Решение № 6854 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10741/2009 г.

Решение № 6854 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10741/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Гет" ЕООД - гр. Свиленград със съдебен адрес на адв. Хорозов в гр. София срещу решение № 822/19.06.2009 г., постановено по адм. дело № 945/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ППСПДВ № 8 от 14.03.2008 г. на началника на Митница - Свиленград, потвърдено с решение № 1-4414-0155/15.04.2008 г. на директора на РМД - гр. Пловдив за заплащане на мито в размер на 12 821 лв. и ДДС в размер на 14 978 лв., ведно със законната лихва. В касационната жалба не са релевирани конкретни отменителни основания, но от изложението й може да се направи извод за допуснати от съда нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като оплакванията могат да бъдат групирани, както следва: Първото оплакване се свежда до това, че според касатора той бил митнически агент и затова не е следвало да отговаря за ДДС. Действията му били за чужда сметка и отговорността му се разпростира само върху дължимостта на митните сборове, а ДДС не е такъв, а в ЗДДС в редакцията му към 2004 г. липсва текст, който да вменява на митнически агент задължение за заплащане на ДДС. Освен това твърди, че митническият орган не е компетентен да определя и изисква плащане на ДДС. Второто оплакване е свързано с твърдения за недължимост на определените с митнически акт публични задължения поради наличие на сертификат EURO-1. Третото оплакване е относно верността на товарните списъци и обстоятелството, че е налице официално потвърдително изявление на държавен орган, извършено в кръга на неговите правомощия и по повод упражняване на държавната му служба, както и че е налице извършена щателна митническа проверка, приключила с протокол, в който е записано, че е свалена пломба с ненарушена цялост и са проверени стоките. Четвъртото оплакване е относно твърдението за игнориран от съда факт, че транзитната операция е била завършена, като това обстоятелство е признато и в решението на директора на РМД. Петото оплакване е относно извода на съда, че жалбоподателят не бил спазил изискванията на чл. 102 ЗМ и за приложението на чл. 201, ал. 3 ЗМ, както и че стоките, внос от Турция следва да се обложат, въпреки наличието на сертификат EURO-1. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на митническия акт, както и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Велислава Хорозова, която поддържа твърдение, че процесните стоки са отнети в полза на държавата, поради което е приложимо изключението по чл. 229, ал. 6 ЗМ. Депозирана е и писмена защита от адв. Георги Хорозов. Ответниците по касационната жалба началникът на Митница - Свиленград и директора на Агенция "Митници", редовно призовани не са изпратили в съдебно заседание свои представители. По делото е депозирана писмена молба от Д. Зафирова, която има характер на писмени бележки. Заинтересованата страна ТД на НАП - Пловдив, редовно призована не е изпратила свой представител и не е взела становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът е приел, че ППСПДВ е законосъобразно издадено поради обстоятелството, че жалбоподателят е отговорно лице за транзита по смисъла на чл. 102 ЗМ. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 ЗМ и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: Първоинстанционният съд е приел в решението си, че жалбоподателят е отговорно за транзита лице по смисъла на чл. 100, ал. 1 ЗМ, а не поръчител, тъй като този факт е само заявен, но конкретни факти и доказателства за това не са установени. Според съда жалбоподателят не е изпълнил задължението си като отговорно за транзитната операция лице да представи стоките в получаващото митническо учреждение в непроменено състояние и оттам са възникнали задълженията му за заплащане на процесните мито, ДДС и лихви. По отношение на представения по делото сертификат EURO-1, съдът е приел, че той не променя възприетия извод за дължимост на определените с митническото решение задължения. Съдът е приел, че не може да се приложи по-благоприятния режим на тарифиране поради наличие на недобросъвестност или груба небрежност - чл. 199, чл. 200 и чл. 201 ЗМ, тъй като отклоняването на процесните стоки от режим транзит е нарушение на посочените вече задължения на отговорното за режима лице по чл. 102, ал. 1, което се субсумира в хипотезата на чл. 201, ал. 3 ЗМ. Относно писмото на Агенция "Митници" - № 4412/72 от 13.05.2009 г., в което е посочено, че режимът транзит е приключен в срок на 22.12.2004 г. в Митница - Пловдив, съдът е счел, че съобразно чл. 98, ал. 1 и 2 ЗМ при съпоставката между данните, отразени в документите, намиращи се в отправното и получаващото митнически учреждения, са послужили като основание да се приеме, че в голяма част от въведените на територията на страната стоки не са представени в получаващата митница и съответно за тях режимът не е приключил. Първоинстанционното решение е неправилно. Първото оплакване на касатора се свежда до твърдението му, че той е бил в качеството си на митнически агент и затова не може да бъде отговорен за заплащане на ДДС. Това твърдение, както правилно е отразено от административния съд не е доказано и затова е неоснователно. Касаторът се позовава на разпоредбата на чл. 6 ППЗМ, но тя разпорежда, че лицата, които осъществяват пряко или косвено представителство пред митническите органи като митнически агенти, трябва да получат разрешение от министъра на финансите. По делото такова разрешение не е представено, поради което изводът на съда, че жалбоподателят е пряко отговорно лице за приключване на режима транзит по смисъла на чл. 102 ЗМ, а не "поръчител", е законосъобразен. В съдебно заседание пред настоящата касационна инстанция адв. Хорозова твърди, че е приложима разпоредбата на чл. 229, ал. 6 ЗМ, тъй като процесните стоки били отнети в полза на държавата. Предвижда се в посочената правна норма, че когато стоките са предмет на митническо нарушение, но не се отнемат в полза на държавата, тогава се дължат всички митни сборове и други публични държавни вземания. По аргумент на противното означава, че в случаите, когато стоките се отнемат в полза на държавата, вследствие наложено административнонаказателно производство, то посочените вземания не се дължат. По делото е приложено като доказателство акт за установяване на митническо нарушение, издаден от началника на Митница - Пловдив от 30.08.2005 г по повод на процесния внос от 27.12.2004 г. По делото са налице данни и за образувано следствено дело, но няма обратна информация за изхода му, както и дали с наказателно постановление процесните стоки са отнети в полза на държавата, за да се извърши преценка за приложението на чл. 229, ал. 6 ЗМ. Тъй като се касае до преценка за правилно приложение на материалния закон и на доказателствата по делото, при наличието на приложен като доказателство по делото акт за установяване на митническо нарушение, съдът е бил длъжен служебно да изясни въпроса последвало ли е издадено наказателно постановление и дали е налице приложението на разпоредбата на чл. 229, ал. 6 ЗМ за процесния казус, в случай, че се установи, че процесните стоки са отнети в полза на държавата (фактически или чрез присъждане на левовата равностойност на стоките). С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно и подлежи на отмяна, като на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав за изясняване на посочените по-горе спорни факти и обстоятелства. Разноски по делото не се присъждат на основание чл. 294, ал. 2 ГПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,