Решение № 14026 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7946/2010 г.

Решение № 14026 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7946/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на кмета на село Тополчане, община Сливен против решение № 65 от 9.04.2010 г. постановено по адм. д. № 7/2010 г. по описа на Административен съд - Сливен. Иска се отмяна с довод за необоснованост и незаконосъобразност поради нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В допълнително становище като основания сочат, че общинската администрация не разполага с правомощия да установява факти и това е мотивирало кмета да издаде оспорения отказ. Считат, че съдът стеснително тълкува разпоредбата на чл. 542 от ГПК. Ответната страна Марийка Динкова Василева и заинтересованите страни не ангажират становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е по чл. 145 и сл. от АПК по жалбата на Марийка Василева против изричен отказ на кмета на кметство село Тополчане, община Сливен, обективиран в писмо изх. № ХVII-8-660/26.11.2009 г., с който й е отказано издаване на Удостоверение за наследници на Тяна Дончева, починала на хх.хх.хххх г. в гр. Сливен, съгласно акт за смърт № 320/3.07.1943 г. на Община - Сливен. За да уважи жалбата и отмени отказа, първоинстанционният съд е приел, че отказът е незаконосъобразен, защото в срока по чл. 57, ал. 2 от АПК административният орган не е положил всички усилия да изпълни вменени му с нормативен акт задължения. Съдът е посочил в решението, че с бездействието си административният орган е нарушил разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от АПК и чл. 21, ал. 2 и ал. 3 от АПК. Приел, че производството по чл. 542 от ГПК е неприложимо за случая, защото не се касае за изгубен или унищожен акт за гражданско състояние. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Правилно съдът е приел, че издаването на удостоверение за наследници е отказ за извършване на административна услуга и представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, защитата срещу който е по чл. 145 и сл. от АПК. Издаването на удостоверение за наследници е административна услуга № 18, която Община Сливен предлага на гражданите и е посочена в сайта на общината, съгласно чл. 15 от Наредбата за административното обслужване, Приета с ПМС № 246 от 13.09.2006 г., обн., ДВ, бр. 78 от 26.09.2006 г. Правилни са изводите на съда за неприложимост на производството по чл. 542 от ГПК, което се провежда само за установяване на факти с правно значение, които се удостоверяват с документ, съставен по надлежния ред, който или не е съставен или е съставеният е унищожен или изгубен. Факти с правно значение за наследяването са раждане, сключване на граждански брак и смърт. Недопустим е иск по чл. 542, ал. 1 от ГПК за удостоверяване на наследници. Съдебното производство по чл. 542, ал. 2 от ГПК е създадено за улеснение на гражданите, но отново само за случаите, в които има унищожен или изгубен регистър за гражданско състояние, а не на изгубен или унищожен регистър на населението. Идеята е по искане на кмета на общината, а не по искане на всяко заинтересовано лице, районният съд да установи факта на унищожаване или изгубване на регистъра за гражданско състояние и да разпореди съставянето на съответния регистър. Правилни са изводите на съда, че административният орган е постановил немотивиран акт. В случая са нарушени административнопроизводствените правила във връзка с издаване на индивидуален административен акт. Действащата нормативна уредба е Законът за гражданската регистрация, ДВ, бр. 67 от 27.01.1999 г., изменян многократно впоследствие, който регламентира два вида гражданска регистрация и съответно два вида регистри: 1.) относно гражданската регистрация на събитията раждане, брак и смърт се съставят регистри за гражданско състояние (чл. 3, ал. 1 от ЗГР), и 2.) за данни на физическите лица, включително родствени връзки между лица по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен, се съставят регистри на населението (чл. 3, ал. 2, чл. 5, т. 2 и чл. 8, чл. 22 - чл. 33 от ЗГР), състоящи се от личните регистрационни картони на лицата, които имат или са имали постоянен адрес в тази община. Данните се съхраняват в база данни към ЕСГРАОН. Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението е въведена с ПМС № 15/11.03.1977 г., с което е изменена и Наредбата за гражданско състояние, приета с ПМС № 117/30.08.1975 г. (отм., бр. 41 от 18.05.2004 г.). Дотогава са действали Правилник за водене на регистрите за гражданско състояние (обн., ДВ бр. 35 от 11.02.1950 г., отм. бр. 75 от 30.09.1975 г.) и Наредба за гражданското състояние - ДВ, бр. 75 от 30.09.1975 г. (редакция до изменението й с ПМС № 15/1977 г.), с които е установен ред и начин на регистрация на данни свързани с гражданското състояние и съответно са създавани и съхранявани регистри за актове за гражданско състояние. Вярно е, че съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗГР удостоверенията се издават от общинската администрация въз основа на регистрите на населението и в този смисъл са свидетелстващи документи. В случая смъртта е настъпила през 1943 г., към който момент не са водени специални регистри на населението с данните, които се съдържат сега в тези регистри и в личните картони на гражданите по Закона за гражданската регистрация. Общинската администрация освен това няма административно задължение да състави такива регистри на населението за свои граждани, починали преди 1977 г. Правният проблем е дали при липсата на такива регистри на населението, съответната общинска администрация може и е длъжна да издаде удостоверение за наследници. Неправилно е твърдението на касационния жалбоподател, че след като няма запазени "семейни регистри" в Община Сливен, такава административна услуга не може да бъде извършена. Регистрите за населението до 1979 г. са водени в книги регистри за всяко населено място, подредени по улици и номера на сгради, като са съставяни след всяко преброяване на населението: 1905 г., 1910 г., 1920 г., 1926 г., 1934 г., 1946 г., 1956 г., 1965 г., 1965 г., като са водени до 1979 г. Известни са като "семейните регистри", с образец, определен с Правилника за водене на регистрите на населението в общините обн., ДВ, бр. 194/30.08.1935 г. и са съставяни по адреси за всяко домакинство, като са записвани лицата, живеещи в дадено домакинство и роднини на главата на домакинството и на съпругата му, които се числят към други домакинства. Актуализирани са в периодите между две преброявания. Към момента на настъпване на смъртта на Тяна Дончева, починала на хх.хх.хххх г. действа Правилник за водене на регистрите по гражданско състояние (ПВРГС) ДВ, бр. 73 от 2.07.1929 г., и отм. с ПВРГС - обн., ДВ, бр. 35/1950 г.). Наследодателят на жалбоподателката е била гражданин на Община - Сливен, като видно от представените доказателства. С Правилника за забележаване на ражданията, женитбите и умиранията (ПЗРЖУ) 24.03.1893 г., отм. с ДВ, бр. 273/1907 г.) са въведени официални регистри по гражданско състояние относно ражданията, женитбите и умиранията, а актовете са съставяни в общината, където са се случвали събитията. В акта за раждане са вписвани данните за родителите. До 1929 г. регистрационната система относно гражданското състояние на лицата е двойна - в общината и в църквата. Следователно, при така функциониращата регистрационна система относно гражданското състояние на физическите лица, и съществуването на регистри за гражданско състояние в Община Сливен, за административния орган е налице задължение да събере служебно доказателства по чл. 35, ал. 1 от АПК и чл. 12 от Наредбата за административно обслужване относно преките наследници на наследодателя, починала на територията на гр. Сливен, на който е бил гражданин. При необходимост следва да поиска от заинтересованото лице, по чиято молба е започнало административното производство, да му окаже съдействие при събирането на доказателствата. Поради несъхраняването на семейните регистри за периода до 1950 г. от страна на Община Сливен, в които са отразени родствените връзки, кметската администрация на с. Тополчане, респективно общинската администрация относно преките наследници и наличието на преживяла съпруга, регистрите за гражданско състояние съдържат информация, която административният орган е длъжен да издири. В този смисъл е и постоянната практика на ВАС - решения по адм. д. № 15420/2008 г., адм. № 12864/2009 г. и адм. д. 458/2010 г. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, и като се вземат предвид правните изводи, изложени от Върховния административен съд, III отделение, настоящият съдебен състав,