Решение № 15156 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9236/2020 г.

Решение № 15156 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9236/2020 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Булмастърс" ООД, ЕИК 203169979 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Георг Вашингтон" № 24, ет. 3, офис 6, подадена чрез пълномощниците му адв. Емануилов и адв. Владимирова, против решение № 2234 от 27.04.2020 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по административно дело № 8618/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против оспорената част от ревизионен акт /РА/ № Р-22220315007860-091-001/16.05.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в потвърдената му част с решение № 1382/10.08.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - София при ЦУ на НАП, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 872 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното първоинстанционно решение поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложения първо АПК. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в оспорената му част. В проведеното открито съдебно заседание касаторът чрез адв. Емануилов заявява и искане за присъждане на направените разноски съгласно списъка на разноските. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП – оспорва същите чрез процесуалния си представител юрк. Манчева. Иска от съда да остави в сила решението на административния съд и да му присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 872 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението на АССГ с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА №Р-22220315007860-091-001/16.05.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в потвърдената му част с решение № 1382/10.08.2016 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, с който на ревизираното дружество "Булмастърс" ООД е отказано право на приспадане на ДДС в размер на 11 400 лв. по две фактури, издадени от "Бомба Стънт" ЕООД, с предмет "каскадьорски услуги" и е намален размерът на декларирания ДДС за възстановяване за данъчния период м. август 2015 г. Правото на данъчен кредит видно от РА е отказано на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. чл. 9 ЗДДС и изложени мотиви за липсата на достатъчно доказателства за реалното изпълнение на услугите. За да отмени РА в посочената му част, първостепенният съд е обосновал извод за неговата валидност и материална законосъобразност. Приел е, че към фактурите не са представени доказателства, установяващи реалното предаване и приемане на услугите. Обсъдил е мотивите на органите по приходите и е приел, че кадровата обезпеченост на доставчика не е сред предпоставките за надлежното упражняване на правото на данъчен кредит. Правилно административният съд е обсъдил двете основни предпоставки за надлежното упражняване на правото на приспадане на ДДС, регламентирани в чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, точно транспониращи чл. 168, б. "а" от Директива 2006/112, - данъкът да е дължим или платен от данъчно задълженото лице във връзка с осъществени облагаеми доставки на стоки или услуги и тези стоки или услуги да се използват от него за целите на неговите облагаеми доставки. Тежестта на доказването им е върху жалбоподателя /виж т. 44 от определение на СЕС от 15 юли 2015 по дело С-123/14, Италес, т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-87/12, Евита К, решение на СЕС от 15 септември 2016 г. по дело С-516/14, Barlis 06, т. 46/. Ако жалбоподателят е доказал, че спорните доставки на услуги са реално осъществени и са използвани от него за целите на неговите облагаеми сделки, правото на приспадане следва да бъде признато /т. ЗЗ от решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело C-285/11, Боник/, освен ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. Тъй като отказът да се признае право на приспадане, представлява изключение от основния принцип, какъвто се явява това право, компетентният орган по приходите трябва надлежно да установи обективните данни, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре или надолу по веригата от доставки /т. 37 и т. 43 от решението по делото Боник/. Неправилен обаче е изводът на съда, че към фактурите не са представени придружаващи ги документи, удостоверяващи предаване и приемане на извършеното от изпълнителя. Безспорно е установено в хода на ревизията, че "Булмастърс" ООД в процесния период от време е извършвало заснемане на филм с работно заглавие "DILWALE" по договор, сключен с индийската компания Red Chillies Entertainment Private Limited. Във връзка с това дружеството е сключило на 19.06.2015 г. договор с "Бомба Стънт" ЕООД за предоставяне на услуги във връзка с посочената филмова продукция. В изпълнение на договора са подписани между "Булмастърс" ООД като възложител и "Бомба Стънт" ЕООД като изпълнител конкретни договори за възлагане на услуги, свързани с изпълнението на каскадьорски сцени, в които е посочен период на предоставянето им /от – до и брой дни/, име, ЕГН, адрес и данни от личната карта на конкретния изпълнител и цена за услугата в лева. Представен е снимачен график и още в ревизионното производство към всяка една от двете фактури са представени протоколи за извършени дейности, приложение 1 към договора, които са двустранно подписани от страните по него и удостоверяват извършването на услугите в Сапарева баня, к. к. Албена и София, съответно одобреното им приемане. За лицата, посочени във възлагателните писма, от страна на доставчика са представени в хода на ревизията трудови и граждански договори, ведомост за изплатени трудови възнаграждения и сметки за изплатени суми по гражданските договори. Противно на приетото от АССГ протоколите за извършени дейности, макар и озаглавени "приложение 1 към договора" удостоверяват извършването на услугите и приемане на извършеното. Непредставянето на списъка на физическите лица, извършили услугите от името на доставчика, при представени от него договори, на доказателства за това кое конкретно лице каква точно каскадьорска услуга е извършило, и доказателства за транспортирането на каскадьорите, което е мотивирало приходните органи да не признаят правото на данъчен кредит, правилно е прието от съда за неотносимо към спорния по делото въпрос, след като ревизиращите органи не представят достатъчно данни за неправомерно и с цел злоупотреба позоваване на правото на приспадане от страна на жалбоподателя. По изложените съображения оспореното първоинстанционно решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в оспорената му част. При този изход на спора основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените от него разноски в общ размер 2 393. 79 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение