Решение № 8855 от 16.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3069/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности - Бургас в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез юрк. Егов, срещу Решение 1241 от 06.12.2023 г., постановено по адм. дело 822/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, с което по жалба на ФАЙН ДАЙНИНГ ГРУП ЕООД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК-222-0093507/19.12.2022 г. на началник отдел Оперативни дейности Бургас. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че в конкретния случай е установено по безспорен начин извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Твърди се, че преценката на административния орган относно срока, за който е наложена ПАМ, е в съответствие с тежестта на нарушението и целите, за които ПАМ се прилага. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено отхвърляне на жалбата срещу процесната заповед за налагане на ПАМ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - ФАЙН ДАЙНИНГ ГРУП ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е била ЗПАМ ФК-222-0093507/19.12.2022 г. на началник отдел Оперативни дейности Бургас, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, на ФАЙН ДАЙНИНГ ГРУП ЕООД е наложена ПАМ запечатване на търговски обект, стопанисван от дружеството фреш бар Power bank , находящ се в град Бургас, [адрес] и забрана за достъп до същия за срок от 14 дни на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС. По делото е установено, че при извършена проверка от служители на НАП на 16.12.2022 г. в търговския обект, стопанисван от ФАЙН ДАЙНИНГ ГРУП ЕООД, е констатирано, че е въведено в експлоатация фискално устройство, но за продажбата на два броя фреш портокал и един брой кафе на обща стойност 9.20 лева не е издаден фискален бон. За проверката е съставен протокол от 0093507/16.12.2022 г., като установеното при нея неиздаване на касов бон е квалифицирано като административно нарушение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Срещу дружеството е образувано административнонаказателно производство със съставянето на Акт F692298/16.01.2023 г., с който е установено административно нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. вр. чл. 118, ал.1 от ЗДДС, осъществено на 16.12.2022 г.. За да отмени оспорената заповед, съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и и съдържа изложение на фактически и правни основания, но в противоречие с материалния закон и целите му. Решението е правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. С разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях продажби в търговски обекти чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. В случая извършеното от дружеството нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е установено по категоричен начин. Безспорно е доказано и че с НП 690091-F692298/22.06.2023 г. му е наложена имуществена санкция на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС, в размер на 500 лв., за същото нарушение, осъществено на 16.12.2022 г., в стопанисван от него търговски обект - фреш бар Power bank , находящ се в град Бургас, [жк], изразяващо в неиздаване на фискален касов бон при продажба на стоки и платена сума в размер на 9,20 лв. С Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 по отправено преюдициално запитване от Административен съд Благоевград е постановено, че член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В т. 56 от решението СЕС посочва, че принципът на пропорционалност изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от приложимата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели. В разглеждания случай е безспорно установено, че за осъщественото от дружеството нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС са му наложени две отделни мерки, всяка от които с отежняващо правната му сфера действие - имуществена санкция и ПАМ запечатване на търговски обект . Следователно, налице е кумулиране на негативни за лицето мерки, наложени с два самостоятелни акта, които подлежат на обжалване по различен ред, което не позволява да се гарантира, че тежестта на наложените санкции съответства на тежестта на установеното нарушение. Поради това и с оглед тълкуването на член 273 от Директива 2006/112/ЕО и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, с Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21,изводът на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ е правилен. По гореизложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,