Решение № 7798 от 24.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3344/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), срещу Решение 1007 от 15.02.2024 г., постановено по адм. дело 12151/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Счита решението за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и иска отмяната му. Ответникът О. Д., гражданка на Украйна, чрез адвокат Георгиев взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил по жалбата на О. Д., гражданин на Украйна, решение 19606 от 14.12.2023 г. на председателя на ДАБ, с което и е отнет предоставения с решение 4149/18.05.2023 г. хуманитарен статут. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваният административен акт e издаден от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на процесуалните правила но при неправилно прилагане на материалния закон, а именно разпоредбата на чл. 17, ал.1, т. 7 от закона за убежището и бежанците. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. С обжалваното пред административния съд решение председателят на ДАБ на основание чл. 79 от ЗУБ е прекратил предоставения с предходно негово решение хуманитарен статут на О. Д., гражданин на Украйна. Решението е постановено въз основа на молба от лицето, с която заявява, че се отказва от хуманитарния си статут. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗУБ, на която се основава оспореното пред съда решение на административния орган, предоставената международна закрила може да бъде прекратена и по молба на чужденеца, като разпоредбата на чл. 79, ал. 4 от с. з. вменява задължение на председателя на Държавната агенция за бежанците в едномесечен срок от подаване на молбата да вземе решение, с което да прекрати международната закрила. В случая е подадена молба от лице, съдържаща изричен отказ от предоставен му хуманитарен статут и изявено желание молбата да бъде удовлетворена. При установените по делото факти несъответен на закона е изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспореното пред него решение, тъй като не са били налице законовите предпоставки за издаването му. Несъстоятелно е позоваването на разпоредбите на чл. 27 и 28 от Закона за задълженията и договорите и чл. 78 ЗУБ, които са неотносими към конкретното административно производство. Заявен е отказ от лице с предоставена международна закрила, който отказ не следва да съдържа основанията за отправянето му, съответно за административният орган възниква единствено задължението да я прекрати. Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че незаконосъобразността на решението произтича от разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 7 ЗУБ, съгласно която предоставена международна закрила се прекратява, когато чужденецът недвусмислено се е отказал от това да бъде признат за лице с предоставена международна закрила в Република България. Видно от съдържанието на подадената молба Доленко е изразила ясно желание за отказ от предоставения и статут и същото е удовлетворено, съобразно законовото задължение за председателя на ДАБ в установения срок. Както бе посочено, лицето не длъжно да изложи причините, които са го мотивирали за това, от значение е единствено да е налице недвусмисленост на изявлението, каквато в случая е обективирана в подадената молба. Предвид изложеното, като е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което се отхвърли жалбата на О. Д. срещу решение 19606 от 04.12.2023 г. на председателя на ДАБ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. Първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,