Решение № 4212 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9056/2012 г.

Решение № 4212 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9056/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Станеви груп" ЕООД - гр. Плевен чрез процесуалния си представител адв. Ивайло Здравков срещу решение № 228 от 9.05.2012 г., постановено по адм. дело № 845/2011 г. по описа на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 151100137/11.04.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 374 от 1.08.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново за отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 39 570,20 лв. и начислени лихви в размер на 3 109,84 лв. за данъчен период на месец март 2010 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като подробни съображения са развити в допълнително представено писмено становище по повод оставянето от съда на касационната жалба без движение до уточняване пороците на решението, съгласно чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК. В това становище касаторът е изложил оплаквания, че съдът не е обсъдил експертното заключение, нито всички събрани по делото доказателства. Твърди, че обстоятелството, че не е признато право на данъчен кредит по определени доставки, не предопределя автоматично изхода на разглеждането на спора, свързан с облагането на преки данъци. Излага довод, че непризнаването на право на данъчен кредит поради непризнаване реалността на доставката, не означава, че липсват документи за оправдаване на извършения разход. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт като незаконосъобразен. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП предвид промененото наименование на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", считано от 1.01.2013 г. (ДВ, бр. 94/2012 г.) в депозираните по делото писмен отговор и писмено становище я оспорват с искане за отхвърлянето й като неоснователна по подробни изложени съображения и с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд за да отхвърли жалбата е приел, че по доставките на пясък, тухли, арматурно желязо и дървен материал от ЕТ "Ем Ел Джи - Мариан Георгиев" на тухли, гипсокартон, стиропор, цимент, фибран, изолационна вата и битумни керемиди от "Селена Прима" ЕООД и на полиетилен от "Прима Инвест" ЕООД не е установена реалността на доставките по смисъла на чл. 6 ЗДДС. За представените приемателно-предавателни протоколи за предаване на стоките от предходен доставчик на ЕТ "Ем Ел Джи - Мариан Георгиев" - пряк доставчик на дружеството-касатор, съдът е приел, че са подписани от лице, което не представлява предходния доставчик "Криси" ЕООД. За представения договор за наем от 4.01.2010 г. на складова база, съдът е преценил, че той не е обвързан с доказателства за изпълнението му. За доставките, посочени по-горе от "Селена Прима" ЕООД съдът е приел, че не е доказано реалното осъществяване на процесните доставки. Обяснението на доставчика в ревизионното производство, че строителните материали, предмет на доставките са се намирали на обект на дружеството в гр. Плевен, ул. "Ген. Гурко" № 5 и продажбите им са извършени именно там, където е осъществено предаването на стоките, не е възприето от съда, тъй като е установено, че още приходните органи в ревизионното производство са извършили проверка в Агенцията по вписванията и са установили, че дружеството - доставчик не притежава такъв обект. За доставките от "Пеликан Инвест" ЕООД на полиетилен, съдът е обсъдил представените в ревизионното производство документи, но между тях няма такива, които установяват фактическото предаване и приемане на фактурираната стока от предходен доставки "Иси Пласт" ЕООД. Относно допуснатата и изслушана от съда счетоводна експертиза, съдът не я е кредитирал, тъй като вещото лице е извършило проверка само при жалбоподателя, поради ненамиране на доставчиците на данъчните им адреси и е приело, че е налице идентичност на стоките само по тяхното наименование. По повод разпита на свидетели - Бойко Драганчев и Милен Антов първоинстанционният съд не ги е кредитирал, тъй като показанията на първия противоречат с твърдения на жалбоподателя, че е налице последваща реализация на стоките, а за другия, че от неговите показания не е установена реалността на доставките. Обжалваното решение е правилно постановено. Реалността на доставката на стока е предпоставка, при липсата на която, дори да са налице останалите законови предпоставки, за получателя на доставката не възниква правото на приспадане на данъчен кредит и когато то е упражнено, в правомощията на приходните органи е да не го признаят, поради което да определят ДДС за внасяне, а не получаване на същия като данъчен кредит в патримониума на получателя. Това е така, защото законодателят в чл. 6, ал. 1 ЗДДС е дефинирал посоченото понятие - доставка на стока, което означава прехвърляне правото на собственост. Когато се касае за родово определени вещи, както е в процесния случай за доставка на строителни материали, подробно описани по-горе, то правото на собственост се прехвърля при условията на чл. 24, ал. 2 ЗЗД с предаването на стоката. За да се приеме, че са изпълнени условията по чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС за законосъобразно упражняване от получателя по доставките на правото на приспадане на данъчен кредит, означава, че на първо място следва да се установи реалното осъществяване на доставките на стоки, т. е. че те са били притежание на прекия доставчик и че той е прехвърлил правото им на собственост чрез предаване по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД на получателя. Дори да са изпълнени другите предпоставки на чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС, при неустановяването на прехвърлянето правото на собственост на процесните стоки, посоченото материално право не може да бъде законосъобразно упражнено. По доставките от ЕТ "Ем Ел Джи - Мариан Георгиев" по делото се съдържа фактура № 84/15.03.2010 г. и договор за доставка от 1.03.2010 г. за 2600 бр. тухли. От представения обаче приемателно-предавателен протокол от 15.03.2010 г. е установено в първоинстанционното съдебно производство, че няма категорични данни, че подписът за доставчик е на Мариан Ленинов Георгиев. При оспорването автентичността на подписа и откриване на производство по оспорването на този частен документ, в тежест на касатора, който черпи изгодни факти от него, е било да докаже, че наистина този подпис е на посоченото лице. Наред с това установено е по време на ревизията от дадени писмени обяснения от Мариян Георгиев, приобщени с протокол № 1100137-1/7.02.2011 г., че той не знае да има регистрирана фирма и никога не е притежавал документи за това. Обяснил е също, че преди да постъпи в затвора (1.04.2010 г. - 1.12.2010 г.) е бил наркозависим и често залагал като гаранция личната си карта срещу известна сума пари и предполага, че някой се е облагодетелствал и е регистрирал без негово знание фирма. В последващи обяснения Мариян Георгиев е твърдял, че преди да постъпи в затвора бил упълномощил лице, което да работи от негово име и за негова сметка, но не го посочва. При така установените факти по делото, законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че не е установено по безспорен начин реалността на доставките от посочения доставчик, като при това положение не може да се признае правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС поради недоказване на предпоставката по чл. 6, ал. 1 ЗДДС, която е основополагаща за това материално право. По доставките от "Селена Прима" ЕООД: И за този доставчик съдът е направил законосъобразни изводи, че не е установено с категорични доказателства, че стоките, предмет на фактуриране от този доставчик реално са предадени. Обясненията на представителя на доставчика, че те са се намирали на обект с посочен в гр. Плевен адрес, не отговарят на действителното положение. Приходните органи са извършили проверка в информационния масив на Агенцията по вписванията и не са установили доставчикът да притежава такъв обект, в който стоките са съхранявани и предадени на касатора. Не е доказано и другото твърдение на касатора, че е посочил грешен адрес на обекта. Установеното още по време на ревизията обстоятелство, че доставчикът няма назначени работници, както и няма доказателства по какъв начин са транспортирани стоките, не е опровергано. Макар че ревизията е изследвала и предходните доставчици, въпреки че в ЗДДС не се съдържа материалноправна разпоредба, обвързваща възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от действия на предходни доставчици, както беше по чл. 64, ал. 4 ЗДДС (отм.), това не променя крайния извод на първоинстанционния съд, че не е доказана реалността на доставките по преките доставки, фактурирани от "Селена Прима" ЕООД. Относно показанията на свидетеля в първоинстанционното съдебно производство, с гласни доказателства не може да се установят факти и обстоятелства, за доказването на които се изискват писмени доказателства. Прехвърлянето на правото на собственост, за да се установи наличие на облагаема доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС е необходимо да се докаже с писмени доказателства. Освен това съдът е констатирал противоречие в показанията на свидетеля Драганчев и жалбоподателя, като първият е твърдял, че строителните материали са били необходими на собствени на жалбоподателя обекти, а последният пък е твърдял, че е извършил с тях последваща реализация към "Пауер Инженеринг" ЕООД. По доставките от "Пеликан Инвест" ЕООД. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че не са ангажирани от жалбоподателя доказателства за реалното предаване на стоките от неговия пряк доставчик, т. е. че последният ги е притежавал, преди да ги прехвърли на касатора. При неустановяване на обезпечеността на доставчика - кадрова, техническа и материална, останало е недоказано обстоятелството за осъществяване на реална доставка на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. И за тези доставки важат направените изводи по-горе в настоящето решение. Неустановяването по безспорен начин на доставките от посочените по-горе доставчици, по които касатора претендира материалното право да приспадне като данъчен кредит начисления от доставчика му ДДС, са довело да незаконосъобразно упражняване на това право. В касационната жалба са изложени доводи, че непризнаването на правото на приспадане на данъчен кредит не винаги се отразява при преценката за облагане с преки данъци, но в процесния казус обжалваното съдебно решение е с предмет законосъобразността на ревизионния акт само за установените по ЗДДС, но не и на преки данъци по ЗКПО. С оглед гореизложеното, като е отхвърлил жалбата, потвърждавайки констатациите в ревизионния акт, първоинстанционният съд не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения, които да доведат до отмяна на постановеното решение. Последното е правилно и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото, направеното искане от ответника по касация е неоснователно и на него не му се дължи юрисконсултско възнаграждение и за настоящата инстанция, тъй като такова е присъдено с първоинстанционното решение и то съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е за адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,