Решение № 8480 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 279/2017 г.

Решение № 8480 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 279/2017 г., VII о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главен инспектор в отдел "Контрол на храните" при Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - П., против Решение № 495 от 08.11.2016 г. по адм. дело № 687/2016 г. на Административен съд П. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и при необоснованост на съдебния акт - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е възприел и приложил Регламент № 1308/2013 г. на ЕС, тъй като той не се отнася за сурови храни, а се отнася за друга категория храни - преработени храни, които имат различни характеристики и критерии за безопасност. Счита, че съдът неправилно е възприел, че актът е немотивиран относно срока на годност на гъбите и не може да бъде преценено съответствието му с материалния закон в тази му част. По изложените съображения се прави искане касационната инстанция да отмени обжалваният съдебен. Ответникът - "Л. Б. ЕООД енд КО" КД, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените в производството разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок и от страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Производството по адм. дело № 687/2016 г. на Административен съд П. е било образувано по жалба на "Л. Б. ЕООД енд КО" КД, против предписание № 0000407 от 04.08.2016 г. на главен инспектор при ОДБХ - П. С обжалваното решение съдът е отменил процесното предписание. За да постанови този резултат е приел, че оспореното предписание е издадено от компетентен орган, но при липса на мотиви, в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила. Посочил е, че в случая приложените норми на чл. 17 и чл. 18 от Закона за храните (ЗХ) са общи, препращат към подзаконови нормативни актове и разработени ръководства за прилагане на добри практики и за внедряване на системата за анализ на опасните и критични контролни точки при производството и търговията с храни, както и към системата за управление на безопасността на храните или система за анализ на опасностите и критични контролни точки. Установил е, че в случая като не са посочени конкретните разпоредби на съответните наредби, както и цитираните изисквания, органът е поставил в невъзможност дружеството да се защити, което е нарушение на административнопроизводствените правила. Установил е също, че гъбите следва да се причислят към посоченото в Приложение Х, т. 1, буква "г" от Регламент 1169/2011 г. изключение, доколкото правото на съюза в други разпоредби ги приравнява на плодове и зеленчуци. С оглед на това, съдът е приел, че по отношение на пресните гъби следва да се прилага изключението за посочване на срок за минимална трайност, когато се продават без да са обелени, нарязани или обработени по подобен начин. Така постановеното решение е правилно. От фактическа гледна точка се установява, че със Заповед № РД 11-1354/25.07.2016 г. на Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните на директорите на ОДБХ е наредено да организират засилени проверки на местата за продажба на плодове и зеленчуци. Във връзка с посочената заповед е издадена и Заповед № 1372/25.07.2016 г. на директора на ОДБХ - П., с която е наредено на служителите на отдел "Контрол по храните" при ОДБХ П. да извършат засилени проверки на местата, предлагащи пресни плодове и зеленчуци на територията на ОДБХ П. На 04.08.2016 г. от д-р Л. П. - главен инспектор, и В. К. - инспектор в ОДБХ-П., е извършена тематична проверка на супермаркет "Лидл" в гр. П., бул. "Г. Кочев". Резултатите от проверката били отразени в доклад за извършена инспекция, в който е посочено, че етикетите поставени върху потребителските опаковки на пресните гъби не са в съответствие с изискванията на чл. 17 и чл. 18 от Закона за храните (ЗХ) за гарантиране на безопасността на храните и чл. 9 от Регламент № 1169/2011 г. На основание чл. 30а, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 4 от ЗХ е било издадено предписание № 0000407/04.08.2016 г., с което е предписано: "При предлагането на пресни гъби да се предоставят данни за условията на съхранение и срока на годност при конкретни условия, съгласно изискванията на Регламент № 1169/2011 г. За гарантиране на тяхната безопасност е необходимо при приемането им да се изисква наличието на тази информация на етикета при предлагането на пакетирани гъби, а при продажба в насипно състояние, данните да са посочени в придружаващите документи на гъбите". Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореното предписание е издадено от компетентен орган в предписаната от закона писмена форма, но същото не съдържа фактически основания - мотиви за неговото издаване. Посочването на общностен регламент, без да се изяснят всички обстоятелства от значение за случая и без да се конкретизира неговата относимост към конкретния казус, не може да покрие изискването за мотивираност на акта. Общото изписване на регламента, както и посочването "при предлагането на пресни гъби да се предоставят данни за условията на съхранение и срока на годност при конкретни условия" не дава възможност на адресата да разбере в какво се състои нарушението му и с оглед на това, какво да бъде корекционното му поведение. Посочените правни разпоредби - чл. 30а, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 4 от ЗХ, не изясняват фактите по конкретното нарушение и не дават представа за нарушената материално-правна норма, касаеща етикетите, поставени върху потребителските опаковки на пресните гъби, още повече при многобройните хипотези предвидени в разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗХ. Неоснователен е касационният довод, че предписаната мярка съответства на допуснатото нарушение и оспореното предписание е мотивирано. Високата степен на регулация, която е установена с нормите на европейското право и многообразието на възможните негови нарушения, изискват органът ясно да посочи установеното от него нарушение, да го посочи чрез релевантните правни норми и по този начин да мотивира волеизявлението си. Само тогава актът ще е мотивиран и съдът ще може да извърши контрол за неговата законосъобразност, а адресатът на акта ще може ефективно да упражни правото си на защита. Настоящият състав счита за неоснователно и възражението, че посочването в оспореното предписание на Регламент 1169/2011 г. и чл. 30а, ал. 1 и чл. 30, ал. 1, т. 4 от ЗХ е достатъчно, за да може да се приеме, че са налице фактически и правни основания за издаването му. Изискването за включване на фактически правни основания при издаване на един административен акт е пряко проявление на подзаконовия характер на дейността на административните органи. Всеки административен орган действа само въз основа и в рамките на закона. Това налага необходимостта от контрол за законност на неговия акт, а от друга, за да може адресатът на акта да установи точно неговото съдържание и да може да осъществи ефективно защитата си, да бъдат изложени фактическите и правни основания, които са мотивирали органа да направи конкретното волеизявление. В случая няма спор, че фактически и правни основания са посочени в акта. Въпросът е какви са тези основания, техния обхват и пълнота, и дават ли те възможност да се изпълни основното им предназначение - да се установи волята на органа. Фактическите и правни основания за издаване на един акт могат да бъдат изложени и в акт, различен от този, който обективира волята на органа. Необходимо е обаче това да е акт, който е издаден преди или най-късно до издаването на акта, който да е приобщен към преписката и въз основа на него органът да е направил изводите си. В конкретния случай предписанието е издадено на основание съставен доклад за извършена инспекция в обект за производство и търговия с храни. Изложените фактически и правни основания в доклада представляват неразделна част от мотивите на самото предписание. В доклада органът е изложил фактите, въз основа на които е приел, че е налице нарушение. Органът обаче не е посочил защо за пресните гъби би следвало да се посочва срок на годност вместо срок на минимална трайност, както и защо се приема, че пресните гъби, които в случая не са обелени, нарязани или обработени по подобен начин, са храни, бързоразвалящи се от микробиологична гледна точка. От доклада за извършената инспекция и от предписанието не става ясно защо органът е приел, че предлагането на пресни гъби изисква да се предоставят данни за условията на съхранение и срока на годност. Като е извършил контрол и е установил несъответствие с нормативните изисквания, от изложеното в предписанието и доклада към него не става ясно защо предлагането на този продукт е в нарушение на регламента. Разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 4 от ЗХ задължава органа да посочи в писмен вид конкретно установеното отклонение, а не да посочи нормативния акт, от който счита, че е налице отклонения. В случая органът не е приобщил към акта си фактите, установени от него и не е посочил вида на твърдяното от него нарушение. Това прави акта му лишен от фактически и правни основания. Нарушението действително е такова, че не дава възможност на съда да извърши контрол за законосъобразност. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, и като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по делото "Л. Б. ЕООД енд КО" КД за присъждане на разноски в касационната инстанция в размер на 704,10 лв., представляващи адвокатско възнаграждение по представен Договор за правна защита и съдействие от 27.03.2017 г., се явява основателна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,