Решение № 10827 от 12.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14618/2013 г.

Решение № 10827 от 12.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14618/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началника на митнически пункт "Варна запад" при митница Варна, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Сирма Кирилова, срещу решение № 1985 от 18.07.2013 г. по адм. дело № 2126 по описа за 2010 г. на административен съд - Варна. С него е отхвърлена жалба на "Диджиталнет" ООД срещу решение № 9300-447/15.06.2010 г. към ЕАД № 09ВG002002Н0019180/20090310 на началника на МП "Варна запад", като е отказано присъждането на разноски в размер на 6 972.76 лв., направени по повод процесуалното представителство пред СЕС. Присъдени са такива в размер на 3 225.21 лв., а искането е отхвърлено за сумата от 4 857.17 лв. Образувано е и по частна жалба срещу определение № 4523 от 5.09.2013 г. по същото адм. дело № 2126 по описа за 2010 г. на административния съд - Варна, в частта, с която е изменено решение № 1985 от 18.07.2013 г. по същото дело в частта на присъдените съдебни разноски, като същите са намалени от присъдените с решението 3 225.21 лв. на 2 517.05 лв. Образувано е и по касационна жалба на адв. Милен Ралчев, в качеството му на процесуален представител на Йордан Илиев Георгиев, управител на "Диджиталнет" ООД срещу решение № 1985 от 18.07.2013 г. по адм. дело № 2126 по описа за 2010 г. на административен съд - Варна. С него е отхвърлена жалба на срещу решение № 9300-447/15.06.2010 г. към ЕАД № 09ВG002002Н0019180/20090310 на началника на МП "Варна запад" относно определени задължения за мито и ДДС в общ размер от 58 012.33 лв. Образувано е и по частна жалба на същия жалбоподател срещу определение № 4523 от 5.09.2013 г. по адм. дело № 2126 по описа за 2010 г. на административния съд - Варна, с което е изменено решение № 1985 от 18.07.2013 г. по същото дело в частта на присъдените съдебни разноски, като същите са намалени от присъдените с решението 3 225.21 лв. на 2 517.05 лв., като е отхвърлено искането за намаляване на разноските до сумата от 524.00 лв. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се от процесуалния представител на втория касатор отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с отмяна на административния акт, както и присъждане на разноски за първоинстанционното и касационното производства. От първия касатор се иска отмяна на решението и постановяване на друго с присъждане на направените разноски в размер на 4 857.17 лв. по повод процесуалното представителство пред СЕС. В частните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното определение в съответните частни относно намаляването на присъдените на митническата администрация съдебни разноски, съответно относно намаляването на същите, но не в пълния претендиран размер за намаляване от търговското дружество. Иска се отмяна на определението в съответните части и уважаване на частните жалби с присъждане на разноски в размер на 3 225.21 лв. на митническата администрация, така както са били присъдени с решението, съответно с намаляване на този размер съдебни разноски за административното производство пред административния съд - Варна до 524.00 лв. Ответната страна по първата касационна жалба - "Диджиталнет" ООД оспорва същата като неоснователна чрез становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК депозирано по делото от процесуалния представител адв. Милен Ралчев и претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за двете инстанции с оглед на изхода от спора. Ответната страна по втората касационна жалба - началникът на МП "Варна Запад" към митница Варна оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище от юрисконсулт Виолета Конова, като са изложени съображения и относно частната жалба на другия частен жалбоподател. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява подробно аргументирано становище за неоснователност и на двете касационни жалби и на двете частни жалби. Върховният административен съд, първо отделение, счита, че касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срок и от надлежна страна, а разгледани по същество са неоснователни. Частните жалби са процесуално допустими като подадени в срок и от надлежни страни, но разгледани по същество са неоснователни. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Варна е било решение № 9300-447/15.06.2010 г. към ЕАД № 09ВG002002Н0019180/20090310 на началника на МП "Варна запад", с което за внесените стоки 4000 бр. сет-топ модули с комуникационна функция TF6100DCC е определен нов тарифен код № 85 28 71 19 00 с мито 14% вместо декларирания код № 85 28 71 13 00 с мито 0%, определено е мито за внасяне 22 069.91 лв. и ДДС в размер на 35 942.42 лв. Решението на митническия орган е издадено след извършена послeдваща проверка по реда на чл. 84а - 84м от ЗМ, като с приета в хода на административното производство техническа експертиза е установено, че внесените процесни модули са сет-топ модули модел TF6100DCC без вградени модеми за достъп до интернет, които следва да се класират с код то ТАРИК, посочен по-горе, с митническа ставка 14 %. При извършване на експертизата такъв модул TF6100DCC не е предоставен от вносителя на митническите органи и тя е изготвена въз основа на ръководството за потребителя. Въз основа на установените факти началникът на митническия пункт издава процесното решение, с което се извършва корекция на декларираните в митническата декларация данни и се определят държавни вземания за мито и ДДС в общ размер от 58 012.33 лв., при декларирани 31 216.28 лв. В хода на съдебно-административното производство жалбоподателят е представил нови писмени доказателства - техническа документация на устройството от завода производител. От двете страни по спора са представени и приети като веществени доказателства по делото по един брой устройство TF6100DCC, като нито едно от тях не е от процесния внос. Съдът е анализирал заключенията на назначената съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на всички доказателства по делото, включително оглед на представените от страните модеми, като в осем подточки подробно и в синтезиран вид е изложил становището на експертите, включително и особеното мнение на един от тях. Освен това в хода на съдебното производство поради прякото приложение на Общностното право и необходимостта от тълкуването на Комбинираната номенклатура (КН) и приложимостта на Обяснителните бележки към нея е отправено преюдициално запитване до СЕС. Образувано е дело С-383/11, което е съединено за общо произнасяне с преюдициални дела С-320/11, С-330/11 и С-382/11. С постановеното решение от 22.11.2012 г. СЕС е дал тълкуване на относимите общностни норми. Административният съд е обосновал извод за законосъобразност на оспореното решение, че като е изложил подробни съображения. Според него в конкретния спор Обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура не следва да намерят приложение, което е с оглед на т. 45 от решение от 22.11.2012 г. по съединени дела С-320/11, С-330/11, С-382/11 и С-383/11, съгласно което Обяснителните бележки относно подпозиция 85 28 71 13 са ограничили смисъла на понятието "модем", и противоречат на Комбинираната номенклатура и не трябва да се прилагат. За да се приеме, че процесните устройства правилно са класирани с този код № 85 28 71 13, следва да се установи, че същите представляват микропроцесорен апарат, съдържащ модем за достъп до Интернет, осигуряващ интерактивен обмен на информация, с възможност за приемане на телевизионни сигнали (сет-топ модули с комуникационна функция). С оглед на дадения отговор в т. 1 от посоченото решение на СЕС, че използваният в КН термин "модем за достъп до Интернет" обозначава устройство, което може само, без да използва и друг апарат или механизъм да осъществява достъп до интернет и да осигурява интерактивност и двупосочен обмен на информация, основния спор между страните се концентрира върху наличието на модем в устройството и какво е "интернет". За да отговори на първия спорен момент, съдът се позовава на заключенията на експертите, които установяват безспорно, че процесното устройство съдържа модем; че сет-топ модула притежава устройство, което модулира и демодулира цифровия сигнал. Това устройства не отговаря на стандартното разбиране за модем, съгласно което модулация и демодулация се извършва между цифров и аналогов сигнал, но поради развитието на технологиите и становището на СЕС, следва да се приеме, че е налице модем, понеже е налице модулация и демодулация на сигнал, независимо от използваната технология. По повод втория спорен момент относно понятието Интернет, е приел, че това представлява глобалната мрежа, а не всяка връзка между две устройства. Освен това се позовава и на начина на тълкуване на използваните в КН изрази по отношение на които липса легална дефиниция, които са дадени в решението от 22.11.2012 г. на СЕС. Така съдът приема, че процесното устройство не притежава характеристиките на микропроцесорен апарат, съдържащ модем за достъп до Интернет, осигуряващ интерактивен обмен на информация, с възможност за приемане на телевизионни сигнали (сет-топ модули с комуникационна функция) и не може да бъде класирано в позиция № 85 28 71 13 от номенклатурата. Липсата на възможност устройството само да осъществява достъп до интернет, поради което не е налице функцията "наличие на модем за достъп до интернет", обосновават извод, за правилното тарифно класиране на стоката от административния орган в подпозиция 85 28 71 19 00. По касационната жалба на "Диджиталнет" ООД. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като този извод се обосновава от данните по делото, събраните доказателства, включително заключенията по съдебните експертизи, направеното преюдициално запитване и постановеното решение от 22 ноември 2012 г. по съединени дела С-320/11, С-330/11, С-382/11 и С-383/11 на СЕС, на което се е позовал съдът. Следва да се отбележи също, че настоящият състав е имал вече възможност да се произнесе по този спор по отношение същите страни и при аналогична фактическа постановка в посочения смисъл, като това са решенията по адм. дела № 16 558/2011 г., № 5002/2011 г. и № 5003/2011 г. на ВАС, първо отделение. В подпозиция 85 28 71 13, преди приемането на обяснителната бележка от 2008 г. и след отмяната й, се класират микропроцесорни апарати, съдържащи модем за достъп до интернет, осигуряващи интерактивен обмен на информация, с възможност за приемане на телевизионни сигнали ("сет-топ модули с комуникационна функция"). Съобразено с изискванията на обяснителна бележка към подпозиция № 85 28 71 13 и описанието на стоките, които се класират в тази подпозиция по Комбинираната номенклатура, устройството чрез вграден модем да осъществява самостоятелна връзка с интернет, позволяваща на потребителя да ползва интернет приложения като е-mail клиент или "messaging" и двупосочен интерактивен обмен на информация. Процесното устройство не отговаря на изискванията на подпозиция № 85 28 71 13 00 от Комбинираната номенклатура на Митническата тарифа на Общността, а именно не съдържа модем за достъп до интернет и самостоятелно не осъществява интерактивен обмен на информация. В този смисъл са т. 1 и т. 2 от диспозитива на решение от 22.11.2012 г. по съединени дела С-320/11, С-330/11, С-382/11 и С-383/11 на СЕС. В цитираното решение е прието, че в случай на осъществяване на достъп до интернет чрез използване на друг апарат или механизъм устройството следва да се класира в подпозиция № 85 28 71 19 00, както правилно е приел митническия орган в оспореното пред съда решение. Тази касационна жалба съдържа доводи и относно неправилно присъдените съдебни разноски, доколкото съдебно-административните производства са били четири, като и делата пред СЕС също са четири и са били съединени. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на началника на митница "Варна Запад" при митница Варна. С обжалваното решение на митническата администрация са присъдени разноски направени в производството пред СЕС по повод процесуално представителство в размер на 3 225.21 лв., като е поискано присъждането на разноски в размер на 6 972.76 лв. Искането е отхвърлено за сумата от 4 857.17 лв. При формирането на размера им съдът се е позовал на дължимо юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и го е определил на 979.68 лв. Взел е предвид заплатен депозит за вещо лице в размер на 150.00 лв. По повод осъществено процесуално представителство е приел, че следва да се уважи искането за един процесуален представител и конкретно за един служител - съответно за самолетен билет в размер на 1 047.59 лв., за дневни разходи в размер на 268.80 лв., за квартирни пари в размер на 616.14 лв. и 163 лв. за билет Варна-София. В мотивите си е посочил, че сумата възлиза на 3 225.21 лв., каквато е присъдена в диспозитива на решението, респ. искането до пълния претендиран размер от 6 972.76 лв., а именно за разликата от 4 857.17 лв. е отхвърлено. Настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба срещу решението в частта за разноските е процесуално допустима, понеже с цитираното определение на съда от 5.09.2013 г. няма произнасяне по двата спорни момента. Въведен е като спорен момент освен присъждането на разноски само за един процесуален представител, така и изключване на сумата от 107.17 лв., представляваща стойността на билет за влак за движение по маршрут Люксембург - Брюксел. Двата довода за неоснователни. По повод на първия следва да бъде осъществено позоваване на чл. 143, ал. 4 от АПК, според която норма се дължат разноски за един адвокат, а по отношение на втория следва да се има предвид, че не се доказва разходът по повод пътуването по този маршрут да е свързан с процесуалното представителство, осъществено по отношение този касатор пред СЕС. По повод молба от търговското дружество за изменение на решението в тази му част, на основание чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 от ГПК, то същото е изменено, постановено е определение № 4523 от 5.09.2013 г. по адм. дело № 2126 по описа за 2010 г. на административния съд - Варна. Молбата е уважена, като съдебните разноски са намалени от присъдените с решението 3 225.21 лв. на 2 517.05 лв. Отхвърлено е искането за намаляване на разноските до сумата от 524.00 лв. на основание чл. 248 от ГПК. Намаляването е обосновано с изключване на сумата от 163.00 лв., стойността на билет по маршрут София - Варна и обратно, понеже съдът присъжда съдебни разноски за един процесуален представител, а тази сума е присъдена вече по другото съдебно-административно производство (адм. дело № 1636/2010 г.), още повече, че производствата по повод преюдициалното запитване са обединени. Освен това съдът е отчел, че е присъдил в повече съдебни разноски за две нощувания и признати дневни пари за 1 ден, понеже периодът на командировката е бил 4.09.-7.09.2012 г., а съдебното заседание е проведено на 6.09.2012 г. С тези суми от 163.00 лв., стойността на двете нощувания и дневни пари за един ден е намалил размера на дължимите съдебни разноски на 2 517.05 лв. Съдът е отхвърлил искането за присъждане по това конкретно дело на сумата от 524.00 лв., което се претендира от търговското дружество, понеже съдебните разноски са за един процесуален представител, а съдебно-административни производства са четири, независимо, че е налице едно производство по съединени дела. Касационната жалба на търговското дружество и двете частни жалби, са насочени към неправилното определяне размера на съдебните разноски. Тези жалби са неоснователни. Правилно по всяко от съдебно-административните производства са присъждани съдебни разноски за осъществено процесуално представителство пред СЕС от ответната страна по жалбите, което е с оглед изхода по споровете, формиран чрез постановените съдебни актове. По повод размера на съдебните разноски, то същият е правилно определен и включва съдебни разноски за първоинстанционното производство в посочения размер от 979.68 лв., за възнаграждение на експерт от 150.00 лв., както и разходи за пътуване със самолет, дневни разходи за 2 дни и разходи за 1 нощуване, за един служител в посочените размери за всяко едно перо, по които няма спор. Частната жалба на процесуалния представител на митническия орган е насочена към твърдението, че следва да се присъдят съдебни разноски за четирима служители, по което съдът се е произнесъл и в решението си, и в определението си, както и относно недопустимо намаляване на размера на присъдени в съдебното производство разноски по посочения процесуален ред. Това е допустимо, с оглед на производството по чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, на който процесуален ред се е позовал процесуалния представител на търговското дружество пред административния съд и е постановено сега обсъжданото определение. Частната жалба на последното дружество е насочена към присъждане на съдебни разноски като за един адвокат, която сума следва да бъде разделена на четири, според броя на съдебните производства и понеже проведеното съдебно производство пред СЕС е по съединени дела. Съдът се е произнесъл по искането, като такова има и в мотивите на настоящия съдебен акт. Обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото за настоящата съдебна инстанция не се дължат съдебни разноски на страните по делото. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение