Решение № 2217 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12598/2014 г.

Решение № 2217 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12598/2014 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) - София, чрез пълномощника му адв. Чавдар Чавдаров, и от Румен Борисов Попов, чрез пълномощника му адв. Венцислав Дудоленски, срещу решение № 424 от 06 август 2014 г., постановено по адм. д. № 929/2013 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отменена заповед № РД-18-43/19 октомври 2012 г. на изпълнителния директор на АГКК в частта на заснетата имотна граница, разделяща поземлен имот с идентификатор 06207.502.451 и поземлен имот с идентификатор 06207.502.452 по кадастралната карта на гр. Брацигово и е върната преписката на административния орган за ново отразяване на посочените данни в кадастъра при съобразяване с дадените в мотивите на решението указания. В двете касационни жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Николай Петров Попов, чрез пълномощника си адв. Татяна Захова, намира за неоснователни касационните жалби. Ответницата по касация Райна Петрова Василева не е заявила становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Административен съд Пазарджик е образувано по жалба на Николай Петров Попов срещу заповед № РД-18-43/19 октомври 2012 г. на изпълнителния директор на АГКК в частта на заснетата имотна граница между поземлени имоти с идентификатори 06207.502.451 и 06207.502.452 по кадастралната карта на гр. Брацигово. С решение № 282 от 15 май 2013 г., постановено по адм. д. № 866/2012 г. по описа на Административен съд Пазарджик заповедта на изпълнителния директор на АГКК е отменена като незаконосъобразна и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона. С решение № 15735 от 27 ноември 2013 г. по адм. д. № 9715/2013 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, първоинстанционното решение е отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд с конкретни указания. След изпълнението на последните съдът е приел, че при издаването на заповедта в оспорената й част са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби, поради което в тази й част заповедта на изпълнителния директор на АГКК е отменена и преписката върната на органа за ново произнасяне по спорния въпрос при съобразяване с дадените в мотивите на решението указания. Така постановеното решение е правилно като краен резултат. От данните по делото и от заключенията на двете назначени и изслушани съдебно-технически експертизи е установено, че последният действащ кадастрален и регулационен план е одобрен през 1965 г. С този план не е нанесена имотна граница между двата процесни имота, а само регулационна такава, с която имот с пл. № 158 е разделен на два парцела - IХ-158 и Х-158, кв. 28 по КРП на гр. Брацигово от 1965 г. Установено е също така, че на място между двата имота съществува ограда, местоположението на която не съвпада с регулационната линия по плана от 1965 г., както и че границата между двата имота в одобрената кадастрална карта е нанесена по тази ограда, от което следва извод, че в одобрената кадастрална карта границата между двата имота не съвпада с регулационната такава по плана на гр. Брацигово от 1965 г. При тези данни правилен е извода на административния съд, че при одобряване на кадастралната карта в частта й относно границата между процесните два поземлени имота административният орган не се е съобразил с дадените в чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (наредбата) приоритетни критерии за установяване на данни за границите на поземлените имоти. Неправилен е обаче извода на съда, както и дадените в тази връзка указания относно това, че установяването на границата между поземлени имоти с идентификатори 06207.502.451 и 06207.502.452 по кадастралната карта на гр. Брацигово следва да бъде с оглед кадастралния план от 1965 г., действащ към момента на издаването на оспорената заповед на изпълнителния директор на АГКК. Такъв кадастрален план съществува, както е установено от заключенията на експертизите, но по него липсва нанесена имотна граница между процесните имоти. Поради това по отношение на спорната граница не е налице влязъл в сила кадастрален план, което прави неприложим визирания в т. 3 на чл. 14, ал. 1 от наредбата приоритет. Границата между двата имота е регулационна. Ето защо при одобряване на картата в отменената й част следва да бъде съобразено местоположението на границата между поземлени имоти с идентификатори 06207.502.451 и 06207.502.452 с действащия регулационен план на гр. Брацигово от 1965 г. Налице е установеното от съда нарушение при одобряване на кадастралната карта на гр. Брацигово в частта й относно границата между посочените по-горе поземлени имоти, тъй като тази граница е установена с оглед критерия по чл. 14, ал. 1, т. 5 от наредбата, а е следвало това да бъде направено по предходния критерий - по т. 4 на цитираната норма. Доколкото обаче констатирания неправилен извод на административния съд не се е отразил на правилността на решението, то последното ще следва да бъде оставено в сила при съобразяване на коригиращите мотиви. С оглед изхода на делото и направеното искане касаторите ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по касация Николай Петров Попов направените пред касационната инстанция разноски за адвокатски хонорар в размер на 600 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,