Решение № 7034 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12210/2015 г.

Решение № 7034 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12210/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Я., против решение № 94 от 24.09.2015 г. по адм. дело № 111 по описа за 2015 г. на Административен съд - Я., с което е отменено решение № 09-11 от 29.06.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - Я. и потвърденото с него разпореждане № МП-1153-17 от 8.05.2015 г. на Началника на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - Я., а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в обстоятелствената част на съдебното решение. Изложени са съображения за необоснованост на съдебното решение и неправилно прилагане на т. 53б от ПКТП (отм.), инвокиращи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Д. В. М. от гр. С., обл. Я., е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Ямболския административен съд е решение № 09-11 от 29.06.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Я. и потвърденото с него разпореждане № МП-1153-17 от 8.05.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Д. В. М. от гр. С. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО поради неизпълнение на условието за осигурителен стаж от втора категория с продължителност 15 години. За да уважи жалбата, Ямболският административен съд обосновано е приел, че административният орган не е проявил дължимата по закон процесуална активност за изясняване на трудовите функции на лицето в автотранспортното предприятие. При разминаване в данните относно изпълняваната длъжност, отразени в трудовата книжка и в издадените удостоверения обр. УП-13, административният орган е следвало да изложи мотивите, по които е приел за меродавни данните по разплащателните ведомости. Посочената от административния орган длъжност "механик на канал" не съществува в Номенклатурата на длъжностите от ЩУ - ЕЩТ към Класификацията на персонала, зает в народното стопанство, в сила от 1.01.1986 г. (т. 9 от Класификацията) и приложима по отношение на министерствата и другите ведомства, народните съвети, стопанските и другите организации и предприятия. Такава длъжност като наименование не съществува и в Класификатора на длъжностните наименования, утвърден със Заповед № 109/12.08.1991 г. на Министъра на труда и социалните грижи, в сила от 1.01.1991 г. Така постановеното решение е правилно. Изложените в касационната жалба доводи за необоснованост и материалноправни нарушения се преценяват като неоснователни. Разпоредбата на т. 53б от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - отм.), намираща систематичното си място в раздел Транспорт и съобщения, причислява към втора категория труда на работници, пряко участвуващи в ремонта и поддържането на трамваи, тролейбуси, автобуси и товарни автомобили от електротранспортните и автотранспортните фирми за общо ползуване, железния път на трамваите, трамвайната и тролейбусната ел. контактна мрежа. Предвидено е, че конкретните професии се определят по списък, утвърден от Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на транспорта. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Установено е, че през периодите от 4.08.1986 г. до 1.04.1995 г. ответникът по касация е работил в автотранспортна фирма за общо ползване в гр. С.: Автокомбинат "Автобусно стопанство", "Товарно АС" и Автобаза - ООД "С. транспорт". В трудовата книжка, която съгласно чл. 347 от Кодекса на труда е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, е удостоверен придобит от лицето трудов стаж на длъжност "механик" през периода 4.08.1986 г. - 1.10.1990 г. и на длъжност "автомонтьор" за останалия период. Длъжностни характеристики не са представени, а наименованията на посочените длъжности по смисъл насочват към становище за пряка ангажираност на изпълняващите ги работници в ремонта и поддържането на транспортни средства за общо ползване. Твърдяното от административния орган обстоятелство, че само длъжността "механик канал" е включена в списъка на длъжностите, попадащи в записа на т. 53б от ПКТП (отм.), не е доказано. В административната преписка не е приложен списъкът, утвърден от Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на транспорта, в съответствие с изискването на нормативната разпоредба, за да се осигури правилното й прилагане. Липсват също така данни, че административният орган е извършил анализ на запазените разплащателни ведомости, щатни разписания и други първични документи, за да установи производствената структура и организацията на труда в автостопанствата. Не е извършена проверка и относно размера на осигурителните вноски, внасяни след влизане в сила на Постановление № 43 на МС от 18.03.1991 г. При това фактическо и правно положение не може да се приеме, че конкретно заеманите от лицето длъжности са извън списъка, приет на основание т. 53б от ПКТП (отм.) и че в автотранспортното предприятие е съществувала длъжност "механик канал", която е била изпълнявана от други работници. Като е приел, че оспорените административни актове са процесуално и материално незаконосъобразни и поради това ги е отменил, Ямболският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски за тази инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,