Решение № 3885 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1184/2022 г.

Решение № 3885 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1184/2022 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община "Родопи" против решение № 2330 от 26.11.2021 г. по адм. дело № 1760/2021 г. на Административен съд- Пловдив, с което е отменена заповед № 511/11.05.2021 г. на същия административен орган, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ "пристройка към жилищна сграда", находяща се в м. "Калето", ПИ с идентификатор 77373.12.76 в землището с. Храбрино. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от представените доказателства. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта за премахване на строежа да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът Г. К. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото и служебно провери валидността и допустимостта на оспорения съдебен акт съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд – Пловдив, с което е отменена заповед № 511/11.05.2021 г. на кмета на община Родопи, е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от представените доказателства. Решаващият съд правилно приема, че заповедта, предмет на оспорване, е издадена от компетентен орган, при спазване изискванията за форма и на административнопроизводствените правила. Заключението на първоинстанционния съд за отмяна на административния акт поради противоречие с материалния закон, обаче е неправилно и не се споделя от настоящия състав. Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. По делото е установено, че с оспорената заповед на жалбоподателя пред първата инстанция и ответник в настоящото производство, в качеството на извършител, е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ "пристройка към жилищна сграда", изградена в ПИ с идентификатор 77373.12.76, м. "Калето", в землището на с. Храбрино. Пристройката е с размери 2. 50/3. 22 м. и височина 2. 00 м. Изградена е от хоризонтални и вертикални дървени греди върху зидария от каменни плочи на калов разтвор. Стените са от стиропор и гипсокартон, изолирани с вата, като на фасадата са поставени два прозореца с PVC дограма. Покривът на пристройката е двускатен и представлява бетонови керемиди върху дървена конструкция. Подът е от каменни плочи, настлан с теракот, а стените са облицовани с фаянс. Поставени са душ и тоалетна чиния и са изпълнени акумулаторно ел. захранване и водопровод. Пристройката е изградена след 2013 г. без разрешение за строеж и одобрен проект. При тези факти изводът на административния съд за постановяване на заповедта в нарушение на материалноправни разпоредби е незаконосъобразен и не се обосновава от събраните доказателства. Обратно на възприетото от административния съд, настоящата инстанция стигна до извода, че предпоставките на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ са изпълнени и издадената заповед е постановена при спазване на материалноправните изисквания на разпоредбата. Нареденият за премахване обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Същият е от пета категория (чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ) и за неговото изграждане са необходими разрешение за строеж съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ и одобрен проект. В случая такива не са издадени, поради което по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен. Съображенията на административния съд, че описаната в заповедта пристройка представлява преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, който не подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, са незаконосъобразни и в противоречие с доказателствата. Разпоредбите на чл. 56, ал. 1, чл. 57, ал. 1 ЗУТ и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ очертават кръга на преместваемите обекти, като въвеждат като критерии конструктивните характеристики и предназначението на обектите. В случая пристройката, предмет на заповедта за премахване, няма характеристиките на преместваем обект както в конструктивно отношение, така и с оглед на предназначението, тъй като не се използва за увеселителни, търговски или други обслужващи дейности, а представлява санитарен възел с душ към жилище. Изводът на съдебния състав, че пристройката се използва за съхранение на стопански инвентар също не се подкрепя от доказателствата, тъй като се опровергава от заключението на изслушаната съдено – техническа експертиза, която подробно описва конструктивните характеристики на строежа и неговото предназначение. Съобразно събраните доказателства следва да се приеме, че стоежът е изпълнен след 2013 г. Този извод се обосновава от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза, както и от представения нот. акт, според който имотът, в който е изпълнен строежа, е придобит от жалбоподателя през 2013 г. С оглед времето на извършване на строителството строежът не попада приложното поле на § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ и не може да се определи като търпим. Ето защо същият подлежи на премахване и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Ето защо като достига до извод в обратен смисъл и отменя административния акт, първоинстанционният съд постановява неправилно решение, което противоречи и на материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. По изложените съображения решението на Административен съд – Пловдив следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Г. К. против заповед № 511/11.05.2021 г. на кмета на община "Родопи" да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора, направеното искане и обстоятелството, че жалбоподателят касационното производство и ответник пред административния съд пред двете съдебни инстанции се представлява от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, ответникът по касационната жалба и жалбоподател пред първата съдебна инстанция Г. К. следва да заплати на община "Родопи"- юридическото лице, в чиято структура е административният орган, сумата 200. 00 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт общо за двете съдебни инстанции (по 100. 00 лв. за всяка инстанция). По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,