Решение № 3788 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16085/2009 г.

Решение № 3788 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16085/2009 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Надежда-2-Али Карамолла" - гр. Сърница срещу решение № 1387/29.10.2009 г. по адм. д. № 2104/2008 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт № 1300-800241 от 29.07.2008 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пазарджик, потвърден с Решение № 721 от 03.10.2008 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив за определено задължение за 2002 г. по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за довнасяне в размер на 12 396, 55 лв. и лихви за забава в размер на 8 528, 86 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, съобразно с представените пред касационната инстанция писмени доказателства от касатора. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че в хода на административното и съдебно оспорване на РА жалбоподателят не е доказал реалност на доставките на услуги - добив и сеч на дървен материал и транспортни услуги по фактури издадени от: ЕТ "Георги Стойков 2002", ЕТ "Алекс-Красимир Владов", ЕТ "Жеси-Димитър Бельовски" и "Минимекс" ЕООД. Решението е правилно. Констатирано е в хода на административната процедура недоказана реалност на доставки на услуги по данъчни фактури издадени от ЕТ "Георги Стойков 2002", ЕТ "Алекс-Красимир Владов", ЕТ "Жеси-Димитър Бельовски" и "Минимекс" ЕООД. По същите данъчни фактури е отказано право на данъчен кредит с РА № 1300-731/02.11.2007 г. на ТД на НАП Пазарджик, като в частта за определения пряк данък поради непризнати разходи по същите фактури, решаващият административен орган - ДД "ОУИ" Пловдив е отменил РА и е върнал преписката за нова ревизия. Оспореният пред първоинстанционния съд РА е издаден при втората ревизия. Констатациите на ревизиращите органи са на база извършени насрещни проверки на всеки един от доставчиците по спорните фактури, които не са открити на данъчните им адреси и не са представени каквито и да е доказателства от счетоводствата им. По отправени искания до 14 броя Държавни лесничейства и Държавни дивечовъдни стопанства, са постъпили отговори, от които се установява, че нито едно не е издавало разрешително за дърводобив на касатора. Представените договори за съвместна дейност са с други търговци, за които се твърди, че е осъществено закупуван материалът по т. нар. "цени на корен", т. е. без да е включена цената на сечта и извозването. Приетата по делото експертиза не дава категоричен отговор дали цената на закупения дървен материал е с включена цена на сеч и извозване, но "с голяма вероятност може да се твърди, че от тези доставчици е закупуван материала, без да е включена цена на сечта и извозването". Правилно съдът не е кредитирал в тази част заключението, а го е обсъдил наред с останалите доказателства, а именно: липса на каквито и да е доказателства, че сечта и транспортните услуги са осъществени от доставчиците, издали оспорените фактури, като неотразяващи реални стопански операции. Представените пред касационната инстанция доказателства са съществували и е могло да бъдат представени от жалбоподателя пред първоинстанционния съд, доколкото същият е считал, че доказват относими към спора факти. Това е могло да стане и с поставяне на задача на вещото лице, но след като такава не е поставена от жалбоподателя, по чието искане е допусната експертизата, води до изводът, че тези доказателства не са били от значение за спора, поради което жалбоподателят е счел да не ги представя. Попълването на доказателствения материал по делото с относимите за спора доказателства е единствено в правомощието на оспорващия и неосъществяване на едно или друго процесуално действие във фазата по същество не попада в касационните основания за отмяна на обжалваното съдебно решение по чл. 209, т. 3 от АПК, на които се позовава касатора. Както сам касационният жалбоподател излага в касационната си жалба, по същите данъчни фактури, на същото основание - поради липса на доказани реални доставки е отказан данъчен кредит с влязъл в сила РА. Първоначалния РА е бил частично отменен от горестоящия административен орган за извършване на нова ревизия относно определените задължения по чл. 35 ЗОДФЛ и при извършването на новата ревизия ДЗЛ не е представило необходимите за това доказателства, за да установи по безспорен начин реално осъществени доставки, за които е отчел разходи. Служебното начало на което се позовава касатора - чл. 37, ал. 1 от ДОПК, съдържа две предпоставки на събиране на доказателства: служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта. Видно от данните от насрещните проверки осъществени в хода на ревизията, данните са за ненамиране на доставчиците на адресите им. Тази разпоредба от ДОПК не следва да се тълкува като освобождаващо ДЗЛ от задължението да ангажира доказателства за факти, за които твърди, че са настъпили, а напротив - ангажирана е неговата отговорност чрез предоставената му от разпоредбата инициатива да ангажира доказателства в хода на ревизията, за която е уведомен по съответния ред. Притежаването на данъчни фактури не е достатъчно да обоснове реалност на отразените в същите стопански операции. При оспорване на фактурите относно отразените в тях стопански операции, в тежест на ползващия се от правата по тези документи е да докаже, че отразените във фактурите стопански операции действително са осъществени. Законодателят не предпоставя признаването на разходи само с формалното им документално оформяне, ако то не е свързано с реални стопански операции. Недоказана реална доставка, макар и документално оформена в счетоводството, не поражда права за ДЗЛ, както по отношение на косвени, така и по отношение на преките данъци. Законът при всички случаи, независимо дали се касае за определяне на косвени или на преки данъци изисква, преди всичко, доказателства за реалност на доставката, а след това и за правилното й счетоводно отразяване. От страна на жалбоподателя и в хода на повторната ревизия, както и в хода на съдебното оспорване на РА, не са представени доказателства относно реалност на стопанските операции, за които са осчетоводени разходите, оспорени от ревизиращите органи. Разпределението на доказателствената тежест е указано на страните по спора от първоинстанционния съд още при насрочване на делото в открито заседание. В Глава деветнадесета от ДОПК "Съдебно обжалване" липсва изрична регламентация за правилата на доказване и приложими, съгласно препращащата разпоредба на § 2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК, са общите правила от Глава четиринадесета от ГПК "Доказателства" и по-специално - чл. 153 и чл. 154, ал. 1 от ГПК, съгласно които на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях, както и че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. При така установените по делото факти, които не доказват по безспорен начин осъществени реални доставки на услуги от доставчиците, издали спорните фактури, правилно съдът е приел, че РА с отказът да бъдат признати разходи, поради недоказаност на реално осъществени стопански операции по тях - услуги: сеч и транспорт на дървесина, е законосъобразен в оспорената част за преобразуване на финансовия резултат с тези разходи и определяне на допълнително данъчно задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). По изложените съображения решението на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу РА, който е приет за законосъобразен, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,