Решение № 15909 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6463/2009 г.

Решение № 15909 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6463/2009 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби: Жалбата на Петър Иванов Димитров от гр. София е подадена против Решение № 124 от 17.03.2009 г., постановено от Административен съд - Плевен, пети състав, по адм. д. № 797/2007 г. С жалбата и с писмено становище се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се твърди, че липсва основание за издаване на Заповед № РД-15-6536/26.09.1998 г. на кмета на община Плевен по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и излага доводи за това. Касаторът моли Върховния административен съд да обяви Заповед № РД-12-1634/12.10.2007 г. на кмета на община Плевен за нищожна. Втората касационна жалба е от Румяна Димитрова Йорданова от гр. Плевен, подадена чрез упълномощен адв. Искра Атанасова - Давидова, против горепосоченото съдебно решение. Според жалбоподателката Заповед № РД-12-1634/12.10.2007 г. е незаконосъобразна, тъй като наследниците на бившия ползвател не са в кръга на правоимащите да придобият след заплащане земята, предоставена на наследодателя на някой от нормативните актове, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Касаторката твърди, че правото на ползване на Петър Петров Вълов е прекратено от 1992 г. и не може да се наследява, поради прекратяването му. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед. Ответникът - кметът на община Плевен не изразява становище по касационните жалби. Заинтересованите страни - Анна Иванова Караиванова, Росица Венциславова Тошмакова-Ангелова, Виолетка Димитрова Мартинова и Маргарита Петрова Георгиева също не заявяват мнение по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационните жалби, защото в административното производство не се разрешават спорове за собственост, нито се обсъждат наследствени взаимоотношения. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество двете касационни жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: С обжалваното Решение № 124 от 17.03.2009 г. е отхвърлена жалбата на Петър Иванов Димитров от гр. София като наследник на Руса Цанкова Тошмакова, срещу Заповед № РД-12-1634/12.10.2007 г. на кмета на община Плевен. За да достигне до този резултат Административен съд - Плевен е приел, че ползвателят Петър Петров Вълов в срока по § 61 и § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение на ППЗСПЗЗ е подал молба за придобиване право на собственост върху ползваната от него земя, което желание е потвърдено от съпругата му със заявление от 15.12.1997 г. Съдът е констатирал, че е била извършена оценка на процесния имот, но тя не е могла да бъде заплатена, защото кметът на община Плевен не е издал съответната заповед за това, което е наложило издаването на процесната Заповед № РД-12-1634/12.10.2007 г., с което е довършена започналата процедура по реда на § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. В мотивите на съдебното решение точно е установено, че издателят на заповедта непрецизно е вписал като правно основание § 31 от ПМС № 234/1999 г., който регламентира оценяването на имоти след влизане в сила на ПНИ, а в конкретния случай става въпрос за довършване на започнала процедура по стария ред. Съдът е извел верен и обоснован извод, че не се касае за съществено нарушение, защото то не се е отразило на законосъобразността на процесната заповед и на материалните права на страните във връзка с определяне оценката на имота. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото съдът точно е констатирал, че жалбоподателят по адм. д. № 797/2007 г. няма възражения срещу стойността на оценката, а против преобразуването на правото на ползване в право на собственост на ползвателя в полза на наследниците му. В случая е безспорно, че по реда на Постановление № 11 на Министерския съвет от 1982 г. и решение на Общинския народен съвет, гр. Плевен, процесният имот е бил предоставен за ползване на Петър Вълов. По молба от съпругата му, със Заповед № РД-15-6536 от 26.09.1998 г. на кмета на общината е било признато правото за придобиване на собственост върху предоставения за ползване земеделски имот. Било е възложено и извършването на оценка на имота, чийто размер се утвърждава със заповед на кмета, с което се приключва процедурата по § 62 от ПЗР към ПМС № 456 за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Основните оплаквания, развити в първоначалната жалба и в касационната жалба на Петър Иванов Димитров са против Заповед № РД-15-6536 от 26.09.1998 г. В жалбата, по която е образувано настоящото производство се твърди, че тази заповед е нищожна и се развиват подробни аргументи в този смисъл. Върховният административен съд счита, че първоинстанционният съд правилно не е обсъждал възраженията на жалбоподателя Петър Иванов Димитров, тъй като те са извън предмета на спора относно законосъобразното определяне стойността на оценката на спорните 600 кв. м. от процесния имот. По делото има данни за образуване на отделно адм. дело с предмет Заповед № РД-15-6536 от 26.09.1998 г. на кмета на община Плевен, в което ще се обсъдят възраженията на жалбоподателя против преобразуването на правото на ползване в право на собственост. Следва да се има предвид, че жалбоподателят не е поискал спиране на адм. д. № 797/2007 г. до приключване на другото дело относно законосъобразността на Заповед № РД-15-6536 от 26.09.1998 г., поради което изходът на това дело не може да се отрази на правилността на обжалваното съдебно решение. Относно възражението на касаторката Румяна Димитрова Йорданова против изводите на първоинстанционния съд по отношение наследяването на придобитото право на собственост от наследниците на бившия ползвател, настоящият съдебен състав счита, че е неоснователно. Касационната жалбоподателка развива тезата, че наследниците на бившия ползвател не са в кръга на правоимащите да придобият след заплащане земята, предоставена на наследодателя на някой от нормативните актове, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, защото правото на ползване на Петър Петров Вълов било прекратено от 1992 г. и не може да се наследява, поради прекратяването му. Решаващият съдебен състав не споделя това становище, защото няма законоустановени пречки относно наследяването правата на ползвателя от наследниците му. Твърденията за прекратеното право на ползване на наследодателя не следва да се обсъждат в настоящото производство, защото се отнасят до законосъобразността на предходна заповед с правно основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, която вече е влязла в сила и не е предмет на този процес. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационните жалби пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето им. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение