Решение № 6799 от 7.7.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Чизели Трейд ЕООД, против Решение 1517/22.11.2021 г., постановено по административно дело 427/2021 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед РД0700-68/03.02.2021 г. на Кмета на Община Бяла. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение поради неправилно приложение на материалния закон, като се оспорват възприетите от съда правни изводи за законосъобразност на оспорения акт, като се обосновава неговата незаконосъобразност и се иска произнасяне на касационната инстанция в този смисъл. Касационната жалба се поддържа от адвокат Мичев, който моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции, съгласно списък по чл. 80 ГПК. Ответната страна Кмет на Община Бяла се представлява от адвокат В. Маркова, която оспорва касационната жалба и изразява становище в подкрепа на оспорения съдебен акт по съображения, развити писмен отговор. Бяла Роял клуб ЕООД посредством писмен отговор също оспорва касационната жалба, с молба да бъде оставена без уважение. Упълномощеният адвокат претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от касационния жалбоподател. Ответникът М. Искренов, редовно призован, не се явява и не взема становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С оспорената заповед, е одобрен Подробен устройствен план План за регулация и застрояване на УПИ XI-20 в кв. 227, с идентификатор на ПИ 07598.227.25 по КККР на гр. Бяла, обл. Варна в обхвата на ЗВКО Чайка, гр. Бяла, община Бяла, според предложения проект на ПРЗ. Заповедта е постановена по повод заявление на М. Искренов собственик на процесния имот, за който е установено, че представлява неурегулиран поземлен имот поради неприложена първа регулация. Заповедта е издадена на основание чл. 16, ал. 1 ЗУТ, като с планът се предвижда имотът да се урегулира като от него се отнемат 30 кв.м. за улица, след което площта му се редуцира на 320 кв.м., предвижда се и свободно стоящо ниско застрояване, като застройката отстои на 3 м. от улицата и на 1 м. от дъното на парцела. Съдебният състав на Административен съд Варна е отхвърлил подадената жалба, развивайки мотиви за законосъобразност на оспорената заповед. Възприетите от съда правни изводи, касаещи съответствието на заповедта с материалния закон, не се споделят от настоящата инстанция, тъй като не съответстват на установените по делото факти и на приложимите разпоредби. На първо място, следва да се отчете, че конкретният случай не попада под приложното поле на разпоредбата на чл. 16 ЗУТ, което обуславя материална незаконосъобразност на заповедта на това основание. Планът по чл. 16 ЗУТ се одобрява за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план, като с него се определят необходимите площи за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура публична собственост. В цитираната норма не случайно е използван изразът територии, което предполага, че план по чл. 16 ЗУТ се одобрява само когато се касае за съвкупност от съседни поземлени имоти със сходни характеристики и преобладаващо предназначение, в който смисъл е § 5, т. 8 ДР ЗУТ. В конкретния случай, предмет на урегулиране е само един неурегулиран поземлен имот, поради което е следвало да се пристъпи към одобряване на план по чл. 17 ЗУТ, а не по чл. 16 ЗУТ. На следващо място, неправен е изводът на първостепенния съд, който е изключил приложението на чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗУТ, определящ минималните размери за лице и повърхност на поземлен имот при урегулирането му за ниско жилищно застрояване, тъй като се касаело за първа регулация. В чл. 19 ЗУТ са уредени хипотези, при които се намаляват изискуемите по ал. 1 размери, но не са разписани хипотези, които напълно да изключват приложението на тази норма. Напротив, посочените размери следва да се съблюдават при всяко едно урегулиране на поземлен имот, дори и когато се касае за маломерен неурегулиран поземлен имот, какъвто е процесния, в който смисъл е разпоредбата на чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Настоящият съдебен състав не споделя и възприетия от Административен съд Варна извод за това, че предвидената с плана линия на застрояване, която отстои на 1 м. от дъното на имота, не била в нарушение на закона, тъй като застрояването е показано с пунктирани линии, тоест било препоръчително, а не задължително. Безспорно това разстояние не отговаря на изискването, разписано в чл. 31, ал. 1, т. 2 ЗУТ, определящ нормативите за разстояния на сградите на основното застрояване при ниско жилищно застрояване, което следва да е най-малко 5 метра. Нормативно изискуемите разстояния между сградите на основното застрояване и регулационните граници на имотите, както и през улицата са определени в разпоредбите на чл. 31 36 ЗУТ. Допуснато с плана за застрояване нарушение на някоя от тези разпоредби определя наличието на намалени разстояния, което води до заинтересуваност по чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ, както правилно е приел съдът за оспорващото дружество. Процесното застрояване е показано с ограничителни линии, тоест линии, до които може, но не е задължително да се разполага бъдещата сграда на основно застрояване в УПИ XI-20. Този факт обаче не означава, че на тази фаза от устройственото планиране, която е одобряване на план за застрояване, би могло се игнорира изискването по чл. 31, ал. 1, т. 2 ЗУТ, с мотива, че конкретното застрояване ще се предели в процеса на проектиране на конкретния строеж, тъй като едно такова становище напълно би обезсмислило съществуването на тази норма. Разпоредбата на чл. 31 ЗУТ е приложима за всяко бъдещо застрояване, независимо дали е показано със задължителни или ограничителни линии, поради което е следвало да бъде съобразена от съда. Предвид изложените мотиви, се налага изводът, че съдебното решение е постановено при неправилно приложение на закона, поради което следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени Заповед РД0700-68/03.02.2021 г. на Кмета на Община Бяла. При този изход на спора, в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят част от сторените разноски в хода на двете съдебни инстанции. Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение се явява основателно, с оглед действителната фактическа и правна сложност на спора и извършените процесуални действия от упълномощения адвокат, така, че заплатения адвокатски хонорар за настоящата съдебна инстанция следва да се намали от 3600 лева на 1800 лева. Следователно, общият размер на разноските за двете съдебните инстанции, които следва да се възстановят е 3223 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,