Решение № 15925 от 2.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13128/2011 г.

Решение № 15925 от 2.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13128/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Анчева Производство по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Димитринка Тодорова Янчева и Пламен Димитров Янчев са подали искане за отмяна на влязло в сила решение № 6099/11.05.2010 г., постановено по адм. д. № 10867/2009 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, с което е оставено в сила решение № 785/12.05.2009 г. постановено по адм. дело № 2303/2008 г. по описа на Административен съд - Варна. В искането за отмяна с посочено правно основание по чл. 239, т. 1 АПК се поддържа, че е налице новооткрито писмено доказателство от съществено значение за делото - акт за узаконяване на кафе-бар, идентичен с подлежащия на премахване и описан в заповед № РД-14-451/26.05.2008 г. на зам. началника на ДНСК - София незаконен обект. Твърди се, че поради различното наименование на обекта в акта и титула за собственост на искателите, последните не са били известени за съществуването му и обективно не са могли да се снабдят с препис за нуждите на съдебното производство. По същата причини и вещото лице по изслушаната пред решаваща инстанция съдебно-техническа експертиза е изтъкнало, че за процесния строеж има одобрени работни (инвестиционни) проекти, извършено е заснемане за узаконяване, но няма издаден акт за узаконяване. Ответникът - началникът на ДНСК - София, чрез процесуалния си представител юрк. Шалдупова застъпва становище за неоснователност на искането. Ответникът - Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областния управител на област Варна, е депозирал становище с доводи за за неоснователност на искането. Върховният административен съд, петчленен състав, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира следното: С решение № 6099/11.05.2010 г., постановено по адм. д. № 10867/2009 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение е оставено в сила решение № 785/12.05.2009 г. постановено по адм. дело № 2303/2008 г., по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на Димитринка Тодорова Янчева и Пламен Димитров Янчев, срещу заповед № РД-14-451/26.05.2008 г. на зам. началника на ДНСК - София, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с § 5, ал. 3 от ПЗР на ЗУЧК, е наредено премахването на незаконен строеж, наименован "Заведение за хранене с открити тераси", изпълнен частично на територията на морски плаж "Бяла - централен II", гр. Бяла, Варненска област. За да мотивират този резултат съдилищата са приели, че заповедта касае заведение за обществено хранене с две открити тераси, изградено през периода 1992 -1996 г., без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. Извършеното строителство е квалифицирано като строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, извършен без строителни книжа, поради което е незаконен както по смисъла на посочената в заповедта разпоредба на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, така и съобразно приложимите разпоредби на действалите към датата на извършване на строителството ЗТСУ и Правилника за неговото приложение. Съгласно поддържаните в настоящото производство доводи, отмяната се иска на основание ново обстоятелство от съществено значение за спора, каквото съставлява акт за узаконяване № 1 от 21.04.1997 г. на кафе-бар, издаден от Главния архитект на Община Бяла, който не е бил известен на страните и за чието съществуване са узнали на 15.07.2011 г. Считано от тази дата, искането за отмяна е допустимо, като подадено в сроковете по чл. 240 АПК. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1-ва АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Следователно, отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Страната трябва да не е знаела за новите факти. Друго изискване на закона е новите факти да имат съществено значение за решаването на делото. Следователно новите обстоятелства, визирани в чл. 239, т. 1-ва АПК представляват юридически или доказателствени факти, относими към спорното право, които са съществували, но не са били включени във фактическия материал при решаване на делото поради това, че не са могли да бъдат известни на страната или поради това, че тя не е могла да се снабди с писмени доказателства за тях. По хипотеза те са извънпроцесуални и са относими към спорното право, в случая правото на отмяна на съдебното решение. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговото произнасяне да е неправилно. Именно по тази причина като основания за отмяната могат да служат новооткрити или новосъздадени доказателства само относно обстоятелства (правно или доказателствено значими), съществували към момента, в който са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото, т. е. - към момента на приключване на устните състезания. В контекста на изложената правна регламентация, искателите твърдят, че на 15.07.2011 г. са узнали за съществуването на акт за узаконяване № 1/21.04.1997 г. на извършено строителство на "кафе-бар, намиращ се в гр. Бяла, алеята за морето", който обект, видно от представеното удостоверение № РД-4400-1205/1/21.07.2011 г. на директора на дирекция "УТОС" при Община - Бяла е идентичен със снек-бар "Лъки", описан в титула им за собственост - нот. акт. № 177, том. I, рег. 1604, дело 174/17.02.2006 г. на нотариус с район на действие - района на гр. Варна. В тази насока представят и удостоверение от 22.07.2011 г., където изрично е посочено, че копие от акт № 1/21.04.1997 г. им е връчен на 21.07.2011 г. При това положение актът за узаконяване е ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, т. к. макар и създаден преди приключване на устните състезания по делото, по което е постановено първоинстанционното решение (15.04.2009 г.), не е бил известен на искателите поради различната идентификация на строежа и те обективно не са могли да го приобщят към доказателствения материал по делото. Същевременно обстоятелството, че Гл. архитект на Община Бяла е узаконил кафе-бар, изграден в отклонение на одобрения архитектурен проект, е пряко относимо към спора за законосъобразността на заповед № РД-14-451/26.05.2008 г. на зам. началника на ДНСК. Следователно представеното доказателство е от значение за делото по смисъла на чл. 239, т. 1-ва АПК. Същото установява юридически факт, относим към спора - предмет на решението, поради което и обосновава наличие на релевираното отменително основание по отношение второинстанционния акт на Върховния административен съд, с който е потвърдено решението на Административен съд - Варна. С оглед изложеното искането на Димитринка Тодорова Янчева и Пламен Димитров Янчев е основателно и следва да бъде уважено. Разноски не се претендират, поради което и не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,