателства -протоколи от извършените административни проверки, писмо изх. № 94-2851/29.05.2015 г. на министъра на земеделието и храните и заключението на вещото лице безспорно установяват, че шестте БЗС-та, заявени за подпомагане от жалбоподателката, са недопустими за подпомагане и не попадат в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г., който извод се налага и с оглед приложените към заключението и описани подробно в констативната част от заключението протоколи за специализирани теренни проверки на място от м. 11.12.2014 г. на ОДЗ В., неустановяващи промени в специализирания слой за 2014 г. Не е допуснато нарушение на материалния закон, предвид следното: Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане, които съгласно § 1, т. 18 от Допълнителни разпоредби на ЗПЗП са земеделски стопани и други физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска политика, подават заявление за подпомагане по образец. Относимата за случая редакция на разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато: т. 4 кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40 или когато: т. 6 заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година. Противно на твърдяното от касатора, по делото не е налице нито едно доказателство в обратния смисъл, т. е. липсват основания на жалбоподателя да бъде оторизирана сума за подпомагане за процесните площи. Тук е мястото да се посочи, че цитираното в писмената защита решение № 6616 от 06.06.2016 г. по адм. д. № 7618/2015 г., IV отд. на ВАС касае неидентичен казус-кампания 2012 г. Изводите на съда са съобразени с безспорно установения по делото с експертизата факт, че е в случая са налице посочените по-горе несъответствия между заявените за подпомагане и реално установените площи, и като такива недопустими за подпомагане. Настоящата инстанция намира за правилно определен и процентът наддеклариране - 100% за първата и третата схема, респ и за правилно определена в оспореното УП санкция по СЕПП и НР2 в общ размер на 21 970.42 лева за бъдещ период . Оттук следва, че е липсвало отменителното основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Горното обосновава извод, че обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимата материалноправна уредба Не е налице и порокът на допуснати от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението, предвид "неправилно кредитиране" на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза. Първо-защото изводите в заключението на вещото лице, макар и оспорено от пълномощника на жалбоподателя, не са оборени по надлежния процесуален ред . Второ-защото отново противно на твърдяното, съдът обосновано е съобразил решението си с него, поради това, че е компетентно и обективно изготвено, а и с оглед обстоятелството, че констатациите в него кореспондират на данните от извършените административни проверки. По отношение на неразпитаните свидетели следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, свидетелските показания са недопустими за опровергаване съдържанието на официални документи.. По отношение на довода за неправилно отказан косвен /инцидентен/ контрол върху законосъобразността на неоспорената по съдебен ред заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на МЗХ следва да се посочи, че тази заповед е извън предмета на настоящото дело, който, противно на твърдяното, в съдебно-административното производство не може да бъде "разширен с искане на нова експертиза". Няма колебания в практиката на ВАС, че такъв в съдебно-административното производство е недопустим. Този извод впрочем следва и от ТР № 8/11.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2015 г. на ВАС, ОСС от I и II колегия, в което освен посочената възможност за обжалване на заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряване на специализирания слой, е пояснен и характерът на заповедта като административен акт . Съгласно т. 2 от посоченото тълкувателно решение, заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 33а от ЗПЗП и чл. 16г от Наредба № 105/2006 г. представлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и може да се обжалва от всеки земеделски стопанин, доколкото засяга негови права и законни интереси. Всеки земеделски стопанин заявил площи за подпомагане има правен интерес да установи дали неговите заявени площи попадат в слоя "Площи, допустими за подпомагане", защото това установяване е пряко свързано с възможността за заявените площи да бъдат изплатени сумите, предвидени по съответните мерки и схеми за подпомагане. В случая обаче, предвид изричното признание на процесуалния представител на оспорващата, от тази възможност тя не се е възползвала. Решението на съда е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон и е обосновано, т. е. не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. С оглед чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно, освен че е направено своевременно. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г. и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лв. Поради горното съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на тази страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,