Решение № 4724 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3257/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП Варна, чрез юрк. Георгиева, срещу решение № 1311/02.02.2026 г., постановено по адм. д. № 745/2025 г. по описа на Административен съд – Варна. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва заключението на съда за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на процесния акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ). Изразява несъгласие с мотивите за липса на свързаност през периода 2019-2020 г. между „Масса 88“ ЕООД и „Мандарин-МН“ ООД по смисъла на относимата нормативна уредба, позволяваща консолидиране на данните при определяне на категорията на кандидата. Отправя искания за отмяна на първоинстанционното решение и за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт за две съдебни инстанции. Ответникът - „Масса 88“ ЕООД, чрез адв. Амуджиева, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и в хода на делото, с искане съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 211 АПК, от легитимирана страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Варна е отменил АУПДВ № ВG16RFOP002-2.101-2757/06.02.2025 г., потвърден с решение № 52/10.03.2025 г. на директора на ТД на НАП Варна, с който по отношение на „Масса 88“ ЕООД е установено публично държавно вземане за внасяне в общ размер на 98 630,28 лв., представляващо неправомерно получена безвъзмездна помощ по схема от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) 2014-2020, „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“, ведно с лихви за просрочие в общ размер на 45 842,74 лв. Решаващият съд е установил фактите по повод на извършената проверка на дружеството-жалбоподател съгласно Заповед № ЗЦУ-2635/19.12.2024 г. на изпълнителния директор на НАП и в Приложение № 1 към заповедта. Резултатите са обективирани в Протокол за проверка във връзка с изплатена помощ по процедури BG16RFOP002-2.101/10.02.2025 г. След справка в програмните и информационни продукти на НАП органът по приходите е приел, че „Масса 88“ ЕООД не отговаря на изискванията за „средно предприятие“ предвид средносписъчния брой на персонала му и свързаните с него лица - „Мандарин–МН“ ООД, „Лиа-Варна“ ООД, „МН Блек Сий“ ООД и „Нестор-Мартини“ ООД. Според констатациите в АУПДВ е налице хипотезата на чл. 4, ал. 8 във вр. с ал. 5 ЗМСП и дружеството се явява недопустим кандидат съгласно т. 11.1/3 от Условията за кандидатстване и условията за изпълнение. На следващо място в решението са отбелязани представените писмени доказателства от ответника и третите неучастващи лица относно регистрираните фискални устройства Датекс DT744710 и DT744465. По искане на жалбоподателя по делото е разпитана св. М. И. – работила като салонен управител в обекта в гр. София, [улица]. От правна страна съдът е формирал извод за издаването на АУПДВ от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма съгласно чл. 59, ал. 2 АПК, но в нарушение на изискването за мотивираност и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В тази насока е посочил, че административният орган не е обосновал хипотеза по чл. 4, ал. 5 ЗМСП, както и не е изложил факти и анализ на какъв продуктов и географски пазар оперират „Масса 88“ ЕООД и останалите дружества през процесния период. Намерил е за недоказано твърдението, че „Мандарин – МН“ ООД оперира на територията на гр. Варна в релевантния период 2019-2020 г. По същество първоинстанционният съд е определил приложимите разпоредби от ЗМСП и Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17.06.2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на чл.чл. 107 и 108 от Договора, достигайки до заключение за неправилно приложение на материалния закон. Извел е даденото тълкуване от Съда на ЕС на чл. 3, § 3 от Приложение 1 на Регламент (ЕС) № 651/2014, както и предпоставките по чл. 4, ал. 8 ЗМСП. Според мотивите, от събраните доказателства по делото с категоричност се опровергава изводът на решаващия орган, че дружеството-жалбоподател не е със статут на средно предприятие. Действително „Мандарин – МН“ ООД е оперирало с двете ФУ на територията на гр. Варна, но това се е случило извън процесния период 2019- 2020 г. или по-точно, след 08.03.2023 г., когато са били променени типът на заведението от ресторант на пицария, наименованието от ресторант „Марионет“ на щанд „PIAZZA MORETTI“, адресът от гр. София на гр. Варна. От представените доказателства от НАП и Датекс се потвърждава, че първоначалата регистрация на ФУ е от 17.03.2019 г. за обект в гр. София. Обжалваното решение на Административен съд – Варна е валидно, допустимо и правилно. Установените факти и направените правни изводи от първоинстанционния съд кореспондират с доказателствата по делото. Предпоставките от фактическия състав на чл. 4, ал. 8 ЗМСП са изведени аргументирано в мотивите на постановеното решение. Съдът е приложил правилно материалния закон, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно. Неоснователни са наведените касационни оплаквания по чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно доводите „Масса 88“ ЕООД и „Мандарин – МН“ ООД са извършвали сходни услуги в областта на ресторантьорството и бързото хранене и през периода 2018- 2020 г. отчитат приходи от дейност с код 56.10 „Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване“. Предлаганите услуги от двете дружества (по делото не се спори относно свързаността на „Масса 88“ ЕООД, от една страна и от друга - „Лиа-Варна“ ООД, „МН Блек Сий“ ООД и „Нестор-Мартини“ ООД) имат еднакво функционално и крайно предназначение, задоволяват идентични потребителски потребности и доколкото се предоставят на територията на Република България, то следвало да се приеме също, че оперират на един и същ „географски пазар“, съответно данните за „Мандарин – МН“ ООД да участват при определяне на категорията на кандидата. Критериите за определяне на малките и средните предприятия са регламентирани в трите алинеи на чл. 3 ЗМСП и те са средносписъчен брой на персонала, годишен оборот и/или стойност на активите. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМСП, при изчисляване на данните по чл. 3 се взема предвид дали предприятието е независимо, дали е предприятие партньор по смисъла на ал. 3, или е свързано предприятие по смисъла на ал. 5. Разпоредбата на чл. 4, ал. 5 ЗМСП урежда четири хипотези, при които предприятията се считат свързани. Отклонението от това правило, на което се позовава издателят на АУПДВ, е предвидено в разпоредбата на чл. 4, ал. 8 ЗМСП: за свързани се считат и предприятията, осъществяващи помежду си някое от отношенията по ал. 5, чрез физическо лице или група от физически лица, които действат съвместно, ако извършват своята дейност или част от нея на същия съответен пазар или вертикално свързани пазари. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК настоящата инстанция споделя като издържани мотивите на административния съд във връзка с легалните определения на понятията „съответен пазар“ съгласно § 1, т. 5 ДР ЗЗК (отм.) и § 1, т. 15 ДР ЗЗК, тяхното дефиниране според Методиката за извършване на проучване и определяне на пазарното положение на предприятията на съответния пазар, приета с Решение № 393/21.04.2009 г. на КЗК и съображенията по тълкуването на чл. 3, § 3 от Приложение І на Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията. С оглед на събраните доказателства обосновано първоинстанционният съд е акцентирал върху отсъствието на задълбочен анализ в АУПДВ и решение № 52/10.03.2025 г. на директора на ТД на НАП Варна. От тяхното съдържание не става ясно, освен данните за декларирания код на икономическа дейност и разпределението на дяловете в капитала на дружествата, защо се приема, че всички те оперират на „същия съответен пазар“ по смисъла на чл. 4, ал. 8 ЗМСП през периода 2019- 2020 г. В случая органите по приходите не са установили конкретна хипотеза по чл. 4, ал. 5 ЗМСП, за да бъде игнорирана необходимостта от пълно и главно доказване на всички предпоставки от фактическия състав на чл. 4, ал. 8 ЗМСП. Вместо да отстрани констатираните пропуски и логически несъответствия в хода на административното производство, касаторът дори предлага при преценката по главния въпрос да не бъдат взети предвид данните относно регистрацията, използването и промяната на фискалните устройства: ЕКАФП DT744710, ФП 02678878 и DT744465, ФП № 02678828. На практика това означава да не бъдат подложени на контрол бланкетните мотиви в АУПДВ, според които при проверка в програмните продукти на НАП е установено, че „Мандарин – МН“ ООД е имало обект - щанд „Piazza Moretti“, в които се е извършвало дейност по ресторантьорство през 2019 г. и 2020 г. Именно въз основа на обстоятелствата в тази насока органът по приходите е консолидирал данните за средносписъчната численост на персонала при определянето на категорията на кандидата, заключвайки неправилно, че „Масса 88“ ЕООД не покрива изискванията за допустимост, определени в Условията за кандидатстване и изпълнение по процедури процедури BG16RFOP002-2.095, BG16RFOP002-2.097 и BG16RFOP002-2.101. След преценка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон настоящата инстанция намира решение № 1311/02.02.2026 г. на АС – Варна за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,