Решение № 6076 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8211/2014. г.

Решение № 6076 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8211/2014. г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - гр. Плевен чрез пълномощника му мл. юрисконсулт Кънова срещу решение № 224 от 7.05.2014 г. по административно дело № 56/2014 г. на Административен съд Плевен. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. По-конкретно твърди, че е необоснован изводът на административния съд, че в процесната заповед липсват мотиви, съответстващи на посоченото правно основание за издаването й. Заявява, че от данните по административната преписка безспорно се установява, че целта на косовския гражданин не е продължително пребиваване на територията на Република България, а да се използва страната като транзитен пункт към Германия. Иска се отмяна на решението и като се постанови ново по съществото на спора, да се отхвърли като неоснователна жалбата на Годанчи Арбен срещу заповед рег. № 42 от 6.01.2014 г. на ВНД директора на ОД на МВР - Плевен. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Срещу решението е постъпила и втора касационна жалба от Годанчи Арбен (GODANCI ARBEN) чрез пълномощника му адв. Велизаров, с която се оспорва първоинстанционният съдебен акт, в частта му в която съдът не се бил произнесъл по същество. Оспорва се твърдението на първия касатор, че бракът на чужденеца с българската гражданка бил фиктивен. В частта, в която съдът не се е произнесъл по същество, се иска отмяна на съдебния акт, а в останалата част решението било правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище, че касационната жалба на директора на Областна дирекция на МВР - гр. Плевен е основателна, а тази на Годанчи Арбен - неоснователна. Върховният административен съд, седмо отделение, намира подадените касационни жалби за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. За да се произнесе по съществото им, намира за установено следното: С оспореното пред настоящата инстанция решение, Административен съд Плевен е отменил по жалба на Годанчи Арбен заповед за отказ за издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България рег. № 42 от 6.01.2014 г. на ВНД директора на ОД на МВР - Плевен и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по заявлението на чужденеца от 25.11.2013 г. съобразно мотивите на решението. За да постанови този правен резултат, решаващият състав е приел за установено от фактическа страна, че на 25.11.2013 г. Годанчи Арбен подава заявление до административния орган, с което иска да му бъде предоставено право на продължително пребиваване в Република България, тъй като съжителства със съпругата си Гюлтян Асанова, която е българска гражданка и живее в гр. Плевен, на конкретно посочен адрес. В ОД на МВР Плевен е постъпило становище от ТД "НС", в което се сочи, че службата не възразява молбата на лицето да бъде уважена, тъй като няма данни същият да представлява заплаха за националната сигурност на страната, но от поведението му може да се направи извод, че вероятно бракът му е фиктивен. По делото са приобщени попълнени от Годанчи Арбен и съпругата му Асанова въпросници по чл. 26, ал. 3 от ЗЧРБ, от съдържанието на които се прави заключение, че двамата не могат да посочат съществени неща един за друг. При беседата с Асанова, същата е заявила, че пребиваването на съпруга й е необходимо, за да могат двамата да заминат за Германия, където тя работи в казино. Това намерение лицата са заявили и пред полицейските инспектори към служба "Миграция", за което същите са свидетелствали и в рамките на съдебното производство. По делото са представени адресни карти за регистрация на чужденеца в хотел "Фейс" в гр. Плевен, където съшият е пребивавал за периода 21.11-24.11.2013 г. и 7.12-10.12.2013 г. При тези данни е направено предложение за изготвяне на отказ по чл. 10, ал. 1, т. 22 от ЗЧРБ - както е прието, че целта на влизането и пребиваването на Арбен е да използва страната като транзитен пункт за миграция към трета страна - Германия. На 6.01.2014 г. е издадена процесната заповед. При така установената фактическа обстановка, административният съд е направил извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но за да постанови процесния отказ, административният орган е посочил фактическо основание, което не съответства на посоченото в заповедта правно основание за издаването на същата. Последното съдът е приел, че представлява пречка да извърши преценка по съответствието на оспорения пред него административен акт с приложимия материален закон, което го е мотивирало да отмени административния акт и да върне делото като преписка за произнасяне на органа с нова заповед. Оспореният съдебен акт е неправилен. Решаващият съд правилно е установил фактическата обстановка, поради което е ненужно същата да се приповтаря. Спорът е дали е обоснован изводът на съда за несъответствието между фактическото и правно основание за издаване на процесния административен акт. Съгласно приложимата към спора разпоредба на чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 22 от ЗЧРБ отказва се издаване на разрешение за продължително пребиваване, когато има данни, че целта на влизането и пребиваването на чужденеца е да се използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава. Административният орган е формирал извод за наличие на цитираната предпоставка за отказ въз основа на установеното при проведените беседи с цел придобиване на информация за наличието на данни по чл. 26, ал. 3 и ал. 4 от ЗЧРБ с Годанчи Арбен и съпругата му Гюлтян Асанова, че последните не са могли да посочат важни неща един за друг, както и че при проведената беседа на служители към дирекция "Миграция" с Асанова, същата недвусмислено е заявила, че пребиваването на съпруга й е необходимо, за да заминат и двамата за Германия, където тя към настоящия момент работи. За да бъде законосъобразен постановеният отказ за предоставяне на пребиваване на основание чл. 10, ал. 1, т. 22 от ЗЧРБ следва да се установи наличие на специфична цел у чужденеца - да се използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава. Съгласно Тълковния речник на българския език "миграция" означава преселване в друго населено място или държава. В случая необосновано административният съд е приел, че липсват данни за това, като се е фокусирал да изследва обстоятелството дали бракът между Годанчи Арбен и Гюлтян Асанова е фиктивен. По делото безпротиворечиво са установени следните факти - Годанчи Арбен е чужденец, роден в Косово, който е влязъл на територията на страната с виза "Д" на 20.11.2013 г. поради брак с българска гражданка, която към датата на протичане на административното производство работи в казино в Германия. Съществено значение в случая за установяване наличието на специфичната цел имат данните от беседата с Асанова, в която тя е заявила изрично, че пребиваването на съпруга й е необходимо, за да заминат двамата за Германия, където тя работи към този момент. Тези намерения, вече и от двамата съпрузи, отново са изрично декларирани и пред инспекторите към служба "Миграция" (св. Господинова и св. Трендафилов - лист 139 и 140 от първоинстанционното дело). Именно в контекста на установеното намерение чужденецът да придобие право на продължително пребиваване на територията на Република България, за да може свободно да се придвижва на територията на страните-членки на Европейския съюз (и по специално на територията на Германия и съответно да работи там), в рамките на административното производство са събрани доказателства, че бракът между съпрузите е фиктивен (справката от ДАНС, адресните карти от хотел, обстоятелството, че съпрузите не съжителстват заедно, фактът, че същите не могат да посочат съществени неща един за друг). Видно от съдържанието на оспорената заповед, като фактическо основание за издаването на същата е посочена специфичната цел у чужденеца - да се използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава, което кореспондира и с посоченото правно основание - чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 22 от ЗЧРБ. Като е приел противното, Административен съд Плевен е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, същият следва да бъде решен по същество с отхвърляне първоначалната жалба против отказа на директора на Областна дирекция на МВР - гр. Плевен да издаде разрешение за предоставяне право на продължителното пребиваване по заявление с рег. № 374 от 25.11.2013 г. на чужденеца Годанчи Арбен, роден в Косово. Предвид изхода на спора и изрично направеното искане от процесуалния представител на първия касационен жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение Годанчи Арбен следва да се осъди да заплати такова в полза на ОД на МВР - Плевен в размер на 300 лв. Водим от изложеното на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,