Решение № 2032 от 2.3.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8721/2021 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ф. Ибрям чрез адв. Фикри против решение 144/21.07.2021 г. по адм. дело 144/2021 г. на Административен съд Кърджали. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл.7, т.1-т.2 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРР), съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИКърджали, не изразя становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е неоснователна. С решение 144/21.07.2021 г. по адм. дело 144/2021 г. Административен съд Кърджали е отхвърлил жалбата на Ф. Ибрям срещу решение 2153-08-101/11.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е била отхвърлена жалбата му срещу разпореждане 1/прот.01054/24.02.2021 г. на ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Кърджали и е присъдил разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че по заявление на жалбоподателя с вх.Ц 2113-08-88/24.01.2020 г. е поискано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/, както и добавка по чл.9 от ЗПГРРЛ. С Разпореждане 2140-08-173/09.04.2020 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Кърджали, на лицето е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ и добавката по чл.9, ал.1 от ЗПГРРЛ, поради това, че няма 15 г. осигурителен стаж. С решение Ц2153-08-40/07.07.2020 г. на директора на ТП НОИ-Кърджали е отхвърлена жалбата на заявителя срещу горното разпореждане. Решението на директора на ТП на НОИ-Кърджали е отменено с решение 237/25.11.2020 г., постановено по адм.д.260/2020 г. по описа на АС-Кърджали, като преписката е изпратена за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление с вх.Ц 2113-08-88/24.01.2020 г. След влизането в сила на съдебното решение, с разпореждане 1 прот. 01054/24.02.2021 г. на ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Кърджали на Ф. Ибрям е отпусната пожизнено, лична пенсия за ОСВ по чл.68, ал.3 КСО, считано от 17.12.2019 г. Прието е, че лицето има навършена възраст [възраст] и общ осигурителен стаж превърнат към III категория - 16 г. 11 м. и 06 дни, от които: 3 г. 06 м. и 20 дни от II категория и 12 г. 05 м. 26 дни - от III категория. Считано от 01.02.2020 г., на лицето е отпусната и добавка по чл.9, ал.1 от ЗПГРРЛ. С горното разпореждане на заявителя не е зачетен за осигурителен стаж, периода от 25.02.1985 г. до 24.09.1985 г., през който е бил въдворен в ТВО-Белене. Разпореждането е обжалвано от лицето, като с решение 2153-08-101/11.05.2021 г. директора на ТП на НОИ - Кърджали, жалбата е отхвърлена, поради това, че Ф. Ибрям не е репресирано лице по смисъла на чл.1, т.1 и т.2 от ЗПГРРЛ и не попада в кръга на лицата по чл.7, т.1 ЗПГРРЛ. По отношение на касационния жалбоподател е била наложена превантивна административна мярка по чл.39, ал.1, т.1 от Закона за народната милиция (ЗНМ) (отм.) принудително установяване в Белене, Плевенски окръг за срок от три години. Мярката е била наложена с изричен административен акт заповед І-351/25.02.2985 г., издадена от министъра на вътрешните работи. В заповедта е посочено изрично основанието чл.40, ал.1, т.1 от ЗНМ (отм.). При тези факти обосновано съдът е приел, че жалбоподателят попада в кръга на незаконно репресираните лица, визирани в чл.1, т.3 от ЗПГРРЛ, поради което за него е неприложима хипотезата на чл.7, т.1 от същия закон. Според чл. 7, т. 1 от ЗПГРРЛ, признава се за трудов стаж времето, през което лицата по чл. 1, т. 1 и 2 са били в затвори, трудововъзпитателни общежития, лагери и места за задържане, т. е законът презюмира, че лицата не са работили именно поради причина, че са изтърпявали наказание лишаване от свобода. Съгласно чл. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, обявява се политическа и гражданска реабилитация на лицата, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. и ако: т. 1 - осъдени по наказателни дела с изключение на осъдените от Народния съд 1944 - 1945 г., освен ако са реабилитирани по съдебен ред, деянията им са амнистирани или присъдите им са отменени по реда на надзора, или ако са осъдени от Трети тринадесетчленен състав на Народния съд по наказателно дело 3/1945 г.; т. 2 - незаконно задържани в поделенията на Министерството на вътрешните работи и други места. В чл.7, т.1 и т.2 от закона изрично са посочени лицата, по отношение на които, времето на изтърпяната репресия се зачита за трудов стаж, като въдворените в ТВО, лагери и други подобни места, не са включени в кръга на тези правоимащи лица. За лицата, въдворени в ТВО, лагери и други подобни места обаче, за разлика от лицата по чл.1, т.2 ЗПГРРЛ, както е посочил първоинстанционният съд, е предвидено изплащане на обезщетение по чл.2 от закона, за претърпени имуществени и неимуществени вреди. Наред с това, законодателят не би въвел различните хипотези (по т.1, т.2 и т.3), ако считаше, че всяко въдворяване следва да бъде определяно и като незаконно задържане на място, различно от поделенията на МВР. Съобразно изложеното, в случая е не може да бъде приложена нормата на чл. 1 от Постановление 139 на МС от 21.07.1992 г. вр. чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, съгласно която времето, признато за трудов стаж по реда на чл. 7, т. 1 от ЗПГРРЛ, се зачита за трудов стаж от I категория при пенсиониране. Неоснователни са наведените в касационната жалба оплаквания за наличието на кумулативни и самостоятелни по правна квалификация репресии вр. чл. 1, т.2 и т.3 ЗПГГРЛ. Събраните по делото доказателства, не подкрепят изложените твърдения. Първоинстанционният съд е постановил правилно решение, в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Не са налице касационните основания за неговата отмяна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение