Решение № 10278 от 29.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4867/2010 г.

Решение № 10278 от 29.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4867/2010 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 238/19.02.2010 г., постановено по адм. д. № 1024/2009 г. Пловдивският административен съд е отменил ревизионен акт № 160801639/27.02.2009 г., издаден от Николай Стефанов Хубенов, на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден в обжалваната част с решение № 268 от 23.04.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП в частта, с която са установени задължения за задължителни осигурителни вноски, както следва: за фонд "Държавно обществено осигуряване" за периода 01.01.2000 г. -30.09.2003 г. в размер на 2055,24 лв. ведно със законната лихва върху тях; за вноски за "Допълнително задължително пенсионно осигуряване за универсален фонд" за периода 01.01.2000 г. -30.09.2003 г. в размер на 115,20 лв. ведно със законната лихва върху тях и за фонд "Здравно осигуряване" за периода 01.01.2000 г. -30.11.2002 г. в размер на 303,16 лв. ведно със законната лихва върху тях. Отхвърлил е жалбата в останалата част. Осъдил е Васил Тодоров Тошков в качеството на едноличен търговец с фирма "Екса - Васил Тошков" гр. Пловдив, да заплати на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив при ЦУ на НАП сумата 230 лв., представляваща съответната част от възнаграждение за юрисконсултска защита. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив при ЦУ на НАП с оплакване, че е незаконосъобразно и неправилно. Моли същото да бъде отменено със съответните законни последици относно дължимост на разноски за производството. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е обосновано и законосъобразно. Сочените касационни основания за отмяна са несъстоятелни. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Процесното решение на Административен съд гр. Пловдив в обжалваната му част е постановено при изцяло изяснена фактическа обстановка по спора. Съдът е изложил подробни и обосновани мотиви, в съответствие с приложимите материално правни норми. Не е спорен фактът, че ревизирането на дейността на ЕТ"Екса-Васил Тошков" гр. Пловдив е започнало със Заповед за възлагане на ревизия № 801639/16.10.2008 г. на началник сектор Ревизии и проверки" при ТД на НАП гр. Пловдив. Предмет на проверката са вноските от страна на едноличния търговец за ДОО, за здравно осигуряване, за ДЗПО за професионален пенсионен фонд за периода 01.01.2000 г. - 31.08.2008 г.; вноски за ДЗПО - УПФ за периода 01.01.2002 г. - 31.08.2008 г.; вноски за фонд гарантирани вземания на работници и служители при несъстоятелност за периода 01.01.2005 г. -31.08.2008 г. За всяко едно от установените по ревизионния акт задължения, съдът е изложил подробни мотиви относно дължимостта им, като в обжалваната част е приел същите за погасени по давност. Правните изводите почиват на правилното тълкуване на нормите на чл. 108, ал. 2 и чл. 109 от ДОПК, на Инструкция № 1 от 11.02.2000 г. на НОИ, съобразени със събрания доказателствен материал. Правилно е прието, че разпоредбите на чл. 108, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, уреждат способите за установяване на вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски. Преклудирането на възможността във времето за установяване на задължения с РА не означава, че същите не са установени - считат се за установени, но това не може да бъде сторено с ревизионен акт. В този смисъл следва да се посочи, че институтът на давността по чл. 140 от ДПК (отм.), респ. чл. 171 и сл. от ДОПК /аналогични с чл. 115 от КСО/, касаят сроковете за погасяване на вземанията, както установени по подадени от лицата декларации, така и установени с РА. Както вярно е посочил първоинстанционния съд, това може да се осъществи само и единствено, ако не е изтекъл срокът по чл. 109 от кодекса, който се обвързва с момента на подаване на декларацията от задълженото лице или този, в който същото е следвало да я подаде. Правилно Пловдивският административен съд е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, според която, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Законът е регламентирал така установения давностен срок за "публичните вземания", без да прави разграничение за произхода им. За ревизирания период едноличният търговец е подлежал на задължително обществено осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО - загл. изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г.). Действащата през този период алинея 4 на чл. 9 (ДВ, бр. 64 от 2000 г., в сила до 31.12.2001 г.) е задължавала самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 2 да се осигуряват задължително върху избран месечен доход, който не може да бъде по-малък от двукратния размер на минималната работна заплата и по-голям от 10-кратния й размер. С чл. 7, ал. 3 от КСО е установен срок за изпълнение на задължението до 10-о число на месеца, следващ този, за който се дължат. По силата на чл. 9, ал. 6 от КСО (ДВ, бр. 64 от 2000 г., в сила до 31.12.2001 г.) след изтичане на календарната година въз основа на данъчната декларация на лицето се определя окончателен размер на осигурителния доход, който не може да бъде по-малък от сбора на двукратния размер на минималната работна заплата и по-голям от сбора на 10-кратните размери през 12-те месеца на годината. Едва с изменението на чл. 6, ал. 7 от КСО (ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) месечните осигурителни вноски са установени като авансови задължения, като на основание ал. 8 върху годишния осигурителен доход се определя окончателна осигурителна вноска, представляваща разликата между декларирания доход и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. На основание чл. 115, ал. 1 от КСО (обн. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., изм. 01.01.2002 г.) дължимите невнесени месечни осигурителни вноски, изчислени върху минималния месечен осигурителен доход, се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок. Този срок следва да се брои съобразно правилото на чл. 140, ал. 1 от Данъчния процесуален кодекс (в сила до 31.12.2005 г.), смятано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Предвид цитираната разпоредба на чл. 7, ал. 3 от КСО давностният срок за месечните осигурителни вноски за периода 01.01. - 31.12. 2000 г., които е следвало да бъдат платени през същата година, е започнал да тече на 01.01.2001 г. и е изтекъл на 31.12.2005 г. За периода 01.01.2001 г. до -31.12.2002 г. не внесени месечните осигурителни вноски и давностният срок за тяхното принудително търсене е изтекъл на 31.12.2007 г. По делото не се оспорва фактът, че до издаване на Заповед за възлагане на ревизия № 801639/16.10.2008 г. на началник сектор Ревизии и проверки" при ТД на НАП гр. Пловдив, ревизионните органи не се предприети действия, спиращи или прекъсващи давността. Следователно, с изтичане на 5-годишния давностен срок в конкретния случай са погасени по давност дължимите вземания и лихви за периода 01.01.2000 г. - 30.09.2003 г., по закъснели вноски за ДОО, за ДЗПО-УПФ и ЗОВ до 30.11.2002 г., за закъснели вноски за здравно осигуряване до 30.11.2002 г. В чл. 222 от ДОПК изтеклата погасителна давност не е предвидена като основание за спиране на принудителното изпълнение. Тя не е предвидена и като основание за прекратяване на принудителното изпълнение - чл. 225 от ДОПК. Затова единствената възможност при изтекла погасителна давност принудителното изпълнение да бъде прекратено, е отмяната на ревизионния акт, с който са установени погасени по давност публични вземания за невнесени осигурителни и здравноосигурителни вноски - чл. 225, ал. 1, т. 2 от ДОПК. След като 5-годишният давностен срок е изтекъл и длъжникът се е позовал на този юридически факт, актовете на данъчната администрация правилно са отменени в обжалваната част от решението, тъй като в противен случай същите биха подлежали на принудително изпълнение. При тези данни по делото правилно първоинстанционният съд е приел, че на основание чл. 138, т. 3 от ДПК, в сила до 31.12.2005 г. и чл. 168, т. 3 от ДОПК, в сила от 01.01.2006 г., публичните вземания, предмет на настоящата касационна жалба, са погасени по давност. Оспореният ревизионен акт в тази му част е издаден в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност в частта, с която са установени задължения за погасени по давност осигурителни вноски, ведно с прилежащите лихви за забава. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението в обжалваната част, същото и обосновано и правилно, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,