Решение № 2760 от 15.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности Варна в ЦУ на НАП, подадена чрез процесуалния представител ст. юрк. Т. Александрова, срещу Решение 799/14.06.2022 г., постановено по адм. дело 884/2022 г. по описа на Административен съд Варна, с което по жалба на Данмар 17 ЕООД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) 64-ФК/31.03.2022 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности Варна в ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, според които процесната заповед не е мотивирана по отношение срока на наложената мярка. Посочва, че съгласно чл. 186 от ЗДДС административният орган е длъжен да наложи ПАМ при установяване на нарушение от процесния вид. Излага аргументи, че наложената мярка е съобразена с принципа за съразмерност и целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което Заповедта за налагане на ПАМ да бъде потвърдена. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Данмар 17 ЕООД, чрез процесуалните си представители адв. В. Маркова и адв. Н. Николова, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. С молба по делото представя НП 640897- F648042/13.06.2022г., издадено от началник отдел Оперативни дейности Варна в ЦУ на НАП, като твърди че е заплатил на органа наложената му имуществена санкция. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение и да му бъдат присъдени сторените разноски за две съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Варна е била ЗНПАМ 64-ФК/31.03.2022 г., издадена от началник отдел Оперативни дейностиВарнав ЦУ на НАП, с която на Данмар 17 ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - вендинг-автомат, находящ се в гр. Девня, стопанисван от търговеца, и забрана за достъп до него за 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 6, вр. чл.3, ал.8 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Фактическо основание за издаване на Заповедта е осъществена проверка в търговския обект на 24.03.2022 г., при която е извършена контролна покупка от приходните органи на кафе-еспресо на стойност 0,50 лв., при която е установено, че на контролния дисплей на автомата не се появяват данни на лицето, стопанисващо обекта, за генериран фискален бон и за фискалното устройство. Установено е, че вендинг-автомата е собственост на Данмар 17 ЕООД. На 29.03.2022 г. представляващия дружеството е представил документи за използваното в обекта фискално устройство, включително контролна лента от датата на покупката, в която не е отразена сумата от 0,50 ст. За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка на основание чл. 50 от ДОПК, подписан без възражения от собственика на обекта. При съдебното разглеждане на спора съдът е извършил дължимата проверка за законосъобразност на административния акт съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК. За да да отмени процесната ЗПАМ, първоинстанционния съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в законоустановената форма, но при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на целта на закона. Съдът е приел, че изложените в заповедта мотиви по отношение на срока на налагане на ПАМ са прекалено общи и могат да се приравнят на липса на мотиви. Поради изложеното е направен извод, че се препиятства възможността на съда да извърши проверка относно съответствието на наложената мярка с целта на закона. Изложени са допълнителни съображения, че мярката е наложена в нарушение на принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 5 от АПК. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. В действителност, както се сочи и в касационната жалба, налагане на ПАМ съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност, като органът действа в условията на обвързана компетентност, т.е. при установяване на нарушението е длъжен да наложи ПАМ, което произтича от изричната законова регламентация, като преценката му се свежда единствено до срока на мярката, но не и дали да наложи ПАМ, или не. За да не се отнема правото на защита на нарушителя обаче и с оглед възможността за съдебен контрол спрямо акта, издаден от административния орган, същият следва да изложи конкретни мотиви, с които да обоснове продължителността на наложената ПАМ. В конкретния случай определеният със заповедта 14-дневен срок на мярката се явява несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава, като същевременно са изложени бланкетни мотиви, които биха били относими към всяко установено нарушение от процесния вид във всеки търговски обект, като в действителност не е извършена преценка кое конкретно е мотивирало органът да избере именно тази продължителност на срока на мярката из между 30 нормативно предвидени възможности. Не е съобразено обстоятелството, че нарушението се явява първо, данъчно задълженият субект няма задължения към бюджета, т.е. всичко това налага извод, че не е налице необходимост от промяна в начина на извършване на дейността, каквито аргументи се излагат в касационната жалба. Поради това, от една страна, издадената заповед се явява немотивирана в частта за срока на определената мярка, което е самостоятелно основание за отмяна на акта, а от друга определеният срок се явява явно несъразмерен спрямо охраняваните обществени отношения и допуснатото нарушение, в противоречие с чл. 6, ал. 5 от АПК, както правилно е постановил и административният съд. Следва да се посочи, че законът е предвидил и възможност за налагане на административно наказание, което има за цел да предупреди и превъзпита нарушителя, като същевременно окаже предупредително въздействие и върху останалите субекти, т.е. ПАМ не може да бъде използвана като санкция за допуснатото нарушение, тъй като това би било в разрез с правната природа на принудителните административни мерки, регламентирани в чл. 22 ЗАНН. Разпоредба на чл.186, ал.1, т.1, б.а от ЗДДС допуска налагането на ПАМ, "независимо от предвидените глоби или имуществени санкции". Целите на принудителната мярка и на административното наказание са различни, доколкото мярката преследва определен резултат в поведението на субекта, а административното наказание санкционира самия субект. Производствата по ЗАНН и АПК, са различни по своя характер и се развиват независимо едно от друго. Принудителната административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, не съставлява административно наказание и няма санкционен характер за разлика от наказанията, налагани в хода на АНП. Поради изложеното в случая не е от значение обстоятелството, че е издадено НП, както и дали имуществената санкция е заплатена. Плащането на имуществената санкция не налага преустановяване и отмяна на ПАМ. При този изход на спора, разноски за касационното производство се дължат на дружеството ответник по касация в размер на 400 лв., представляващи възнаграждение за адвокат за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,